Нарцисизмът често се възприема като крайна проява на себелюбие. Но дали наистина разбираме какво стои зад тази дума? Къде минава границата между здравата самооценка и патологичния нарцисизъм? Как се формира тази черта и възможно ли е да се промени? Не прекаляваме ли с етикета „нарцисист“?
В тази статия ще се опитаме да отговорим на въпроса що е то нарцисист – не просто чрез дефиниции, а през психологията, житейските истории и социалните механизми. По темата говорим със Слави Стоев – психолог, автор на детски книги и един от създателите на подкаста „Естествен ѝнтелект“.
„Нарцисизмът е личностна характеристика, присъща на всеки човек в някаква степен, и е особено изявена в детството. Тогава фантазията за личната изключителност е напълно естествена. Поради вътрешните си потребности и липсата на информация за сложността на света, детето вярва, че светът се върти около него, че то винаги е право и заслужава специално отношение“, казва психологът Слави Стоев. И допълва, че в тази фаза детето не осъзнава напълно, че другите също имат вътрешен свят – защото в неговото съзнание съществува една-единствена личност: самото то. Постепенно повечето хора се разделят с тази фантазия за личната значимост и с много силната потребност да бъдат център на внимание и задължителна грижа от другите.
„Един от важните уроци на зрелостта е приемането, че не е фатално някой да не ни харесва,“ казва Слави.
И тук се проявява нарцисистът.
„При нарцисиста развитието не протича пълноценно. Това е човек, който запазва детската характеристика и илюзия, че светът се върти около него. Много хора с нарцистични наклонности не подлежат на корекция, защото нарцисизмът крие толкова болка и несигурност, че те предпочитат да си останат такива, отколкото да приемат факта, че могат да бъдат обичани, дори и да не са боготворени.
Нарцисизмът много често е защитна реакция срещу идеята “не съм обичан/а” като се поддържа претенцията “всички и винаги ме обичат” . Нарцисистът живее много често с непрестанно чувство на фрустрация и незадоволеност, че не получава онова, което смята, че му се полага“, обяснява психологът.
Ролята на генетичните компоненти и детството
Според Слави Стоев нарцисизмът има корени в детството, както и генетична обусловност, но не трябва да се забравят и убежденията, които човек развива в живота си по една или друга причина.
„Има някои генетични компоненти на нарцисизма, които са свързани с непълноценно развитие на определени мозъчни структури, които отговарят за емпатията и за разбирането на сложността на света и на отношенията. Тоест хората с нарцистични наклонности могат да бъдат биологично предопределени да са такива. Роля играе и начинът, по който човекът е израснал: например, ако детето е живяло в среда, която не го е подкрепяла в това да надрасне детския нарцисизъм и то го е развило като защитен механизъм срещу фрустрацията от липса на любов и свързаност. Нарцистичните идеи могат да възникнат и като илюзия, внушена му от другите, че винаги е най-доброто и най-правото, че винаги ще става каквото то поиска.“
Възрастен с характеристики, присъщи на малко дете
„Нарцисистът истински вярва в идеята, че светът се върти около него. Много често такива хора заради потребността си да бъдат център на света могат да станат много успешни. Тогава мащабът им на злоупотреба с другите е много голям. Виждаме такива примери на глобално ниво, но в повечето случаи нарцисистите си остават насилници с локален периметър на действие - семейство, екип, бизнес организация и др.“, казва Слави.
Как да разпознаем, че сме във връзка с нарцисист?
Според психолога можем да разпознаем, че сме в подобна връзка, ако си дадем сметка какво получаваме от отсрещната страна, защото основна характеристика на нарцистичната личност е контрол върху другите и принизяване на стойността им. „Тези хора могат да са много добри манипулатори и да карат другият да се съмнява в себе си. Способни са да внушават чувство за непълноценност и малоценност, както и постоянно да изтъкват своите предимства и превъзходства. А като презумпция другият винаги трябва да е съгласен с тях и да прави това, което те искат, защото те са по-добри от него.“
Нарцисистът очаква неговият партньор да се подчинява и да е по-малко човек от него. Партньорът (без оглед на пола му) трябва постоянно да демонстрира обожание и съгласие и да обслужва по всякакъв начин интересите и желанията на нарцисиста.
Представете си света на нарцисиста – в него той е малък бог. Всички гледат към него, кланят му се, обожават го, съгласяват се с него и винаги казват: „Да, ти си правият, ти си по-големият, ти си по-красивият, ти си по-важният“.
Нарцистичен или токсичен?
Освен „нарцисист“ напоследък много говорим за токсични хора и токсични взаимоотношения. Ето какво обяснява Слави Стоев по този въпрос: „Отвращението е емоцията, дадена ни от природата, за да можем да се предпазваме от вреди и опасности. Ако усетим миризма на развалени яйца или видим гниещо месо, се отвращаваме. Казваме: „Махнете го оттук“. И когато става въпрос за развалена храна, това работи“. Когато става въпрос за хора, спрямо които ние имаме абсолютно същите механизми на отвращение, на омраза, на неприязън, на отхвърляне и отблъскване, често губим много нюанси, които могат да ни позволят да се справим адекватно с дадена ситуация.
Да не прекаляваме
„Прекалено честата употреба на етикета „токсичен“ е опасна“, категоричен е Слави.
„Самата дума токсичен ни казва, че има само един верен отговор – “той/тя е лошото, аз съм доброто”, това определение много опростява нещата и ограничава мисленето ни. Връзката с такъв човек със сигурност може да бъде много нараняваща и увреждаща. Но ако не спираме до там да я етикетираме просто като “токсична”, а видим целия спектър на отношенията и свързването помежду ни, то можем да намерим по-добър за нас начин за справяне. Някъде в разсъжденията ни може да си отговорим на много по-овластяващите ни въпроси “Какво получавам аз от тази връзка?”, “Защо съм избрал да съм в тази връзка?”, “Какво точно искам да се промени в тази връзка?”, “Какво правя, за да съм в това положение и какво към готов да променя в собственото си поведение?” и т.н.“, обяснява психологът.
Много често хората остават в токсични връзки поради обстоятелства, които са такива, че правят трудно напускането им. Това, което ние можем да правим в такива ситуации, е много по-фино да дефинираме кои елементи от връзката не са добри за нас и да се фокусираме върху корекция им. Да се опитаме да пренастроим динамиката на отношенията основно през промяна на нашите поведения и поставяне на конкретни и ясни граници.
Още не сме свършили, скрол надолу
Лепенето на етикети
Слави Стоев е на мнение, че лепенето на етикети ни лишава от свободата да взимаме умни решения. „Когато залепиш на някого етикета, че е токсичен, какво тогава правиш с този човек?“, пита риторично той. „Много често казваме, че наши колеги са токсични поради някакъв набор от техни поведения. Но трябва да продължим да работим с тях, освен ако не напуснем работа. Тоест, ако искаме да останем и да работим с такива хора, трябва да ги виждаме отвъд етикета.“
