fbpx
И аз съм човек

Не кърмя и не ме е срам от това

15 август 2016

Дарина Рангелова ни предостави един текст, който вероятно ще възмути много жени. Тя е майка на три деца и съвсем доброволно и честно си признава, че не иска да кърми. А вие какво мислите?

Ето, написах го. От години искам да го кажа гласно. От името на всички жени, които не могат или НЕ ИСКАТ да кърмят.  Признавам си, че в произволен парк, пред произволна група жени, някъде в София, днес, в 21-ви век, няма да ми стиска да кажа, че не искам да кърмя. От страх да не ми се спретне набързо другарски съд и ако не ме разстрелят, то със сигурност да ме изхвърлят от обществото като неблагонадеждна за бъдещото поколение, да ми сложат алената буква и всеки път като ме видят, да ме сочат с пръст и да викат: "Ето я тази дето не иска да нахрани горкото дете!"

В българското общество е някак съвсем естествено някоя комшийка, непозната леля или позната майка в парка да те попита "Кърмиш ли?". Само възпитанието ми ме е спирало да не отговоря "Не е твоя работа".

Да, знам, че съм "безотговорна егоистка"

Ако кажеш, че нямаш кърма, в погледа им ще видиш, че вече си се провалила. Което никак няма да ти спести съветите за стимулиране на кърмата, нищо че си спряла да кърмиш преди 5 месеца и си изпробвала всичко. Да не говорим, че винаги има и обвинението, че няма такова нещо да нямаш кърма - просто трябва да положиш повече усилия. И това към горките жени, които са имали желание, изтърпели са всички изтезания с цел извличане на кърма и не им стига тяхната вина, та им се вменява още. Какво да кажа аз, която си имах кърма и исках да спра по собствено желание? Да, да, знам, аз съм безотговорна  егоистка. Нямаше къде да избягам. Най-близките ми, педиатърът и всички от женски пол в радиус от 20 км. от дома ми се изказаха по въпроса.

"Помисли за детето, това е най-хубавото нещо за него."
"Кърмата има антитела и няма да боледува."
"ТРЯБВА да кърмиш. Ти знаеш ли колко жени нямат кърма, а ти..."
"А знаеш ли едно време как е било, като е нямало адаптирано мляко? Молили са се да им потече. А и е безплатно, за какво да даваш пари."

То вярно, че адаптираното мляко е на цената на кокаина, но ако бебето не премине на адаптирано мляко, аз ще посегна към кокаина, та все тая. Разбира се, тези велики аргументи не можаха да променят решението ми. Исках да спра да кърмя веднага и да се свърши.

Кърменето се превърна в кошмар

Преди 15 г. нямаше консултанти по кърменето, или поне аз не съм разбрала и кърменето се превърна в кошмар за мен. Или по-скоро цеденето.  Абе и двете, защото само това правех и просто не издържах. Винаги съм смятала, че природата го е измислила как трябва да бъде и това е най-доброто. И сега така смятам, но кърменето трябва да е приятно и естествено, а не някакво изтезание. Не знам защо при толкова много жени не се получава. При мен мисля, че не се получи благодарение на чудните съвети и на безценното цедене, което в моя случай не е било необходимо и само си направих гърдите на печени чушки собственоръчно.

За капак детето се скъса да боледува до 2 годишна възраст, естествено, защото съм спряла да кърмя. "Видя ли? Нали ти казах? Ето, сега детето страда."

Когато родих второто, отдавна бях решила да не кърмя никога повече в живота си. Но нямаше как да пренебрегна общественото мнение на мини обществото в болницата, където всичко се въртеше около кърменето. Затова в болницата тайно давах адаптирано мляко и казвах, че засега се справям с кърменето, ако някой проявеше интерес. Изобщо не съжалявам и не изпитвам никаква вина. Детето е на 6 г. Изглежда ми нормален. Не е пил антибиотик в живота си и май, освен от някой летен вирус, от друго не е боледувал.. Ако някоя баба, леля или майка ме попиташе дали кърмя, казвах че не кърмя, защото нямам кърма. Което си беше вярно, защото вече беше спряла. Но поне ми спестяваше обвиненията, че съм ненормална егоистка, която не мисли за детето си. Но честно казано, така и не разбрах какво я интересува леля Тинче от третия етаж дали кърмя детето си.

Високият брой на жени казващи, че нямат кърма може би се дължи и на такива като мен, които ги е страх да кажат, че просто не им харесва и са спрели да кърмят. Само си представете ситуацията как братовчедката на леля ви пита: "Кърмиш ли?"
А вие отговорите "Ми, не. Не ми харесва и спрях."

Имате ли представа какво ще последва?

Ако искам кърмя, ако не искам - не кърмя

Не знам каква е тази истерия последните години около кърменето. Човек започва да се чувства като в секта. За мен нещата стоят по следния начин - ако искаш кърмиш, ако не искаш - не кърмиш. Какъв е проблемът?

Като родих третото си дете, казах на доктора и акушерките, че няма да кърмя. Те казаха:

"Добре."

Нямаше  ‘’Ама защо?’’, нямаше физиономии, упреци или опити да ме убеждават в обратното. Единствено любезно ми обясниха, да си купя адаптираното мляко на еднократни готови дози, тъй като нямат условия за стерилизация на шишета.

Звучи ли ви странно? Да, защото третото е родено в чужбина.

В пълно съзнание съм решила да бъда бременна 2 години и 3 месеца. И мисля, че имам право да реша дали да кърмя 6 години или 0 години без някой да ми размахва пръст.

П.П. Ние няма да ви убеждаваме в нищо. Можете да прочетете повече за кърменето в секцията ни Детето от 0 до 3.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross