Колко близки сте с майка си? Колко често я виждате? Разчитате ли на нея за помощ? А тя на вас? Ако сте отговорили предимно утвърдително на въпросите – поздравления, имате добра връзка с майка си. Но не всички отношения са перфектни (даже повечето не са). Някои хора се отдалечават от родителите си с времето. Кои са причините да липсва близост? И има ли какво да направите в този случай?
Проучване сред 2000 американци на възраст от 18 до 76 години в 40 щата установява, че 46% от анкетираните искат да са по-близки с майките си. Близостта може да означава различни неща. Например емоционална или физическа подкрепа. Може да е доверието, че майка си бихте потърсили за всичко. Изграждането на по-дълбока връзка понякога е резултат от честа комуникация. А може просто да прекарвате качествено време с нея, уточняват авторите на изследването.
Въпреки че близките отношения с двамата родители са важни, 61% признават, че са по-близки с майка си, отколкото с баща си. И има причина.
Концепцията за майчинството
„Мама е едновременно човек и концепция“, казва Ериса М. Престън, клиничен психолог. „Когато обществото назовава възпитателно поведение или нежна любяща грижа, асоциацията е „майчинство“, а не „бащинство“. Това, поне отчасти, се дължи на очакванията, основани на пола. Щом си жена, едва ли не, трябва автоматично да си успокояващ, компетентен и любящ родител.“
„Подобно предположение кара майките да не могат да отговорят на неразумните очаквания към тях. А това може да бъде вредно както за детето, независимо дали е пълнолетно, или непълнолетно, така и за нея“, казва д-р Престън.
Но да се върнем към темата:
Защо хората не са близки с майките си ?
Все пак трябва да има някои основни причини. Кои са те според проучването?
Различни личности - различни характери
„Разнообразието ни прави по-силни като общност, семейство и общество“, казва терапевтът Колийн Маршал. Понякога обаче може да попречи на отношенията родител –дете. „Различните личности носят различни черти на характера или на темперамента, които влияят на способността за свързване между двама души“, допълва д-р Престън.
Като например
- Интроверт срещу екстроверт
- Различно чувство за хумор
- Липса на общи интереси
Д-р Престън твърди, че тези различия понякога помагат на родителите и децата да извадят най-доброто един от друг. Но те също могат да попречат на способността им за свързване.
Недоволство, породено от поведението на майката
Много фактори могат да доведат до недоволство в отношенията родител – дете. Сред тях са:
- Минали конфликти
- Недоразумения
- Неудовлетворени очаквания
- Емоционално страдание от травми от детството
Последният фактор може да създаде дистанция или гняв към майката, често без тя да осъзнава причината за това.
Терапевтът Колийн Маршал посочва, че може да сте възприемали майки си за твърде критична към външния ви вид, когато сте били дете. А като възрастен вече може да имате отрицателна реакция към всякакви коментари за това как изглеждате.
„Често смятаме, че знаем какво мисли другият човек за нас и не го изговаряме с него. И може да се окаже, че майка ви всъщност мисли, че изглеждате добре, но нейното изражение на лицето плюс вашето убеждение, че тя е критична към вас, да ви накарат да мислите обратното“, допълва терапевтът Колийн Маршал.
Травма от миналото
Насилието и пренебрегването на нуждите на детето са две често срещани причини за травми в детството, казва д-р Престън. Но има и една по-малко известна: емоционална несъвместимост.
„Това по-скоро е „травма с малко т“, въпреки че не трябва да се тълкува като по-малoважно или потенциално въздействащо“, добавя д-р Престън. „Вие може и да сте „перфектен“ родител и вашето дете може да е „перфектното“ дете, но ако нямате връзка, ще сте, поне до известна степен, в незадоволителни отношения.“
Какъвто и да е случаят, всякакъв вид травма може да бъде пагубна за една връзка.
Травмата от миналото може дълбоко да повлияе на доверието и емоционалната връзка между майката и детето, което води до чувство на страх, негодувание, избягване, вина или съжаление. Което може да затрудни установяването или поддържането на близки отношения, обясняват специалистите. Дори ако травмата не е била пряко причинена от майката на детето. Например може да възникне негодувание срещу майката, ако тя не е защитила детето адекватно в дадена ситуация.
Как да преодолеете лошите отношения с майка ви?
Водете си записки.
Поставете граници
Границите не са лошо нещо. Задайте и поддържайте граници с ясна комуникация по отношение на вашите нужди и ограничения към майка ви. „Мамо, знам, че чувстваш, че помагаш, като се намесваш във връзката ми, но това ме кара да се чувствам зле и изостря конфликтите с приятелката ми. Моля те, спри да ни съветваш.“
Намерете общ език
Чувствате, че живеете в два различни свята с майка ви? Докато работата по различията е важна, намирането на прилики всъщност може да ви помогне. Открийте теми или дейности, които харесвате и можете да обсъждате, без да подчертавате личностните различия. Можете да гледате филми заедно, да отидете на курс по керамика, където сте фокусирани върху ученето и създаването.
Още не сме свършили, скрол надолу
Дайте приоритет на здравето
Трябва да приемете здравето като приоритет. Например, ако майка ви злоупотребява с алкохол (защото има и такива причини за счупени отношения): „Знам, че искаш да видиш внуците си, но докато не спреш с пиенето, не искам те да бъдат част от живота ти.“
Не сте единствени
Ако не сте толкова близки с майка си, колкото бихте искали, знайте, че не сте сами. Особено около 8-и март, когато всичко е залято със снимки на щастливи семейства. „Не всеки има близки или здрави отношения с майка си или с детето си, независимо дали това е извън нашия контрол, или поради граници, които сме избрали да наложим“, казва д-р Престън. „И това може да бъде доста болезнено за хора, които копнеят за по-близки отношения с другия.“ Но не сте единствени и е важното да осъзнаете, че ако решите, има път назад.
Източник: Parents.com
