Днес на гости ни е Теодора Илиева, която ще ни разкаже за живота си в Tinder. Тя знае, че ако подходиш към Tinder с абсолютно ясна цел, без очаквания и със спокоен ум, имаш огромен шанс да слезеш от дигиталното влакче на ужасите на свалките инфантилно развеселен. Но невинаги се получава така. Особено, ако търсиш нещо друго. Теодора е наясно и че това не се отнася за всички мъже, но тук тя споделя опита си до момента. Ето го и него.
Българският мъж в приложението за запознанства се отличава с много неща – от липса на огледало до използването на „езиков обмен“ като хайку за секс
„Обичам жени с големи гърди. Вие решавайте.“
„С едната си ръка пуша, с другата мисля за теб.“
„Кучки, не сте вЕрвАли, че ме има.“
Това е обидно скромна част от представянията на мъже в Tinder, с които си гарнирах виното в една рекламна пауза след двегодишно отсъствие от виртуалната джунгла за запознанства. Влизайки в приложението, човек е наясно, че
не разглежда биографиите на ядрени физици в надпревара за „Нобел“
Не пуска граматическата полиция по следите на основния заподозрян в издевателство с куректор зад тъч скрийна си след минимум седмица чат с приятна динамика и постоянство. Такъв, който не носи директна обида за интелекта ти. И в най-добрия случай те е изместил ментално от статус „боли ме фара, пич“ до „става ми почти забавно, продължавай“.
Историята ми с Tinder датира от 2017 г. с прилични периоди на прекъсвания, в които съдбата, а не серия от добре режисирани селфита и алгоритъм са решавали с кой имам съвпадение. За да оцелея в двойка. Ако някой си мисли, че
пандемията е подобрила маркетинговата стратегия на средностатистическия разгонен българин
и той се предлага по по-апетитен начин дигитално, сори. Греда. Апокалипсисът е пълен, на моменти наивно умилителен, но преобладаващо абсурден. Ако решат да снимат продължение на „Всичко, навсякъде, наведнъж“ в контекста на Tinder, ще се абонират за „Оскар“ до безкрая и отвъд. Паралелните вселени там ще са много, но да си представим основния герой – мъжки аналог на бойната перачка-емигрант, изиграна от Мишел Йео.
Той е заклещен от диагоналката си примат, който не чака данъчна ревизия. Чака стимул за сексуалността, която за него се побира не в мозък, не в калибър на преживявания или културна месомелачка за егото. Сексуалността се побира в едно кожно образувание под формата на задрямал шарпей, в който балканската антропология е насадила центъра му на щастие на принципа „развявай и владей“.
Какви са паралелните вселени, които го очакват, докато надува изкуствения си балон на съществуване в Tinder?
- Я съм у градо, ама ке идем да копам на село. Сланата ке попари доматиту, а като нема мезе за ракия, кой иска да топи чушката?
- Бате, от тоя шах стaнAх мато! Пусни „Тянков ТВ“ да видим поздравите, кой козел каква върбичка търси да лющи, че нЕмам думи да пиша на она‘а в Тиндъра...
- ЦЕла годин‘ събирам за екскурзия до Лондон, ако не загасим фас в оня моС до Биг Бен, ще стана зян за родата!
- Целувам кобилки на главната в Китен на промоция.
- Жена ми бие децата на плажа, аз си чеша макарите за спорта и даже ги снимам.
Списъкът е дълъг и клиширан. Но масов и истински. Прехвърляш галерията от лица и оставаш с впечатлението, че тези хора живеят, за да спят с кози. Така е било от времето на прадедите им, а сега, когато имат смартфон и някой лев, козата може да спази същия удобен обет за мълчание, щом я издебнат отзад. Но е желателно да има силиконово виме, да не бърка „курвoaзие“ с мръсна дума и да не налита много на чорапогащници от Philipp Plein (четири крака лесно ли се обуват... бате).
Големият плюс на Tinder е, че цялата тази мъка свършва с един клик
и без да влизаш в обяснителен режим. Някой ви влиза с бутонките, вкарвайки в цели за общуване „езиков обмен“ като покана за секс? Триеш за добро утро. Случайно сте харесали исполин, в чиито интереси фигурират „печене на прасе“ паралелно с „грижа за себе си“? Един клик и чао. Заговарят ви с „Май ставаш, ама не се вижда много добре от снимката“. Следва вял диалог, който мъжът поддържа, колкото да не заспи над бирата си с телефон в ръка. Той не ви чете, нито иска да го прави. Зомбиран е в собствената си самота и матрица от битовизми. Сбогом, Гринго. За разлика от навлеците, които ще ви заговорят във всеки бар, тук всяка предизвестена смърт в общуването се закопава със същата удобна анонимност, която я е извикала.
Ще си кажете:
„Тъпа хейтърка, хем воайорства и ловува в Tinder, хем хапе всички отчаяни пичаги там публично“
Ще сбъркате. Не анатемосвам дигиталната среда като шанс да срещнеш нещо истинско, което ще ти напомни, че още чувстваш. Кума́ съм на двойка, запознала се в приложението. В обкръжението ми има и други две семейства, чиято история е започнала с дълги среднощни чатове в продължение на месец, след което се виждат на живо и директно заживяват заедно.
Аз съм от тъпите парчета, които дори са се влюбвали през Tinder. Факт, беше страничен ефект от синдрома на новобранеца в приложението след края на 10-годишна връзка, в която си забравил кой си. Но се случи. И за няколко месеца беше шокиращо приятно. И доказателство, че на две пресечки от теб може да живее интересен типаж, чийто социален кръг е затворен между бакалия, бирария и химическо чистене. Дневният ред на живота му няма да се смеси с твоя, ако виртуалният сватовник не светне в зелено. В реалността за мен този човек щеше да е от мутро-барокова весия на Марс или герой от кофти виц.
Беше борче от старата школа, но от умните
и вече играещи сравнително честно и без изстрели в бизнеса. Добрият изказ, чувството за хумор и способността да отговаря с отворен гръден кош на всеки неудобен въпрос се оказаха добър афродизиак за мен. На първа среща се оказа с около педя по-нисък от мен, но по-шокираща беше разликата между профилната снимка, която подскачаше инфарктно в телефона ми денонощно в продължение на месец и реалността. Този човек, горд жител на столичния квартал „Лагера“, беше като седмото джудже в приказката за Снежанка или недоразвит братовчед на Майкъл Джексън. Бялото беше черно като нюанс на кожата, а близкият план показа лице, чиито черти сякаш бяха изсечени с длетото на пияница.
Като жена, чийто мозък е най-голямата ерогенна зона, не потърсих помощ от приятел и не избягах. Дадох шанс. Не исках да хвърлям един месец комуникация в коша. И уцелих джакпота за една-единствена вечер. Химията се пренесе в реалността и продължи да къкри до момента, в който се наложи да ме включи в живота си. Оказах се „непредвидено обстоятелство“ и се отказа. Бих му шута, само за да се върна след известно време със свити рога и желанието да рестартираме отношенията без его. И съвсем на живо. Докато бях преосмиляла обаче,
човекът, видимо жаден за приключения, се беше събрал с бившата си
Напълно нормално, избираш добре познатото зло от квартала пред непознатото добро от Tinder. Прекратихме контакт, докато въпросната бивша не се свърза с мен през Facebook профила му и започна да стреля със заплахи на кило с евтин тираджийски речник. Изгледжа борчето, по което бях хлътнала мимолетно, в крайна сметка не беше чак толкова умно.
В същия период попаднах на супер приятен скандинавец, дошъл за скайдайвинг в България. Говорихме месеци наред, докато даваше уроци по ски на Матерхорн и изнасяше живота си към Братислава. Допуснах го сред приятелите си във Facebook и една сутрин осъмнах със съобщението, че ме обича. Когато го помолих да избира думите си внимателно, защото едно „Обичам те“ променя съдби, той даде заден. Стана по-обран, кисел към себе си, но респективно към мен. И го блокирах по всички канали на комуникация, преди да започне да се превръща от секси викинг в конска муха върху сладоледа ми.
След няколкогодишна пауза се завърнах в Tinder, за да открия, че съм същия магнит за чужденците
Един египтянин тръгна да напуска хоум офиса си в Банско заради мен. Доминантен програмист от Измир се превърна в китайска капка, напомняйки за себе си с инфантилни честитки на всеки измислен празник след две срещи и добър секс между тях. Новозеландец, проектант на голф игрища за арабски шейхове, бе готов да ми даде ключа от апартаментите си на два континента.
Всички те бяха случаен антидот за агонията да чакам човек, който обичах безнадеждно и който за две години така и не успя да ме стигне.
Изводът е простичък. Както с всяко забавление в този живот, ако подходиш към Tinder с абсолютно ясна цел, без очаквания и със спокоен ум, имаш огромен шанс да слезеш от дигиталното влакче на ужасите на свалките инфантилно развеселен. И с доста истории за разказване.
