fbpx
Образование

НВО-то свърши! Да се готвят следващите жертви

25 юни 2024
Pexels

Седмокласниците приключиха с тазгодишното явяване на НВО. Поредните родители и деца си отдъхнаха и отстъпиха място за следващите.

А въпросът какво точно измерват тези изпити остава. До този момент те не рисуват конкретна картина на образованието, тъй като не се прави сериозен анализ какво точно показват резултатите. След тях изникват единствено статистики.

„Необходим е анализ на цялата образователна система“, категорична е Ирина Манушева – автор на петиция, настояваща за анализ и преразглеждане на външните оценявания и кандидатстването с резултатите от тях.

„Не оценяваме какво и как преподава училището, дали учебният материал е ефективен и дали дава необходимите знания и умения. Също така не е ясно колко ученици се справят с този материал само с помощта на училището и колко – благодарение на школите и уроците, които посещават.“

Социално неравенство

На фона на всички гореизброени неизвестни изпитите се използват за вход в гимназия, с което се разширява и ножицата между училищата.

„Вече 15 години стимулираме децата да кандидатстват в определено училище, защото минава за по-добро от друго, и се получава порочен кръг. Остават учебни заведения, в които се събират деца с ниска мотивация или липса на адекватна образователна подкрепа. Вместо да се стремим към равен достъп до качествено образование, ние задълбочаваме социалните неравенства“, казва още Ирина Манушева.

Профилирането

Друг основен въпрос в петицията е проблемът с профилирането.

„Идеята беше децата да могат да учат по-задълбочено в областите, в които имат интерес и в които искат да се развиват. В момента изборът е страшно ограничен дори в големите градове, какво остава за по-малките. Детето не може просто да избере определена област – например физика, история, биология или химия“, казва тя.

И наистина, ако езикови паралелки след 7. клас има сравнително достатъчно, то точните науки или социалните като историята и географията, са твърде слабо застъпени. Така резултатът от НВО става решаващ не само за това в кои учебни заведения ще попаднат децата, но и дали ще имат възможност да изучават профила, който желаят.

Още един важен нюанс е свързан с ранното профилиране и професионално насочване. Децата трябва да направят своя избор още с кандидатстването след 7. клас, независимо дали са наясно с интересите си.

„На теория след 10. клас учениците могат да добавят избран от тях профилиращ предмет“, казва Ирина Манушева – „но истината е, че изборът се ограничава до онова, което училището може да им предложи.“

„А после всички обвиняваме децата, въпреки че никой не ги пита от какво се вълнуват и къде намират смисъл в образованието“, казва Ирина и добавя, че учениците са постоянната жертва на всички реформи, които прави държавата.

Така например от МОН съобщиха, че са разкрили 1504 професионални паралелки през учебната 2023/2024 година, което е над 60% от всички паралелки. Но това става, без да е ясно как ще изглеждат много от тези професии само след 5 или 10 години.

Слабите резултати

Слабият резултат, който всяка година отразява проблемите в образованието, е всъщност на системата, въпреки че преките последици остават за децата.

Системата много упорито си пише „Слаб“ или „Среден“ всяка година. Масовият резултат, дори на фона на всички тези частни уроци и школи, пак не успява да прескочи 50%, което е нормалната граница между преминат и непреминат изпит.

„Това само по себе си е абсурдно“, казва Манушева. „Системата се проверява сама – върху собствения си учебен материал, със собствените си методи, със собствените си изпити... И пак се виждат слаби резултати. А след тях не се прави анализ защо са такива и как да се действа, за да ги повишим.“

Всъщност ниските оценки от НВО-то изцяло съвпадат и с международните изследвания. „Оправданието, че PISA не проверява нещата, които учим ние, е крайно несъстоятелно. А на всичкото отгоре изводите [от PISA] съвпадат и с резултатите от собствените ни изпити“, казва Ирина Манушева.

Последиците – умения за учене цял живот VS мразене на ученето за цял живот

От една страна, последиците са за децата, които изживяват стрес и разочарование, ако не са влезли там, където искат. От друга, са за учениците, които впоследствие остават разочаровани от това, което им се поднася от образователната система, въпреки че са влезли в желаното училище.

Последиците са за цялото общество, защото образованието засяга всички области в обществения живот.

„Не може година след година от училищата да излизат деца, които не просто не са развили умения за учене през целия живот, каквато би трябвало да е целта, но и много от тях са намразили ученето за цял живот“, коментира още Ирина Манушева.

Все по-често специалисти от най-различни сфери обясняват как изпитите, проведени по този начин, не дават нито обективна картина на образованието, нито е редно да бъдат използвани за подбор на ученици.

В същото време те отнемат все повече ресурс. Засилва се вниманието и върху резултатите от външните оценявания в четвърти клас, които на места се използват за прием в прогимназиални паралелки.

Ирина Манушева вярва, че проблемът, очертан в петицията, се разпознава от много учители, експерти, организации и родители, и се надява те най-после да обединят усилия за решаването му.

„Надявам се да не се ограничим със спешните проблеми. Да се организира един много сериозен дебат какво всъщност искаме от нашето образование, а после да видим как да го постигнем, за да бъде смислено за децата и да ги готви реално за бъдещето.“

Затова и петицията, подета от нея, не настоява за конкретна промяна и решение, а за сериозен анализ на проблема. А после внимателно да помислим какво е нужно, за да се стигне наистина до смислено решение.

Петя Славова

Редактор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross