Писа ни една дама, за да ни сподели как действат доминантните хора в нейното семейство. Пожела да остане анонимна, за да не обиди някого. Последното се оказва особено важно, защото в това семейство явно много се обиждат.
Имате ли някой от вашето семейство, с чийто план и представи за живота и света винаги всички останали трябва да се съобразяват? Може да е майка, дядо, сестра, вуйчо, братовчед... Който и да е. Някои късметлии като мен имат повече от един. И честно казано вече ми писна, но не знам какво да направя освен да се оплача на арменския поп, което в случая се явява писането на това. Не целя нищо с него, просто искам да се "изокам", както се казва.
В моето семейство е пълно с хора, които са безкрайно тънкообидни и горделиви, което за съжаление се нарежда до всичките им други разкошни качества и понякога ги затъмнява. Разберете ме правилно, обичам семейството си, просто понякога не ги харесвам и искам да им кажа ужасни неща. Сигурно съм ужасен човек и ще горя в ада на семейните отношения, но то и без друго ми се случва от време на време.
Давам няколко примера, за да разберете за какво говоря. Или поне да се опитам да обясня, пък вие дали ще разберете...
Имаме план да правим нещо с децата – да ходим някъде, да не ходим никъде – без значение. Винаги ще се намери някой, който да се вклини в нашата организация, за да ни каже, че той/тя искал да прави друго с децата. И ние трябва да отстъпим, защото иначе има дълбоко обидени и накърнени чувства. Може би си мислите, че ви го представям твърде опростено. Не - точно това е. Някой има идея за нещо в главата и трябва да я осъществи напук на плановете на всички останали, иначе ще им вгорчи живота и всички ще разберат колко засегнат и сърдит е.
Друг любим момент е, когато цялото семейство е определило обща посока за развитие по даден важен въпрос, и в един момент един от членовете заяви категорично, че той няма да участва в това, защото не му изнася по ред важни (разбира се, какви други да са!) причини. Останалите да се оправят. Само че не могат да се оправят сами, защото делото е общо и за да се случи нещо, трябва да участват всички със своя принос. Няма аргумент, който да убеди неубедимия, той е вечно прав, не е егоист, другите са тъпаци.
Едно чудесно преживяване е и когато някой от семейството се обижда за начина, по който се държи детето. Сякаш действията и поведението на едно малко дете са насочени нарочно към неговата особа - моделирани са специално (вероятно от родителите му или поне така излиза от цялата пасивна агресия), за да го дразнят и накърняват. Детето нищо не разбира, на родителите се правят физиономии и фасони, накрая никой нищо не е разбрал, но всички са с развалени отношения.
Ще спра с примерите дотук, защото се ядосвам, а и за да станат по-ясни трябва да вляза в по-голяма конкретика, а не искам. Нали целта беше просто да се оплача на някого.
Е, оплаквам ви се. На цялото българско човечество.
Нямам друго какво да добавя освен следното кратко обръщение:
Скъпи, мили, чудесни наши майки, бащи, баби, дядовци, чинки, стринки, посестрими, братя и по-близки и по-далечни братовчеди, които мислят, че целият свят се върти около тях и около техните желания и планове,
с прискърбие искам да ви съобщя, че не, не сте най-важните на света и утре слънцето ще изгрее, дори и да сте дълбоко обидени и съсипани.
Някой ден ще ви го кажа лично в лицето. Засега само събирам смелост. Защото си представям какво ще е, ако го чуете в прав текст. Сигурно някои от вас ще умрат от обида. Буквално.
