fbpx
Животът с деца

Някои деца наистина са по-трудни от други

30 октомври 2023
майка бебе плаче

Не е само във вашите глави. Оказва се факт – някои деца наистина са „по-трудни“ и какво ще ви се падне не зависи от вас. Как ще реагирате и какво ще правите с това вече е друга работа.


Още от раждането си първото дете на Ана – Брин, е „лесно“. Спяла добре, развила се нормално в най-ранните години, а днес е дете, което бързо се адаптира към всяка ситуация и рядко създава грижи. Ето защо в първите си години като майка Ана е убедена, че със съпруга ѝ се справят повече от прилично като родители. 

Три години след Брин в живота им се появява Софи. „Тя си беше чудесно бебе, докато изведнъж не спря да е толкова чудесна“, споделя Ана, чието име, както и това на другите деца и родители в текста, е променено. Софи претупвала дневните дремки и въобще не можела да се успокои нощем. Превключила изключително бързо от ходене на катерене по кухненските плотове. Хвърляла се като нинджа върху горещата печка, мразела да се облича сутрин и сервирала на родителите си емоционални изблици на килограм. Книжката със стикери за добро поведение и други позитивни техники за поощрение, работили така добре при Брин, при Софи се проваляли гръмотевично. 

Към момента двете момичета и начинът, по който Ана ги отглежда, не биха могли да бъдат по-различни.

Тя признава, че със Софи е по-лежерна, защото не издържа избухливостта ѝ. Ана признава, че често спори със съпруга си как да се справят с темперамента на малката си дъщеря и избягват целенасочено семейни събирания, които могат да отключат поредния изблик на Софи. 

„Със Софи съм мила и любяща, но след това нервите ми се скъсват. Опасявам се, че тя е проблемна именно защото редовно ѝ крещя“, казва Ана. „Психолозите съветват да заложа на търпение и постоянство. Но това са последните качества, които будиш в себе си, когато детето ти непрекъснато те провокира.“

Няма две еднакви деца 

Всеки с две и повече деца знае, че те живеят под един покрив и следват едни и същи правила, но са дошли на този свят с уникален темперамент и индивидуалност. Съответно, вие никога не бихте могли да бъдете същия родител за другото дете. „Някои родители имат доста повече работа от други по култивирането на един характер“, казва д-р Пери Клас, съавтор на книгата „Странни деца“. „Ако имате дете с по-предизвикателно поведение със сигурност процеса по отлеждането му няма да ви радва особено.“

Напълно разбираемо е да се сте зверски стресирани, защото детето ви е неуправляемо в сравнение с тези на приятелите ви. Или защото близки и напълно непознати непрекъснато осъждат качествата ви на възпитател. Вършите една от най-трудните работи на света – опитвате се да оцелеете през тежките етапи от израстването на детето, без да изгубите ума или себеуважението си. 

Защо някои деца наистина са по-трудни от други 

Родителите не си въобразяват, че отглеждането на едни деца е като санаториум, а на други като казарма. Това е научно доказан факт. Според изследване на психолога Джером Кейган от Университета Харвард темперамента на новороденото е добър индикатор за поведението му на по-късен етап. 

Той открива, че 40% от бебетата имат благ нрав (не реагират буйно на дразнители като светлина или шум) и години по-късно запазват спокойния си натюрел. От друга страна обаче 15 до 20 % от бебетата се появяват на този свят с по-реактивен темперамент, а семейството и приятелите ви учтиво ги наричат „трудни“. В изследването на д-р Кейган тези бебета са реагират повече на светлина и шум и е по-трудно да бъдат успокоени. 

Ако имате „трудно“ бебе, означава ли, че сте обречени? Категорично не. „Винаги го има спора за природата – това, което ни е вродено, и за възпитанието – това, което получаваме като грижа“, казва д-р Нанси Шидман, директор на отдела по детско развитие и психология в Университета Масачузетс, Бостън. „Родителите, другите деца и учителите могат да помогнат, за да се оформи индивидуалността на всяко дете, както и неговите механизми за справяне с различни ситуации.“

Иначе казано, „образцовото“ родителство може да няма особен ефект върху бебетата, но при по-големите деца с труден характер грижовното отношение и постоянството могат да обърнат играта.

Ефектът от динамиката на между братя и сестри

Едно от най-мъчителните усещания при отглеждането на проблемно дете е опасението, че „по-разбраното“ не получава достатъчно внимание. „Дъщеря ми обича да спи дълго, да си чете тихо и да се гушка. Синът ми не ляга за повече от час, изисква непрекъснато внимание, хвърля се надолу с главата на пързалката и изчезва за секунди на оживени места“, казва Никол, майка на 2-годишни близнаци. 

