Колко от вас не са побеснявали от гледката на детето ви, което шести час цъка игра на компютъра вместо да тича здравословно и качествено навън и да рита топка, да прескача огради и да краде череши? Всички сме побеснявали. Аз самата полудявам само като видя, че голямата ми дъщеря пак е седнала да си се въобразява на дракон и крещи от стаята „Ей, сега ще дойда, само да спечеля една ризница и да ида на една мисия, ще отнеме… двайсет и три минути!“
Двайсет и три минути за ризница и мисия. Поне да носеше нещо реално вкъщи. Да беше отишла за кисело мляко, това да ѝ е мисията. Не си ги представяхме така нещата, нали?
Но всъщност, ако се върнем малко назад, ще се сетим как самите ние висяхме в интернет клубовете, цъкахме на портативни електронни игри и откарвахме цели нощи пред Age of Empires.
Игрите са част от живота на малките хора, дори и на големите.
Кой мъж не си мечтае за един PlayStation да му стопля душата. Коя жена не би му правила компания, а на децата направо им иде отръки. За повечето е забавление, но има деца, за които геймингът е най-голямата страст и хоби. За моето дете геймингът донесе супер добър английски, нови приятели от цял свят и страст към рисуването, та ѝ прощавам, че киселото мляко не ѝ е мисия.
Ако сте от онези родители, на които децата им са се посветили на игрите и дори ви се хвалят колко са добри и къде са стигнали, не ги обезсърчавайте. Това е, което обичат. И погледнете нещата в съвсем нова светлина.
Мислили ли сте някога как се прави игра? Кой я измисля, кой разчертава механиката, кой я рисува, чие въображение я ражда и как стига до вас. А давали ли сте си сметка колко страхотно е да участваш в този процес, колко е развита тази индустрия и колко много щастливи млади хора с въображение, любов и вълнение работят в нея?
Може би е време да си дадете, защото
това може да е бъдещето на детето ви
или на младия човек, дето се мотае по гащи до банята, макар че вече е на възраст да ходи прилично облечен.
Има едно място, където страстта по гейминга е обучение и то не какво да е, а по високи технологии, създаване на истории на игри, рисуване на магични герои и моделиране на завладяващи светове. Място, създадено от художествения директор за Pixar на „Търсенето на Немо“ – Антони Христов, който 37 години е живял и работил в Холивуд (18 от които в компанията Pixar!), и от управителя на Saatchi & Saatchi Милин Джалалиев.
Място за професионалисти, обвързано с най-модерните тенденции, технологии и разбирания за този мултимилиарден бизнес. Там тинейджърът ви (стига да има завършен 10 клас) ще има възможност да превърне страстта си в работа (а да си харесваш работата е велико). Мястото е ARC Academy, а ние ви го препоръчваме с цяло сърце.
Какво в подробности представлява основната програма на ARC Academy:
Game Dev е името на двугодишната им програма. По време на обучението в нея студентите се запознават с всеки аспект от създаването на една видео игра, както и с реалните позиции и процеси на работа в гейм студиата.
Първата година от програмата е въвеждаща в основните направления в game development - гейм дизайн, създаване на светове и персонажи, 3D моделиране, продуциране, game engine.
През втората година студентите се профилират в конкретна професия в гейм индустрията: Game Design, Concept Art, 3D Art & Animation. Това прави академията подходяща за хора с разнообразно предишно образование – от математически през художествени и езикови до софтуерни и професионални училища.
ARC Academy е място на професионалисти, които работят по най-съвременните световни продукти, разбират целия световен пазар на игри, подготвят кадри на световно ниво и създават общност от млади хора, които истински горят в това, което обичат.
Дайте шанс на децата си да правят това, което обичат, и то в България. Покажете им сайта, разкажете им какво могат да изучават в тази академия и после ги оставете – те ще поемат нататък сами, при това с огромен интерес.
И поне ако няма да носят кисело мляко, ще имат шанса да станат професионални изобретатели и изкуствоведи по игри и после да се хвалят какви страхотни родители имат. В края на краищата не е ли това родителската задача – да покажем на децата какви възможности имат и да им позволим да ги развият и да бъдат щастливи.
