Колкото родители, толкова и родителски подходи. Колкото деца, толкова и начини да сбъркаш. Няма правилно и грешно възпитание. Има различни нюанси, различни подходи и много, много различни деца, родители и емоции. Авторката Амил Наязи oт The Cut представя една по-различна гледна точка за т.нар. „позитивно родителство“ и споделя защо то не работи съвсем за нея.
Аз съм телевизионно дете. Продукт на сапунените сериали, токшоутата и филмите в прайм тайма. Родителите ми, които имаха 3 деца с малка разлика и работа, която трябваше да вършат от офис, практикуваха всекидневно това, което сега наричаме „добронамерено пренебрегване“. И до ден днешен сравнявам някои истински житейски случки с неща, които съм гледала по телевизията.
Може да не си спомням от колко часа беше тренировката на децата ми, но мога да цитирам наизуст цели сцени от любимите ми ситкоми от 90-те.
Един определен епизод от сериала Who’s the Boss? се върти в главата ми, откакто самата аз станах родител. Ако не сте запознати със сериала, разказвам набързо – актьорът Тони Данза играе ролята на детегледач на детето на самотна майка на име Анджела, която е и голяма шефка в корпорация. В онзи епизод Тони и Анджела посещават курс за родители, защото най-малкото ѝ дете е започнало да се държи много зле и да не слуша.
Курсът се казва „Позитивно родителство“ и насърчава семействата да избягват негативните думи като „не“, „не може“, „няма“.
Звучи лесно на думи, но предизвиква истински хаос щом се прибират у дома и опитват да го приложат на практика. Моментът е доста забавен и показва какво се случва, когато сухата теория се сблъска с реалността.
Малко след като родих първото си дете, майка ми ми изпрати имейл със статия, в която се описват опасностите, които ни дебнат, ако казваме на децата си „не може“ и „не“, и се опитваше назидателно да ме убеждава как трябва да бъда нежен и позитивен родител.
Сърбеше ме езика да ѝ кажа, че с баща ми бяха алергични към думата „Да“, когато самите ние бяхме деца, но просто преместих имейла ѝ в архива и си замълчах.
В нейна защита – възприемането на по-малко авторитарен и твърд подход към родителството, отколкото в миналото, е станало нещо съвсем нормално и повсеместно. Тази идея за „нежното родителство“ се наложи сред милениълите и Gen-Z родителите, които искат да предложат на собствените си деца различен модел на връзката родител – дете.
Дори хората, които нямат деца, са чували за „нежното родителство“ и са виждали как някоя майка се опитва да води мирни преговори с детето си, което се тръшка в средата на магазина и я замеря със зърнена закуска.
Идеята на нежното родителство е да подхождате към децата с уважение и съпричастност, да предлагате избор, вместо да поставяте изисквания, да давате място на чувствата и емоциите на детето и да избягвате да губите самообладание в изнервящи ситуации. Не е трудно да се разбере защо е станало толкова популярно.
Нежното родителство ми допада въпреки активно ми избягване на книги и теории за стиловете родителство и начините на възпитание. Докато растяхме, къщата ни беше шумна и хаотична, с ясния указ, че децата трябва да правят каквото казват родителите. Веднага след като със съпруга ми започнахме да правим опити за деца, реших да предприема обратния подход и да се уверя, че домът ни ще остане свободен от това усещане за стъпване по тънък лед.
Силно вярвам, че децата трябва да бъдат третирани като човешки същества и моята единствена цел в отглеждането им е те да бъдат добри и независими хора.
Нежното родителство също има подобни цели. Но истината е, че не всичко е цветя и рози и невинаги родител и дете излизат от голямото тръшкане по-мъдри, по-добри и по-еволюирали. На теория е чудесно и магично, но на практика – повечето сме изтощени, объркани, ядосани и търсим подход, който да не ни е толкова труден.
Непрестанно се опитвам да намеря начин да се държа мило и отговорно към децата ми и техните изисквания и емоции. И се усещам как много често се чувствам сякаш на котлоните ми неконтролируемо завират няколко тенджери с вода, противопожарната аларма пищи, а децата ми крещят и искат цялото ми внимание НА МОМЕНТА.
И в желанието си да бъда добър и нежен родител подтискам собствените си емоции и нужди, за да мога да науча децата си на израстване и емпатия. Страхотно.
Трябва ли всяка сутрин пот да се стича от челото ми, докато кротко и методично обяснявам на сина ми за пореден път защо трябва да ходи на училище, макар да не иска? Трябва ли да губим един час във внимателни и тихи приготовления, които ме изнервят до крайност, вместо да сме бързи и стегнати и да сме готови за половин час?
Един от основните принципи на нежното родителство е изборът.
Вместо да казвате „не“, се опитвате да предлагате алтернативи, за да дадете възможност на детето си да участва във вземането на решения. Онази вечер синът ми поиска сладолед след вечеря и аз се съгласих, но той не хареса вкуса, така че му казах, че има друг, който мога да му дам. Той веднага ми каза, че и вторият не му харесва, тъй като е свикнал да има опции и да избира. Започна да пита какво друго има във фризера. Разсмях се, когато чух гласа на собствената си майка в главата си, който ми заявяваше, че това не е магазин за хранителни стоки.
Неизбежно е този метод да поражда чувства на негодувание, не непременно срещу децата ми, а срещу самата философия, която по-често изглежда предназначена да ограничава и засрамва родителите, особено майките.
Нормално и здравословно е да откачате от време на време.
Защо децата да не трябва да разбират, че понякога поведението им наранява? Че можем да променяме и управляваме емоциите си на мига? Че понякога мама трябва да се скрие в ъгъла на кухнята и да крещи в шепи?
И не само родителите страдат от този подход, макар границите уж да са в центъра на нежното родителство. Усещам как мислим прекалено много за дисциплината и кога и как да я наложим внимателно, за да не нараним нечии чувства.
В стремежа си да се справим по-добре с нашите деца, влошаваме ли нещата?
И така, в стремежа си да се грижа и за себе си, а не само за децата, реших да практикувам едно „по-нежно родителство“, което включва не само емоциите на децата ми, но и моите собствени. Онзи ден закъснявахме за училище и реших, че няма да предлагам избори, да обяснявам на колене защо трябва да излезем веднага и да бъда внимателна в подбора на думите си. Те разбраха на мига, че съм адски сериозна, дискусията беше приключена и излязохме навреме.
Искам да изградя здрава и уважителна връзка с децата си. Но не искам да валидирам само техните чувства, пренебрегвайки тези на останалите членове на семейството. Защото понякога нежното родителство ми идва твърде нежно.
Източник: The Cut