Тя обвързва интересите на дъщеря си и сина си с надеждата да се възползва от широко рекламираната полза да имаш близнаци: децата все пак си играят заедно. И когато не може да се справи със сина си, Никол оставя дъщеря си с бавачка, просто защото е по-лесно да наруши нейната рутина, вместо неговата. „Изпитвам убийствена вина. Самоизяждам се, че тя може би се чувства изоставена“, казва Никол. 

Рейчъл казва, че 7-годишната ѝ дъщеря е смятала за крайно нечестно 10-годишният ѝ брат, диагностициран с хиперактивно разстройство, дефицит на внимание и аутизъм, да получава всичко, което поиска: „От време на време я извеждам с брат ѝ и оставям тя да избере как да се забавляваме.“ В резултат на това връзката между брат и сестра става все по-силна с израстването им. „Никога не съм споделяла с децата си, че са категоризирани като „лесно“ и „трудно“, но дъщеря ми разбира, че брат ѝ е със специални потребности“, обяснява Рейчъл. 

По същия начин Джен, майка на пет момичета, се опитва да скрие раздразнението си щом най-малкото дете изостане сутрин, когато са готови да излязат за училище: „Вместо да избухна, казвам нещо като „Явно Ема се нуждае от повечко време днес. Да ѝ дадем две минути.“

Какви решения намират някои родители 

Има определени неща, които синът на Рейчъл не може да прави, и такива, които просто не желае да свърши. Като да свири на един скорошен концерт. „Това бе взривоопасна комбинация от всичко, което мрази, включително да се облече официално и да стои продължително на едно място в претъпкана зала“, казва тя. 

„Трябваше да балансирам между това колко да настоявам и колко реално му е трудно и дали наистина му е трудно, или по-скоро не иска да се подчини. Не знаех дали поведението му бе продктувано от диагнозата му, или от желанието да се бунтува.“ В крайна сметка той се качва на сцената за концерта след договаряне на няколко компромиса, като да носи меко поло, вместо твърда колосана риза.

Джен също разработва някои стратегии, за да минимизира разрушителния ефект на поведението на най-малкото си дете върху семейния мир. „Една от тях е да я настаняваме в края на масата, когато сме на ресторант, защото знаем, че ще поиска да изтича до тоалетната. Така всички сме доволни. Ние сме спокойни, че ще се храним без разместване, а тя – че има свободата да става, когато иска, за да си вземе повече пастели за рисуване, салфетки или допълнително меню.“

Когато откриете причината за поведението на детето си, е добре да си напомните, че то не се държи така напук. Моли, чийто син има аутизъм, разказва: „Любимият ми цитат за оцеляване в общността на аутистите всъщност е универсален за родителите на всяко проблемно дете. И това е: „Детето ми не ми прави проблеми. Самото то има проблем“. Припомнете си го, ще повлияе на реакцията ви.“ А понякога реакцията ви е единственото нещо, което може да контролирате.

Родителството определя човека, в който ще се превърнете

Няма универсален метод за възпитание, но проучванията показват, че децата, които по-трудно се справят с негативните емоции, откликват добре на емпатичен подход с постоянна грижа. Рейчъл казва, че синът ѝ търси близост, когато му е трудно. „Понякога идва и ми казва „Мамо, гушни ме“ и аз се размеквам.“

Има дни, в които да си оптимист е почти непосилно. На Джен ѝ помага да мисли за недостатъците на малката си дъщеря като за суперсили: „Да, инатлива е, но това също значи, че е упорита."

Разбира се, всеки от нас има моменти, в които съжалява горчиво за определена своя реакция към детето. Обнадеждаващото според експертите е, че децата са доста устойчиви и ни обичат. „Едно от най-хубавите неща в живота с малки деца е, че всяка сутрин е чисто нов старт“, казва д-р Клас. 

Още един бонус да отглеждате две крайно различни деца: това ви прави доста по-толерантен, търпелив човек. „Имах навика доста да съдя останалите“, признава Ана. „Сега, когато видя дете да проявява характер на обществено място, казвам на майката „Имам си същото вкъщи“ или „Напомня ми на моята Софи.“ И ѝ се усмихвам. Добре е да знаеш, че не си единственият в подобна ситуация.“

Автор: Гейл О‘Конър за Parents.com

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross