fbpx
И аз съм човек

Осмомартенски неволи с червеникави оттенъци

11 март 2021

Винаги си говорим как ЩЕ прекараме Осми март. Това е текст как РЕАЛНО се прекарва Осми март понякога. Прати ни го Натали Георгиева. Забавлявахме са на неин гръб безкрайно добронамерено и си припомнихме и ние какви сме ги патили по празници.


Как прекарах Oсми март? Определено запомнящо се. Резултатът е един херпес, счупена чаша, коса – махагон (трябваше да е лешникова).

На 8 март най-накрая се добрах до боята за коса, която бях купила преди месец, но все не ѝ отделях време, защото… Защото живеех със самозаблудата, че косата ми е някак естествено красива или поне поносима, докато не лъсна цялата истина пред огледало, огряно от слънцето. То бели кичури, то оранжеви някакви оттенъци, остатъци от стари експерименти… Абе, за боя плаче!

Смело нацапвам къде що има бели коси, щастлива от успеха си, че най-после съм обърнала внимание на себе си. Зачаквам двайсетте минути, докато стане прелест.

През това време детето се връща от училище, настава радостна суматоха – споделяне, смях и веселие. Опомням се внезапно, че на главата си имам нещо, и хуквам към стаята, за да си взема хавлия и дрехи. Със замах отварям вратата с полусъбут панталон и глава, омотана в някакъв найлон. Защото нали съм си у дома, пък е и Осми март и ще си се разхождам из къщи както си искам. Да, ама не!

Панталонът ми продължи да се свлича, докато внезапно осъзнавам, че в мен са се вторачили поне тридесет чифта очи и ме зяпат. И аз започвам да викам:

АБЕ, МИЛО, БЕ, ЗАЩО МЕ ГЛЕДАТ ТЕЗИИИИ???

Той в това време е в другия край на жилището и прави кафе. Чува се звук от счупен порцелан и на свой ред той започва да вика:

ЗАЩО ВИКАШ!? КАКВО ТОЛКОВА Е СТАНАЛО!? ИМАМ ВАЖНА ЛЕКЦИЯ! И БЕЗ ДРУГО МИ Е НАПРЕГНАТО!

Паникьосах се яко, цветът на лицето ми се смени няколко пъти…

Обяснявам аз ситуацията (междувременно с трясък съм затворила вратата на позора). Той ме успокоява, че камерата на компютъра му била изключена, защото е в почивка и никой не ми е видял безценните гащи.

Ох, идвам на себе си. То гащи като гащи, сигурно и вие ги имате същите, но…

Най-после мир и тишина!
Влизам в банята.
Излизам. Нямам дрехи.

И сега вися като... по една мини хавлийка и чакам ВАЖНАТА лекция да приключи. 

Косата ми бавно изсъхва (защото и сешоарът е някъде си!), стърчи във всички посоки (и гребен липсва) и придобива ужасяващи червеникави оттенъци, ЗАЩОТО СЪМ СБЪРКАЛА НОМЕРА НА БОЯТА. 

Какво нефункционално жилище имам, хич не е подходящо за дистанционно обучение! Плаче ми се.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross