Над 200 страници становища от НПО организации, родители и специалисти са публикувани на страницата за обществени консултации относто промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Има защо. В промените са видими изключително спорни и опасни за децата промени. Сред тях:
- лишаване на родителите на децата със СОП от възможността да избират формата им на обучение;
- въвеждане на задължителен предмет „Добродетели и религии“;
- въвеждане на прикрита оценка за дисциплина с разширяване на правомощията на учителите за налагане на по-голям набор от предупредителни мерки при „неприемливо поведение“ от страна на учениците.
Всеки може да остави своето становище или коментар тук. Обсъждането е удължено до 29 юни.
Прикритата оценка за дисциплина
Предложение: В §47, т. 4 на Закона за изменение и допълнение на ЗПУО се предлага създаване на нова ал. 5 в чл. 117, гласяща: „Чрез оценяването в процеса на училищното обучение се насърчава активното учене и придобиването на житейски значими умения и се отчитат и придобитите от учениците социално-поведенчески умения“.
Ирина Манушева, застъпник за свободно и качествено образование, смята, че това е изключително опасна легитимация на наказателните оценки и смесване на оценката за знания и умения с тази за поведение. Според нея оценката за поведение е чисто и просто наказателна мярка, която в някои случаи може да постигне краткотрайно подчинение, но не и полезен ефект във формирането на личността.
Справедливо ли е второкласникът, който тича в коридора, защото е бил принуден два часа да седи на чина, без да мръдне, да получава ниска оценка по родинознание, понеже не е усвоил правилата в „урока“ за правата и задълженията на учениците?
Забраната за телефони в училище
Предложение: § 85. В чл. 172, ал. 1, т. 12 се изменя така: „12. да не използват мобилни устройства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства“
Предложението разширява обсега на сега съществуващата забрана за използване на мобилни телефони по време на учебните часове. Манушева казва, че новата формулировка може да доведе до пълна забрана за използване на мобилни устройства, включително отнемането им за цял ден и налагането на санкции при употребата им при възникване на спор дали е имало уважителна причина.
Това би могло да има крайно неблагоприятни и опасни последствия. Телефоните са буквално спасение за много деца. За тези, които се чувстват изолирани от съучениците си, и в междучасието се обаждат на приятел. За тези, които са станали обект на злепоставяне, вербално или дори физическо насилие от връстници или учители, и в междучасието се обаждат на родителите си. Крайно време е да започнем да вземаме решения, основаващи се на научни изследвания, анализи и прогнози, казва Ирина.
В списание Lancet публикуваха мащабно изследване, показващо, че сама по себе си забраната за телефони в училищата не води нито до подобряване на образователните резултати, нито до положителен ефект върху благополучието на учениците, нито дори до намаляване на общото екранно време.
„Училищното образование у нас се намира в тежка криза. Част от нея е липсата на смисъл в учениците и чувството им, че са бездушни обекти на обучително и възпитателно въздействие в система, предназначена да служи преди всичко сама на себе си. Изключително вредно е да продължаваме да говорим за забрани, санкции и наказания.
Вместо това следва да работим активно за качествена промяна в подготовката на учителите, учебната програма и училищната култура като цяло, за да създадем човеколюбива и уважителна среда, възпитаваща по естествен път“, казва още тя. И предлага, най-просто казано, да направим така, че учениците да не злоупотребяват с телефоните си не поради страх от наказание, а от интерес към случващото се в часа. Както и от уважение към съучениците и учителя.
Манушева прави предложение към сега съществуващия чл. 172, ал. 1, т. 12 от ЗПУО („да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове“) да се добави„освен за образователни цели“.
Добродетели и религии
Предложение: § 31. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения: Създава се нова ал.2: „В задължителните учебни часове в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план се включва и изучаването на учебния предмет Добродетели и религии.“
„Без ни най-малко да омаловажавам нито религията, нито важния въпрос за ценностното формиране на личността възразявам срещу въпросното предложение“, казва Ирина Манушева. Сред мотивите ѝ е фактът, че изучаването на религиите в исторически, културен и философски аспект и сега присъства в хуманитарните предмети от задължителната програма. И сега желаещите могат да изучават религия като избираем предмет (православие, ислям или т.нар. неконфесионална, но също религиозно насочена програма).
Не е ясно кое налага превръщането на въпросния предмет в задължителен за всички.
„Въвеждането на религиозно обучение като част от задължителната учебна програма, дори да има възможност за избор, накърнява светския характер на училището и поставя под въпрос мисията му да гради умения за критично мислене, основаващо се на научни достижения. Очевидно липсва обществен консенсус по този изключително важен въпрос. Омбудсманът неслучайно призова за прозрачност на процеса по обсъждане и вземане на решение с обществен консенсус. И двете видимо липсват. Отвореното писмо против въвеждането на предмета като част от задължителната учебна програма има 9000 подписа, а МОН така и не отговори на въпросите, зададени в придружаващото писмо при внасянето му.“
Не е ясно как ще се гарантират фундаментални права.
Според нея позоваването на европейската практика („навсякъде се учи религия“) е силно спекулативно. Много държави, в които тази възможност не е била добре уредена, са понесли осъдителни решения от Европейския съд за правата на човека.
„У нас обаче се планира въвеждането на общ задължителен предмет „Добродетели и религии“, който да дава възможност за избор между различни програми. Всички знаем, че реалният избор в българското училище е силно ограничен: за чуждите езици, за нивата, на които се изучават, за спорта, за профилиращите предмети и пр. Няма никаква яснота как ще се случва съставянето на групи. Министър Вълчев „успокоява“, че никой няма да бъде принуден да изучава религия, ако не желае, само че няма никакви гаранции за това. Не е ясно как ще се случва, когато децата са недостатъчно за сформиране на група. Има разлика дали принуждаваме децата да учат език, който не отговаря на желанието им, или религия, която не отговаря на личните им разбирания и тези на семейството им.“
Според Манушева няма никаква яснота кой и как ще преподава по православие, ислям и етика, какво ще съдържат програмите, нито колко ще струва подготовката на достатъчно учители (допълнителна квалификация на сегашните, подготовка на богослови и др.) и осигуряването на учебници за всички ученици. Не е ясно дали този предмет ще се добави към бездруго претоварената програма на учениците.
Намерението да се въведе и за първи клас само по себе си е силно обезпокоително.
„Първо, на тази възраст няма изградено абстрактно мислене. Второ, идеята да преподават началните учители поставя логичния въпрос за дълбокия когнитивен дисонанс у децата: как един и същи авторитет в един час ще говори за креационизъм, а в следващия – за еволюция? Как един и същи учител ще води различни програми? Как ще възпитаваме общочовешки ценности, ако децата от най-малки учат, че са по-добри от съучениците си, защото тяхната религия е по-добра и единствено вярна?
Особено тревожни са прокрадващите се сигнали, включително в изявления на министър Вълчев, че програмата, предвидена за деца, които не желаят да изучават религия, също ще съдържа значителна част религиозен материал. Възпитанието в добро обаче не е прерогатив на религията и внушението за обратното има опасни последици“, казва Ирина Манушева.
И допълва, че безспорно училището има важна възпитателна роля, но поставянето на знак за тъждество между морала и религията е манипулативно и нередно. Силно неоснователно е също да смятаме, че с час по „добродетели“ може да се постигне полезен възпитателен ефект, намаляване на агресията, ограничаване употребата на вредни вещества и др. Изследванията показват, че тези проблеми имат дълбоки корени, които следва да се адресират с промяна в цялостната култура, в т.ч. семейството, училището и обществото, а не с „час по добродетели“.
Страната ни е на последните места в Европа по ред показатели, свързани с образованието: като академични и социално-емоционални умения, критично и творческо мислене, мотивация за учене през целия живот, здравна култура, толерантност, гражданско самосъзнание и други важни компетентности. Учениците ни се представят под критичния минимум на собствените ни и международните изпити. На този фон МОН предлага… религия, допълва Манушева.
Дори да говорим за час по етика, това не бива да се случва прибързано, както в момента
„Вместо да пилеем огромни ресурси за въвеждането на нов предмет, за който още не знаем какво ще съдържа, как ще се впише между останалите и как ще повлияе на учениците и тяхното израстване, трябва да започнем сериозен и задълбочен експертен и обществен дебат за целите на образованието; да очертаем нужните реформи, стъпвайки на надеждни данни, анализи и научно обосновани принципи и прогнози; да набележим стъпките в близък и далечен план за осъществяването им, включително адекватно проследяване на резултатите и своевременни корекции. Едва тогава ще видим как, къде и в каква форма има място подобен предмет. В заключение изразявам категорично мнение против въвеждането на задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“. Призовавам изучаването на определена религия да остане избираемо, както досега, и да се съсредоточим върху преосмислянето и осъвременяването на образователната система като цяло.“
Национална мрежа за децата (НМД) и 30 граждански организации и експерти в сферата на предучилищното и училищното образование искат удължаване на срока за обсъждане на законови промени в образованието и изпратиха до медиите писмо по темата. Експертите посочват като тревожни индикатори липсата на обществен консенсус за предлаганото задължително изучаване от първи клас на предмет „Добродетели и религии“, засилване на санкциите в училищата без предвидена подкрепа за децата, липсата на мерки за обучение и подкрепа на учителите, както и липсата на възможност за обжалване или корекция на резултатите от изпитите след 7 и 12 клас.
Родителите на деца със СОП няма да имат право на избор за формата на обучение
Предложение: Чл. 107. (1) Формата на обучение се избира от ученика при условията на чл. 12, ал. 2, а за ученици със специални образователни потребности - от екипа за подкрепа за личностно развитие, при спазване изискванията на този закон.
Силвена Христова, председателka на фондация „Живот със Синдром на Даун“ и майка на дете със синдрома, казва, че предлаганата редакция на закона в частта за децата със СОП е неприемлива. „С нея се отнема правото на родителя на детето със СОП да определи формата на обучение. Никой външен специалист, включително и екипът за подкрепа за личностно развитие, няма дълбочината на познание и контекста, който има родителят за своето дете. Отнемането или ограничаването на правото на родителя да участва пълноценно и да има последната дума при избора на форма на обучение е неприемливо вмешателство в личния и семеен живот и същевременно нарушава правата му като законен представител на детето“.
Промяната е в разрез с Конвенцията за правата на хората с увреждания, където ясно е описано, в Член 19, че: „държавите признават правата на всички хора с увреждания да живеят в общността с възможности за избор, каквито имат всички останали хора и предприемат ефективни и подходящи мерки, така че хората с увреждания да бъдат подпомогнати за пълноценно упражняване на това тяхно право и за пълното им включване и участие в общността, включително чрез осигуряване на: възможност за хората с увреждания да избират равноправно с всички останали местожителството си, къде и с кого да живеят, като не биват задължавани да живеят при конкретни условия; достъп за хората с увреждания до набор от услуги в дома, в социални заведения и услуги за подкрепа в общността; равен достъп за хората с увреждания до всички обществени услуги и публични обекти по начин, съобразен с техните нужди“.
А ранното детско развитие?
Според Нора Гавазова, председателка на Фондация „Калейдоскоп“, предложените промени в частта, касаеща ранното детско развитие, не стъпват върху анализ на най-тежките проблеми в системата: недостиг, еднообразие, ниско качество и неравен достъп до услугите за ранно образование и грижа в големите и малките градове. Не е предвидена нито една мярка, предоставяща основни права или насочена към подобряването на качеството и реалната наличност и достъпност на висококачествени услуги за образование и грижа в ранна детска възраст – четирите основни стълба, върху които трябва да се изграждат системите за ранно детско развитие и учене в Европейския съюз.
Предложените цели и мерки са произволни, обяснява Гавазова. Те не само не предлагат решения на тежките проблеми, но заплашват да ги задълбочат. Затова предлага три основни промени:
Изграждане на холистичен модел за ранно образование и грижа, базиран на детското участие и преживяване
Според Гавазова детето не се нуждае от книжки за оцветяване и режисирани педагогически ситуации. То трябва да бъде поставяно в позиция, в която да е активно, можещо, говорещо, чувстващо, експериментиращо, творящо, да избира, да мисли, да носи отговорност за изборите си.
Холистичният модел означава да се разграничим от модела на поучаване и оценяване на детето и да пренасочим фокуса си към създаване и оценяване на интелигентна среда за развитие: богата на стимули за приобщаване, игри за измисляне, чудеса за изследване. Това е единственият начин да преминем от настоящата система, която е фокусирана върху запомнянето и възпроизвеждането на факти, към друга, в която се целим в растежа на човешкия потенциал: умения за учене през целия живот, взимане на решения и рефлектиране на последствия, разгръщане на емпатията и креативност.
Преминаване към модел на равноправно субсидиране на държавни и недържавни услуги по избор на семействата
„Ако родителите могат да избират между различни услуги не на база финансовите си възможности, а спрямо формата, която смятат за най-подходяща за тяхното дете, услугите се развиват, откликвайки своевременно на нуждите на обществото, и могат да се разпределят равномерно сред всички групи на населението, достигайки в еднаква степен до рисковите групи. По този начин се осъществява ефективна превенция на изтичането на качество от държавния сектор към частния и израждането на общинската система по модела на лошо държавно образование за бедните“, казва още Гавазова.
Тя предлага да бъде премахнат модела на финансиране, който фаворизира унифицирания подход за сметка на образователното разнообразие. Това е много просто: настоящата наредба за компенсациите беше необходима стъпка към преодоляването на недостига, но вече не е достатъчна. Ако искаме да спрем обедняването на обществото, но и на самата образователна система, следва час по-скоро да се премине към равноправно финансиране на разнообразие от услуги и подходи по избор на родителя.
Премахване на съществуващите бариери пред частните и самоорганизирани услуги за образование и грижа в ранна детска възраст
Гавазова предлага и да се легитимират по-малките и неинституционални услуги, като родителски кооперативи, детски центрове, детегледачи и други практики, които се развиват в по-малки пространства и среда, близка до дома, създавайки полезни партньорства между деца, родители и учители. В момента МОН обезщетява финансово родителите на децата, които посещават алтернативна услуга, но изискването е дори 3-годишните да бъдат записани в самостоятелна форма на обучение към общинска детска градина. На практика това означава, че през най-важния период в живота на всеки човек, а именно първите седем години, системата не цели разгръщането на благополучие, гъвкавост и критично важни умения за живот, а формализирането на хартиени знания в унифицирани книжки.
Едновременно с това, на детските учители, които работят в тези услуги, от една страна са отнети ключовите за професионалната им подготовка отговорности по постигането на държавните образователни стандарти, но от друга е отнето и самото им право да упражняват легитимно професията си (понастоящем в националната класификация на професиите не съществува позиция „детски учител или предучилищен педагог”, а единствено „учител в детска градина”). Това създава неравнопоставеност и отнема правото на професионален трудов стаж и други специфични за професията права.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би ще харесате и...
Все пак в закона, в областта на ранното детско развитие, се предвижда разкриване на нова професионална квалификация – специалист по ранна детска грижа. Промяната е в отговор на нарастващия недостиг на медицински сестри в детските ясли и нуждата от подготвени специалисти.
