fbpx
И аз съм човек

Най-големият подарък, който си направих – да обичам живота без алкохол

14 декември 2023
Коледа алкохол парти

Свикнали сме по Коледа да си подаряваме неща. Но не е нужно всички подаръци да са предмети или изживявания. Някои са обещания за промяна. Ето едно такова – да не се пие алкохол. 

Не съм била алкохоличка, когато спрях да пия преди две години и половина. По-скоро бях класически пияч и влизах в тази роля най-вече на Коледа. Точно както малкият Алед Джоунс, се разхождах във въздуха или по-точно бях опънала три платна по вятъра от около 8 декември до края на годината. Мислех си, че определението „алкохолик“ е за тези, които просто не могат да изкарат ден без питие. Но като не-алкохолик, а обикновен „гуляйджия“ аз също не можех да посрещна който и да е момент от Коледа без чаша в ръка.

Разликата беше, че го правех в рокля с пайети и понякога с диадема с еленови рога. Тоест, всичко беше наред. Ако изпиех четири чаши Кот дю Рон (винен регион във Франция, б.р.) след коледна служба, греяно вино с колеги на следващата вечер, шампанско след пазаруване с приятели и коктейли след кънки на лед, това също беше наред. Просто бях в празнично настроение. Традиционно в седмицата преди Коледа се чувствах доста не-хо-хо-хо. С подута сива кожа, леко депресирана и затрупана от списъка с несвършени задачи.

Като всеки, който пие алкохол, дълбоко не вярвах на трезвениците

Дори не съм си и помисляла да изпадна в „истинското пиене“ по Коледа, но напълно трезва Коледа беше немислима. Би изглеждало странно и би разстроило другите хора. Като всички класически пиячи (не алкохолици, запомнете – има разлика), дълбоко не вярвах на трезвениците. Уф, вижте ги със стиснатите им усти и орлови очи – как осъждат моите недостатъци, предлагайки наивните си извинения защо ще се приберат по-рано, преди нещата да станат „твърде объркани“.

„Сузи казва, че прави йога в 7 сутринта!“. Иде ми да викам!

„След това пожела да заведе децата на съседите да видят Дядо Коледа. Тя е светица!“ Защо не си като нас, Сузи? Забавните хора, поглъщащи яйчени коктейли, смучещи хапчета за кисели и плещещи глупости до 2 сутринта.

Всяка коледна сутрин от 90-те години насам се събуждах кисела. Семейството ми отваряше подаръци всеки с чаша пенливо сладко вино, която периодично се допълваше. Странно, докато дойдеше времето да приготвя вечеря с три ястия за всички, обикновено бях доста нацупена, гонеше ме махмурлук и имах нужда от дрямка, но вместо това се борех със седем тенджери, докато някой ми напомняше, че не иска брюкселско зеле в чинията си.

Защо добавяме алкохол към Коледа, а после сме шокирани от свободните езици и избухливостта? Защо се събираме, пием ликьор и си разказваме семеен фолклор (леко некоректно и досадно)? И за капак никой не може да си тръгне, защото влаковете и автобусите не вървят.

По-лесно беше просто да продължа да пия

Докато карах 30-те и 40-те си години започвах всяка Нова година, чувствайки се крехка и слаба. Исках да живея без алкохол, но беше невъзможно. Как щях да организирам работни вечери, рождени дни, сватби, погребения, церемонии по награждаване или други социални събития без питие? По-лесно, мислех си, беше просто да продължа да пия. Да опитам да модерирам пиенето или да пия само вино, или да не пия след 20:00 часа, или каквото и да е глупаво правило, което прилагах тогава. Преди да се върна към пиенето на малко отрова всеки ден. И към чуденето защо се чувствах отровена.

Сега, когато навлизам в третата си трезва Коледа, най-големият подарък, който някога съм си правила, е да се науча да обичам живота без алкохол. И наистина сега обичам живота. Казвам го тихо, защото ще подразни хората и ще ги накара да се отбраняват, но трезвата Коледа е много по-забавна. Чувствам се така, сякаш си върнах част от онези магически вибрации от 70-те години на миналия век.

Последното ми питие беше през август 2021 г. Оттогава успях да се справя с някои от триковите моменти в това да съм общителна, без да прибягвам до успокоителна течност под формата на алкохол. (Лесно е, след като вече сте го направили няколко пъти. Ако не успеете, постойте за малко и си тръгнете: никой няма да забележи след 21:00, когато всички се повтарят, плюят, докато говорят, и ви настъпват по краката.) Все още ходя на коледни партита, но не се застоявам. Прегръщам хората, пия газирана вода, комбуча, плодов сок. Ценя тръгването от купона трезва, разходката по мразовити, блещукащи улици и прибирането навреме вкъщи, за да се залепя пред „Скъперникът“ и да хапна щолен.

Няма нужда призраците на отминалите Коледи да се давят в алкохол

Трезвият коледен сезон освен това изглежда много по-дълъг. Няма загубени сутрини, няма оцеляване с кроасани и кока-кола в работен ден с махмурлук. Има повече време да се правят полезни неща, да се пекат джинджифилови неща от разни готварски книги, да се карат кънки на лед – ама наистина да карате, а не просто да стоите на кънки до бара. Миналата Бъдни вечер отидох в малко кино с велурени седалки и гледах „Коледната песен на мъпетите“, докато хапвах голям пакет шоколадови бонбони. Беше вълшебно.

Коледа може и да е тъжна – наскоро загубих и двамата си родители – но е ОК да изпитвам и тези чувства. Нека идват и си отиват. Няма нужда призраците на отминалите Коледи да се давят в кайсиево бренди. Мога да почувствам напълно коледния дух тези дни. И той наистина е страхотен.


Грейс Дент е британска журналистка и писателка. Можете да слушате всички епизоди на подкаста ѝ за храна тук.

Оригиналът на статията можете да прочетете тук.

Грейс Дент без алкохол
С тази снимка Грейс Дент представи последната си книга. Снимка: twitter.com/FaberBooks

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross