Човешките същества са способни на какво ли не. Годините еволюция са доказали, че можем да се приспособим към всякакъв начин на живот. И без храна можем, и без сън можем (здравейте, хора с малки деца!), и да преплуваме Ламанша 4 пъти можем (някои от нас)… Очевидно има и такива, които могат и под вода без кислород. Такава е австралийската състезателка по свободно гмуркане Амбър Бърк, която успява да подобри световния рекорд за жени по фридайвинг, но загуба на съзнание за миг след изплуването от водата ѝ коства рекорда.
Преди 10 години австралийката Амбър Бърк е в началото на 20-те си години. Един ден, докато обикаля с раница Египет, открива нещо за себе си, което я изненадва. В едно малко село на Синайския полуостров Амбър попада на място, където преподават “свободно гмуркане” - гмуркане без кислороден апарат - и решава да се пробва, пише The Guardian.
“Задържах дъха си 4 минути и се гмурнах на 18 метра”, казва Бърк, която е настоящата австралийска шампионка по свободно гмуркане в басейн и в открити води. “Не съм предполагала, че тези неща са възможни.”
В тийнейджърските си години Бърк е шампионка по синхронно плуване, затова е била наясно, че може да задържи дъха си няколко минути. Но с откриването на свободното гмуркане пред нея се открили и много нови възможности: “Запалих се по чувството да се гмуркаш все по-дълбоко и по-дълбоко и исках да видя на какво съм способна и колко дълбоко мога да се гмурна.”
Един несъстоял се световен рекорд
До 2018 г. Амбър Бърк вече е една от най-добрите състезателки по свободно гмуркане в света. Тогава се приготвя да счупи рекорда за жени в дисциплината “постоянно тегло без плавници” в дълбините край бреговете на Филипините.
Това се смята за една от най-трудните разновидности на спорта. Плувецът се гмурка вертикално в дълбините на един дъх, използвайки единствено собствената си сила. С всеки метър дълбочина налягането върху тялото се покачва, смалявайки капацитета на белите дробове.
До 30 метра - дълбочината, смятана за максимална за човека в първите години на фридайвинга - налягането върху тялото вече е 4 пъти повече, отколкото на повърхността, а обемът на въздуха в дробовете се е свил до една четвърт. Когато се достигне отрицателна плаваемост, плувецът започва да се спуска надолу свободно.
Бърк достига дълбочина от 73 метра - световен рекорд - но секунда загуба на съзнание, когато изплува на повърхността, ѝ коства рекорда. “Ако останеш под вода достатъчно дълго, винаги има шанс кислородът ти да падне до такова ниво, че мозъкът сам да реши да се изключи, за да се предпази от увреждане”, казва Бърк. “Така че, в края на краищата, това е нещо хубаво, но пък фрустриращо на финала на дълго гмуркане.”
Невъзможното възможно
Рекордът при мъжете в същата дисциплина е 102 метра, което е отнело 4 минути и 14 секунди. С плавници е 131 метра. В дисциплината “статична апнея”, когато състезателят не се гмурка, а само се потапя под водата, рекордът е 11 минути и 54 секунди без дишане. А когато се вдиша 100% кислород непосредствено преди опита, рекордът е 24 минути и 37 секунди.
Д-р Антъни Бейн е физиолог от Университета на Уиндзор, Канада, който изучава физиологията на продължителното спиране на дишането. Д-р Бейн е провел доста експерименти, включително с елитни състезатели по свободно гмуркане, и твърди, че белите дробове на професионалните атлети в тази дисциплина са по-големи от тези на средностатистическия човек.
Проучванията сред народи, които традиционно се гмуркат като племето баджо от Югоизточна Азия, “също показват наличието на по-големи далаци, които теоретично биха позволили по-дълго задържане на дъха заради контракция на далака и освобождаване на червени кръвни клетки, наситени с кислород”.
Но умението да оцеляваш, докато се потапяш за по-дълго под вода, е по-скоро придобито. Според д-р Бейн проучванията показват, че елитните гмуркачи са “засилили” рефлекса си за гмуркане. Теоретично това е еволюционно приспособяване - остатък от онези времена, когато целият живот е бил воден.
Това е рефлекс, който се задейства, когато лицето на бозайник влезе в контакт с вода. Тогава се създават редица физиологични отговори, които да помогнат за оцеляването, като например забавяне на пулса и метаболизма и преразпределяне на повече кръв към жизненоважни органи в това число и към белите дробове, за да ги подкрепят срещу покачващото се налягане.
Макар че Бърк не е наясно дали има някакви вродени физиологични особености, защото никога не е била тествана, знае, че за десет години тренировки се е научила как да използва по-добре капацитета на белите си дробове. Дори на 70 метра дълбочина тя може да “вкарва” още кислород от дробовете си.
Не дишай!
Фридайвингът набира популярност като забавление и по цялото крайбрежие на Австралия изникват училища за свободно гмуркане. Но за да станеш елитен състезател, е необходимо търпение.
Прогресът е бавен. Обикновено отнема няколко години, за да се спуснеш на още няколко метра дълбочина, защото тялото трябва да свикне с налягането. “Когато за първи път се спуснах до 30 метра, истински усетих налягането върху тялото ми, особено върху гърдите - имаш чувството, че те смазват”, казва Бърк. “Но сега, когато се гмуркам до 70 метра, въобще не го усещам.”
По-голямата адаптация обаче е психологическата - да развиеш съзнателната способност да устоиш на порива да дишаш. Според д-р Бейн нетренираният човек започва да прави “неволеви дихателни движения” след не повече от две до три минути под вода, когато тялото “едва се е освободило от кислорода”. Елитните гмуркачи имат способността да минат отвъд тази точка, като сдържат дъха си, докато “изстискат по-голямата част от кислорода в кръвта си”.
Психологически стратегии като осъзнатост например са ключови в тренировките според треньорите по свободно гмуркане като Клинтън Лоурънс от Голд Коуст, който е и клиничен психолог. “Това е моментът, в който наблюдаваш мисълта “Трябва да дишам”, казва той. “Но само я наблюдаваш. “А, ето я пак тази мисъл. Няма проблем.” И просто продължаваш.”
Амбър Бърк казва, че влиза в медитативно състояние, като забавява дишането си, преди да влезе във водата. “После само трябва да поддържаш спокойното състояние и за мен това означава да присъствам в настоящия момент и да не мисля напред в бъдещето, защото ако мислиш колко дълго планираш да останеш под вода и колко надълбоко искаш да се гмурнеш, е много лесно да се превъзбудиш и паникьосаш.”
Макар че повечето международни състезания бяха отложени заради пандемията, Бърк продължава да тренира. Прави дълги подводни плувания в басейн 4 пъти седмично и ходи на фитнес паралелно с работата ѝ като електротехник и инструктор по фридайвинг. Веднага щом се възобновят състезанията, тя ще продължи с преследването на световните рекорди.
“Когато започнах, дори не предполагах, че това е възможно, но е наистина невероятно на какво са способни хората.”
Снимка най-горе: pexels.com/Elianne Dipp
