Сигурно има родители, които обожават да влизат в роли, да се занимават часове наред с кубчета, пъзели и кинетични пясъци. Да го играят пациенти на лекари, клиенти в магазини и професионални чистачи. Но има и едни други родители. И за тях всичко това е адски досадно.
Има дни, в които просто не ни е до строене на лего на пода, игра на нескопосана криеница в хола или до разбъркване на въображаеми манджи върху малко пластмасово котлонче. Или иначе казано – понякога просто не ни се играе с децата ни. И това си е съвсем в реда на нещата.
И за да не говорим напразно, ви представяме мнения на специалисти по детско развитие, социални работници и психолози, които ни обясняват защо ни се струва скучно да си играем със собствените ни деца и защо това не ни прави лоши родители.
Антрополозите ни успокояват
Антрополозите отбелязват, че играта, водена от родителя, всъщност се случва в много малко общества по света и не е нещо, което подпомага особено развитието на децата. Антропологът д-р Дейвид Ланси споделя пред New York Times следното: „Децата са създадени за автономно учене. Те са родени със знание как сами да измислят игрите си и как сами да разрешават спорове помежду си. И се нуждаят от изненадващо малки напътствия от възрастните.“
Редица проучвания показват, че трябва да оставяме децата ни да скучаят и не е нужно винаги да им измисляме забавления. Д-р Тереса Белтън, също антрополог, отбелязва, че не бива постоянно да притискаме децата ни да се занимават с нещо и да им измисляме игри и сценарии, защото това слага спирачки на собственото им въображение.
Какво казват специалистите
Досада, умора, скука – това са често срещани и съвсем нормални чувства, които може да изпитва един родител, когато става въпрос за игра с децата. И не бива да се чувствате засрамени или виновни. Така смята Орлеса Пуул, лицензирана клинична социална работничка, занимаваща се предимно с майки, преживяващи следродилна депресия, тревожност и майчински бърнаут.
„Вие не сте дете. И е съвсем нормално да не ви се играе“, казва Пуул. „Другото важно нещо е, че много от нас също не са играли с родителите си като малки. Никой не ни е научил как да бъдем родители, които играят с децата си.“
Съвсем нормално е да чувстваме някои родителски аспекти като „досадно задължение“. Пуул насърчава майките да спрат да вярват в максимата, че трябва да се наслаждаваме на всеки един момент от майчинството. Защото не всичко е цветя и рози и заслужава да му се наслаждаваш.
Има толкова много плач. Толкова много памперси. Толкова малко сън. Няма как да се очаква от нас да намираме радост във всичко. Когато бъдем честни със самите себе си и си признаем кои са нещата, които не обичаме да правим с децата си, ще можем да освободим повече място за онези, които наистина харесваме да вършим заедно с тях.
Какво да направим, когато не ни се играе с децата
„Играта е в основата на отглеждането на щастливи и здрави деца. Тя има социален, емоционален и образователен аспект. Но играта на дракони или принцеси няма за цел само да развива вашето дете. Тя е и начин да укрепите връзката си с него и да опознаете вътрешния им свят“, казва Емили Патило, специалистка по ранно детско развитие.
„Играта с родителите има множество ползи за детето. Така се насърчават доверието и разбирателството помежду им“, допълва още тя. „Но игрите са полезни и за самите родители. Те открехват прозорец към мисленето на вашето дете и начина, по който то вижда заобикалящия го свят.“
Патило подчертава, че играта с детето невинаги трябва да бъде свързана с редене на лего на килима или нещо подобно. Игрите могат да бъдат съвсем различни за всяко дете и неговото семейство.
„Децата се вълнуват страшно много от нещата, които родителите им правят. Малките често имитират възрастните у дома, така че просто намерете занимание, което ще бъде интересно и забавно както за детето, така и за самите вас. Гответе заедно, мийте чинии заедно, почистете или пък четете книжки. Всичко може да бъде игра, когато сте заедно“, съветва Патило.
Ако ви е досадно да играете с детето си, това означава, че просто не сте намерили подходящото занимание.
„Играта трябва да бъде забавна за всички участници!“, казва Патило. „Ако ви е досадно да играете, това означава, че просто не сте намерили подходящото занимание, което да вършите заедно с детето.“
Специалистите ни съветват да не премисляме толкова времето за игра, да не се мъчим да измисляме нови и забавни игри всеки път, а просто да прекарваме време с децата ни – истинско, споделено и без разсейване.
Източник: mother/untitled
