от 7 до 12 години

Няма нищо страшно в четенето. Благой Д. Иванов и „Тринайсет чудовища за Хелоуин“

23 октомври 2023
Благой Д. Иванов

Страхът съществува от зората на човечеството и не са малко творците, които го използват, за да търсят неговите граници. Благой Д. Иванов е един от тях. Първият му роман е „Мазето“, от който читателят го побиват буквално тръпки. Страховити създания населяват и последната му книга „Тринайсет чудовища за Хелоуин“, която излиза тематично в края на октомври. Този път романът е насочен към по-младата аудитория. Освен писател, Благой е и кинокритик и едва ли е изненада, че се дипломира с тема именно за хорърите в киното.

Говорим си с него за здравословната доза ужас във всекидневието и защо толкова обичаме да ни е страх.

Кога усетихте, че страхът е сред темите, които искате да изследвате?

От съвсем малък. Още като дете гледах всякакви филми и най-интересни ми бяха онези, в които вилнееха чудовища и прочее странни същества – от по-невинни заглавия като „Извънземното“ на Стивън Спилбърг“ до зловещи космически слашъри като „Пришълецът“ на Ридли Скот. В тийнейджърските ми години вече беше ясно, че връщане назад няма и че „страшното“ изкуство ще е сред водещите ми вдъхновения и занимания.

В синхрон с Хелоуин излиза романът ви „Тринайсет чудовища за Хелоуин“. Коя аудитория сте решили да „плашите“ този път?

Главният герой в книгата е гарван, който бегло е вдъхновен от „Гарванът“ на Едгар Алън По. Само че в моята книгата нещата далеч не са толкова мрачни, а са по-скоро приключенски. Сюжетът описва организирането на едно парти за Вси светии, на което са поканени различни легендарни страшилища. Те обаче не са наистина страшни, а са по-скоро симпатични и добродушни. Книгата би трябвало да допадне на всяко хлапе над 6–7 години, но подозирам, че ще се хареса и на пораснали читатели.

Смятате ли, че този жанр е подценяван?

Уви, престъпно подценен е. На жанровата литература генерално се гледа скептично и тя постоянно е пренебрегвана от по-елитарната част от човечеството. В крайна сметка обаче една книга или е добра, или не е, а съденето ѝ би следвало да зависи от целите ѝ и от евентуалното постигане на тези цели, а не от нейната жанрова принадлежност. Огромен е списъкът с книги, които са по-скоро жанрови, но превъзхождат в какви ли не аспекти голяма част от прозата, която се води „сериозна“ или „висока“.

Страхът е емоция, която се приема за неприятна, но всъщност именно тя е човешкият рефлекс, който предпазва от опасности. Как възприемате страха и каква е „препоръчителната доза“ страх?

Страхът наистина е жизненоважен инстинкт за оцеляване. Болката също. Именно това е и функцията на хоръра – да създава симулации, при които в контролирана и безопасна среда да изследваме границите на човешката природа... И успоредно с това допълнително да опознаваме тази въпросна природа.

За „Мазето“ казвате, че е провокиран както от лични преживявания, така и от романа „Катастрофа“ на Джеймс Балард. Кое повлия на „Тринайсет чудовища за Хелоуин“?

Основните ми влияния са от автори като Робърт Суиндълс, Роалд Дал и Р. Л. Стайн. Те пишат детски книги, но често темите и историите в произведенията им са всичко друго, но не и „детински“. Смятам, че това е добър начин младите читатели не само допълнително да се зарибяват по четенето, но и да се срещнат с неизбежни житейски концепции по достъпен начин.

Първата ви книга, насочена към по-малките читатели, е „Плюшеното приключение“. Наред е втората и затова питаме с кои книги израснахте?

Аз бях от хлапетата, които не обичаха да четат. Проявих интерес към литературата, покрай любими филми, базирани върху книги. Може би съм бил пети клас, когато станах страстен читател, като редувах Стивън Кинг с Марк Твен и Клифърд Саймък. И все пак, преди всичко наблягах на Кинг.

Доколко са важни книгите от детството? В днешно време нужно ли е родителите да притискат децата да четат? Или да го кажем така: трябва ли да се страхуваме, ако децата не разлистват често книги?

Четенето е критично важно, но в никакъв случай не трябва да караш едно дете да чете насила. Също така не бива и да съдиш строго, ако детето чете нещо, което според теб е пълна глупост. По принцип към хората, но най-вече към децата, трябва да се подхожда диалогично. Не се опитвайте да им нареждате, а да им подсказвате. Давайте им примери със себе си и с ваши любими неща, правете паралели с другите изкуства. 

Предложете им да гледат качествен филм по книга, но с уговорката преди това да прочетете книгата, по която е направен. След това обсъждайте свободно приликите и разликите между двете. Децата имат нужда от някого, на когото да се доверят и с когото могат спокойно да разговарят, а не от някой, който ги плаши и наставлява.

Кажете ни вашите предложения за книги и филми със страшни сюжети, които да споделим с децата около Хелоуин?

В послеслова към „Тринайсет чудовища за Хелоуин“ си позволявам да препоръчам няколко книги, сред които има и заглавия на някои от вече споменатите автори. Например „Стая 13“ на Суиндълс, „Вещиците“ на Дал и „Добре дошли в мъртвата къща“ на Стайн. 

Филми в този стил, които винаги ще препоръчвам за гледане, са „Кошмари преди Коледа“ на Хенри Селик, „Goosebumps: Страховити истории“ на Pоб Летерман и „ПараНорман“ на студио Laika. Като дете много обичах и се забавлявах с анимационния сериал „Scooby-Doo, Where Are You!“, но той може би ще се стори твърде ретро на съвременните хлапета. За сметка на това едно друго сравнително вехто заглавие си струва да се пробва, защото преобладаващо е остаряло добре – „Дяволчетата“ на Ричард Донър. За финал ще спомена и късометражката „Винсънт“ на Тим Бъртън.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross