Какви са възпитателните модели в България и как се променят те? Какъв е българският родител? Как сме били възпитани ние и как възпитаваме децата си днес? На тези въпроси опитва да отговори онлайн изследване на “Оммм позитивно родителство”. В него участват 2007 майки на общо 2685 деца на възраст до девет години, които дават отговори и за своите модели на възпитание, но и за тези на родителите си. Резултатите са доста любопитни и дават ясни тенденции в някои посоки.
Споделено родителство
Накратко - днешните майки са по-либерални, по-разбиращи и не толкова наказващи като своите майки. Прави ли ги това по-добри? Би трябвало. Изследването показва и че голяма част от бащите са ангажирани с децата си. Сред градското население със средно и по-високо образование близо 75% от анкетираните майки потвърждават, че и двамата родители вземат участие във възпитанието на детето, като при по-малко от 2% само единият родител е поел тази роля. На национално ниво процентите споделено участие във възпитанието са 65% и отново под 2% само един от родителите.
По-либерални
Данните потвърждават и нещо, което всички знаем - едно време нашите родители са били по-строги. На национално ниво 36,7% определят своите родители и техните начини на възпитание като “строги, прибягващи до наказания, включително и физически, и заплахи”. Тази група е следвана от родителите, които описват своето лично възпитание като “по-скоро строго, но с разбиране”, с 32,8%. Тоест, близо 70% са минали през строго възпитание.
Сега е различно - сред градското население 54,5% се определят като “по-скоро либерални, които НЕ поставят строги рамки на децата си, НО налагат коректив на поведението им”. На национално ниво процентът е близък - 50,4%. Либералните родители са следвани от “по-скоро строгите родители, които следят дали се спазват правилата, но проявяват разбиране” с 47,1% на национално ниво и 43,4% сред градското население.
Майките обичат и насърчават
Това, което ясно се откроява в проучването, е, че родителят днес осъзнава важността на безусловната любов към децата си. Майките, които твърдят, че са такива, са 94% сред градското население и близо 95% на национално ниво.
Родителите в България осъзнават и важността да насърчават децата си да споделят и им помагат да разберат чувствата си. Това потвърждават близо 88% от анкетираните на национално и градско ниво. Повечето родители в страната (67%) насърчават свободно децата си да се изразяват, дори когато има разминаване с вижданията на родителя.
Почти всеки втори родител (48% на градско ниво и 55% на национално ниво) счита, че има способностите да успокои детето си, когато то е раздразнено. Но това показва, че справянето с тръшканията и бурните емоции си остава предизвикателство.
Най-трудното за родителите се оказва валидирането и разбирането на емоциите на децата им. Само 35% на градско ниво и 39% на национално ниво са уверени, че могат да се справят.
Правилата, обещанията и тяхното спазване
Още нещо важно, което си заслужава да се отбележи, е промяната в нагласите към децата. Те са възприемани адекватно, като личности със свои нужди, заслужаващи уважение. 75% от родителите днес вярват, че когато се поставя правило, трябва да се обясни защо се поставя. Нещо, което се е случвало само с 15% от анкетираните в тяхното детство.
Тенденцията за поколенческо емоционално израстване се вижда и от факта, че 70% от родителите днес винаги поощряват децата си, когато са се държали добре. В миналото този процент е бил под 25%.
Освен това повечето родители (68%) винаги обясняват на децата си последствията от тяхното поведение. Това се е случвало само с една четвърт от тях, когато те са били малки.
Спазваме и много повече обещанията си. Близо 42% го правят сега срещу 19,8% в миналото.
Крещенето и наказанието
“Кога наказвате децата си” е доста тегав въпрос. 7,3% от родителите днес казват, че винаги наказват децата си, близо 22% го правят често и 31,3% - понякога. Тоест общият процент на наказания е над 60% - деца, които в един или друг момент са наказвани. Въпреки голямата разлика в начина на възпитание и осъзнаването на емоционалните нужди на децата, наказанията остават част от всекидневието ни. В миналото 17,7% са били винаги наказвани, 25% често, а 25,5% понякога (сумарно 68%).
83,1% от родителите в България разбират вредите от оставянето на децата сами като наказателна мярка и никога не го практикуват. А само 55% от нашите родители са го осъзнавали тогава.
Що се отнася до викането по децата - родителите преди и тези днес се борят с него. Макар повечето да знаем, че то често е признак на претоварване, безсилие или безизходица. 1,1% признават, че винаги крещят по децата си, 16,6% го правят често, а 30% - понякога. За сравнение - техните родители са викали повече: 12,2% винаги, 22,4% си спомнят за сериозна честота и 25,1% - понякога.
Родителите, които никога не крещят днес, са 14,5%. В спомените на 15,2% техните родители никога не са ги овиквали. Евала на такива родители!
