fbpx
Опознай България със 100-те обекта

На зоопарк с деца... или просто с деца

27 юни 2024
главен вход на софийския зоопарк
Снимка: Зоологическа градина София

С голяма радост и с не по-малко вълнение започваме летния ни конкурс за разкази и истории от 100-те национални туристически обекта, който организираме заедно с Yettel.

Всеки месец до края на лятото ще награждаваме трима от вас с цели комплекти страхотни награди от Yettel (пъзели, плажни кърпи, туристически канчета) и ще подаряваме нашия семеен пътеводител „Стигнахме ли вече?“.

От вас очакваме истории, свързани с посещенията ви (минали или скорошни) на някой от 100-те национални туристически обекта, както и регистрация в приложението на Yettel, където можете да събирате дигитални печати от обектите, да гледате видео истории за много от тях и да се включите в игра за брой събрани печати със страхотни технологични награди. (Не се изисква да сте абонат на телекома, за да се регистрирате.)

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com. Нямаме търпение да четем!

А ето я и Ана Димитрова с нейния разказ за Софийския зоопарк, който е част от 100-те национални туристически обекта на България.


Тази история не е за едно конкретно посещение.

Тя е за много и все повече и повече пътувания до Софийския зоопарк. Когато нямах деца, никога не съм се сещала, че мога да изкарам там половин ден. Или цял. Или 173 дни от годината. 

Сега имам една любопитна госпожица на три и невъобразимия късмет да я приемат в държавна детска. Но животът е радост и тъга и с приема дойде милата молба на частната ясла да си я взимаме.

Така се озовах с дете за лятото, без опция за баба и дядо, и мога да кажа само едно:

Слава на Имхотеп, че го има зоопарка!

Къде иначе ще възникнат въпроси като: 

  • Какво му е това между краката? На мен кога ще ми порасне такова? 
  • Защо си яде сопола? Ако му дам моя, ще го яде ли? 
  • Тази маймуна защо си чеше дупето като тати? (признавам, тук се замислих за някои от житейските си избори) 
  • Защо не съм змия/ крокодил/ сурикат? А ако бях папагал, щях ли да ям диня? 
  • Понито яде ли кускус за закуска? (истеричен рев при отрицателен отговор, защото „как иначе ще разбере колко е вкусноооо“) 

И докато се опитвам винаги да намирам що-годе точен и правдоподобен отговор, се чудя защо освен онова майчинско знание, което идва свише, когато родиш (кърмене, къпане, пюрета и целият майчински бакалавър, събран в 3–4 месеца), не идват и кратки факти за всички животни на света. 

Карта на Зоологическа градина София. Изображение: Зоологическа градина София

Бях напълно забравила, че Софийският зоопарк е един от 100-те туристически обекта на България.

Но как да не е, то е туризъм от цял свят на едно място! По време на едно от поредните ни посещения се опитвах да обясня как в зоопарка живеят животни от различни страни, които не са диви и имат нужда от дом; как вътре се грижат за тях, за да ги опазват. И докато ме гледаше миловидно, моето слънце попита:

–– А кога ги готвят и ядат?

Обясних, че не всички животни се ядат, което не ѝ хареса. На следващия ден на закуска вдигна поглед и с цялата сериозност на едно тригодишно изстреля:

–– Искам да отидем в зоопарка, да уловим един глиган и да го изпечем, за да го изям. 

–– Защо точно от зоопарка, нали ти казах, че там животните се пазят?

–– Там са в клетка и ще го хванем по-лесно!

Спах неспокойно тази нощ. 

Въобще, посещенията в зоопарка дават много уроци за живота.

Очевидните са по биология, които със забавление наблюдавам как родителите се опитват да избегнат. Не ходете в зоопарка, ако не сте готови за сериозните теми от живота.

Един път, докато се разхождахме край понитата, видях един татко с малкото си момиченце. Изведнъж понитата започнаха да цвилят въодушевено. „Виж“, каза таткото, „понитата си играят“. И вдигна момичето на раменете си. Когато се приближиха, видя, че всъщност играеха на „прескочикобила“, но мъжкото не мислеше да прескача, а по-скоро да се заседи.

Не съм виждала по-бързо сваляне от рамене, обръщане в другата посока и опит за подкуп. 

–– Тати, какво правят кончетата? Трябва да помогнем на бялото! (женската)

– Нищо, тати, я виж отсреща продават сладолед! 

А има и морални уроци, които учим със закъснение.

Те идват с истории като тази, която ще разкажа сега. Както вече може би стана ясно, моете дете обича да яде. Трудно учим, че не трябва да взима храна от ръцете на други, от непознати и от рафта на магазина, без да сме платили.

В зоопарка в делничен ден през лятото дебнат баби със своите внучета и нещо за черпене. На една от разходките ни дъщеря ми търсеше бабите с поглед, знаейки, че ще отмъкне нещо. Аз уморено повтарях, че Снежанка са я отровили, защото взимала храна от непознати, и настоявах да не моли хората като сираче.

След поредната леля, която просто ѝ даде малко пуканки на площадката, докато аз стоях отстрани, едната ми нервна клетка не издържа и... Нека да кажем, че настоятелно обясних, че не се моли за храна от непознати, и си тръгнахме.  

Измина една седмица от това посещение и малката беше на урок по английски. Излезе запъхтяха и усмихната, приближи се до директорката и заяви, че иска бисквита. Аз я дръпнах настрани и попитах дали помни какво сме си говорили за просенето на храна. А тя с равен тон отговори:

–– Ти каза да не искам от непознати в зоопарка. Кики не е непозната и не сме в зоопарка. 

Туше. Всичко се използва срещу мен в съда. 

За финал ще се върна към биологията и далечните ми гимназиални години.

Зоопаркът в София има страхотно лятно училище за млади ентусиасти, които обичат природата. Аз изучавах биология в гимназията и исках да имам практически опит, който да изглежда добре в документите ми за кандидатстване в чужбина. Накратко: бях доброволец в зооучилището на Софийския зоопарк. 

Имаше едно моченце – Радко, което беше най-малкото в неговата група (около 6-годишен). Радко беше в много тежка фаза на задаване на въпроси и по-конкретно на „Защо?“.

В една от игрите, които играеха, децата трябваше да разпознават различни предмети. Накрая на мен се падна да им обясня кое какво е. Стигнах до една коруба на костенурка. Вдигнах я и попитах:

–– Знаете ли какво е това? 

–– Къща, черупка, обвивка...  – започнаха децата. Най-накрая едно извика – Коруба!

– Точно така – казах, – Това е коруба. И реших да дам допълнително знание на малките главици. – Знаете ли как се разпознава дали е женска, или мъжка костенурката? 

Мълчание. Аз не очаквах и да знаят. Тук е моментът да кажа, че децата в групата бяха по-големи – 13–14-годишни. Само Радко се беше озовал по неволя в тази група в този ден вече не помня защо. Обърнах корубата и обясних:

–– Женската констенурка отдолу е гладка, а на мъжката корубата е вдлъбната. 

Сметнах въпроса за приключен, но една ръка се изстреля от предпоследната маса и дойде бързо въпросът „Защо?“.

Беше Радко. Младежкото ми Аз се притесни, чудесните ми колеги и ментори от зоопарка започнаха да се подсмихват и видях, че няма да помогнат. 

–– Ами Радко, – започнах аз бавно и несигурно. Имах опит с кисели родители, които са изпратили детето на зооучилище, но не искат то да разбира за размножаването, и не знаех как да не си навлека беля. – Идва един момент в живота на костенурките, когато мъжката трябва да се качи върху женската и да се закрепи там. Затова е вдлъбната.

По-големите деца започнаха да се хихикат и да се подбутват. Аз вече бях червена от притеснение и се надявах това да е достатъчно. Последва още едно защо от Радко. 

–– Ами... – колегите ми се превиваха от смях в другия край на стаята. – Защото играят на прескочикобила! 

Това роди съзнанието ми в този момент. Бурен смях от дъното на стаята и от големите деца. Радко изпадна в дълбок размисъл. Аз си отдъхнах, че съм задоволила любопитството му, без да рискувам сблъсък с родители.

Започнах да прибирам предметите, децата взеха да рисуват и за 2–3 минути настана тишина. И от нея изведнъж се чу тихото, но решително гласче на Радко:

–– Ами тогава женската костенурка как ще прескочи мъжката?

Последва светкавичен отговор от моя страна:

–– Радко, женската костенурка обикновено губи играта и това е! 

Весело лято и винаги имайте едно наум, когато тръгвате за зоопарка. 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross