Текстът на Магдалена Трифонова е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.
Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
Когато бях безгрижна, летата бяха къси, ваканционни и приключенски. С появата на децата (особено след третото) сезоните измениха своя характер.
Всичко започна с решението ми децата да не посещават детска градина през лятото. Или с решението да имам деца. Става дума за деца под седем години, момчета, прекалено малки за летен лагер и с работещи и заети баби.
И започна едно време, безбрежно (далеч от брегове).
Дните започваха рязко и рано, почти по тъмно, когато всички нормални хора все още спят. Е, не всички - нашите съседи и те ставаха заради нас. О, забравих! Веднъж стигнахме до плажа. Пристигнахме по залез и решихме да се разходим по плажа. Спряхме на паркинг близо до брега. На плажа млада двойка си беше направила романтично кътче, обградено със свещички, чаши вино и нещо в чинийка. Гледаха залеза, бяха с красиви бели ризки и се гледаха влюбено. Дали младежът щеше да ѝ предложи брак? Деца? Не и след нашата поява.
Докато помагах на малкото да се освободи от коланите и да си намери играчката, средното ми момче (4г.) вече се беше съблякло чисто голо и тичаше към морето, минавайки през ограденото романтично място, крещейки, следвано от другото братче и баща си.
Краката им заораха в пясък и го мятаха към виното и храната, разритаха свещите в движение и продължиха. Морето беше развълнувано и то. Не ставаше за мокри игри, а децата явно не бяха в настроение за спокойни разходки.
После сигурно се досещате...
Настигане, грабване на пищящи деца и товарене в колата. Влюбените също в един момент си бяха тръгнали и дори срещата им да е продължила, сигурна съм, че са се пазили.
Сега се сетих, че Средно братче и друг път е имало гола разходка. Пак това лято се измъкна от надувното басейнче, докато влязох за хавлия, и тръгна да си купува сладолед. Стигнах го по пътя (главна селска улица) гол и изгубен, но целеустремен.
Но мисля, че знам откъде идва този стремеж към голота.
Започвам да подозирам, че в детската градина ги държат голи. Това обяснява защо го взимам чист оттам, без петънце по дрешките.
Постепенно и други спомени ще нахлуват в мислите ми от това дълго, безкрайно динамично лято. Но след 15 септември. Не и преди и последното ми птиче Додо да напусне полуразрушеното ни (след ремонт) семейно гнездо и да се затътри към онова затворено пространство, където ще се изморява интелектуално.
Огромното лято почти свърши.
