Стихотворението на Радост Йорданова-Русева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
На майка ми
Бих дала всичко, без сина ми
за миг отново да я зърна
и с обич пак да я прегърна!
Трудолюбива, сериозна
и безкрайно отговорна беше тя.
Бе пълна със енергия и сила!
Отскачаха несгодите от нея,
те сякаш блъскаха се в стена!
Бедите дават се на силните.
Посрещаше ги с гордо вдигната глава!
Учителка,която учениците и
още помнят и обичат!
И имаше защо те и след толкова години,
в любов да ѝ се вричат!
Тя сядаше следобед с благоговение
и с любов редеше своите уроци с търпение!
Към мен и към сестра ми отнасяше се
с много обич, но и много строго.
На прицел бяха наще недостатъци!
Не бяхме пощадени никак
и често от любовта ѝ дадена за учениците
за нас оставаха тъй жалките остатъци!
Не ѝ се сърдя,
а безкрайно аз я уважавам!
Защото ме научи
никога да не се предавам!
Познавайки ме по-добре
отколкото и аз самата,
измъкна ме от тъмнината,
когато чудех се каква професия да избера.
Тя ми посочи пътя и бори се сърцато и докрай,
докато аз постигна си целта!
Това го може само някой,
който много те обича!
И тихичко той радва ти се отстрани
и всеки път той името ти с любов изрича!
С годините ний имахме конфликти много,
защото аз разбирах живота не като нея
и не толкова строго!
Прости ми, мила майко,
ако обидила съм те аз някога с нещо!
Откак те няма, аз ден и нощ се моля
за това горещо!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
