fbpx
Истории с dm

Моята майка е ВЕЛИКА!

15 март 2021

Текстът на Стела Георгиева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Майка ми е абсолютно ВЕЛИКА – във всяко едно отношение, или поне в моите очи. Тя самата, обаче, много страда, че не е Велика. Нейната баба, на която е кръстена, се е казвала Велика, а майка ми е Величка.

И до ден-днешен тя не успява да разбере доводите на собствената си майка да не ѝ даде това прекрасно име, но поне в моите очи майка ми е тотално, неоспоримо, безкрайно, доказано ВЕЛИКА! Сигурно всички мислят по този начин на своите майки... Обаче моята си го заслужава.

Аз съм доста тегав характер. Да се чете „пълното зло". Единствено и само ВЕЛИКАТА ми майка може деликатно и умело да ми влее малко разум в главата, без да предизвика истерии или каруцарски псувни.

Освен това изтърпя всичките ми буйства в тийнейджърския период, дори един шамар не ми е лепнала. Вместо това винаги е поощрявала моите успехи и винаги, абсолютно навсякъде се е хвалила колко прекрасна дъщеря си е родила. 

Майка ми е от типа „Чупи си сама главата, за да разбереш правилния път”. Това явно е много правилна родителска стратегия, или поне за моя чепат темперамент, и нито веднъж не се изказа тъпанарски за безкрайно идиотските ми решения.

В резултат на това израснах сравнително разсъдлив човек, който може сам да се оправя. А това си е ВЕЛИКО – да оставиш едно дете да взема решения и да се намесваш само в краен случай, например при смъртна опасност, може би е най-адекватният родителски подход на света. 

Освен това ВЕЛИКАТА ми майка никога не се оплаква. Бачкала е като ненормална с баща ми, за да имам аз всичко. В едни много противоречиви години е развивала частен бизнес и дори не ме е пуснала на градина. Вместо това ме водеше със себе си на работа.

Всъщност тя ме водеше навсякъде със себе си. Имам само един ужасяващ спомен как съм при баба ми, защото родителите ми наистина много спешно трябваше да пътуват до друг град по работа – цялото ми време от този престой аз прекарах на прозореца, за да гледам кога ще се върне мама да ме вземе.

Освен това ВЕЛИКАТА ми майка заедно с ВЕЛИКИЯ ми баща ме включиха в семейния бизнес още на 11 години. Научиха ме на труд, разбрах как се изкарват пари и много по-лесно научих тяхната стойност. Не ме разглезиха до краен предел, макар че имаха такава възможност. Безкрайно съм им благодарна за това!

Майка ми е толкова ВЕЛИКА, че се е оправяла без детска градина, баби, дядовци и други субекти. Освен това се е оправяла без миялна, пералня, сушилня, прахосмукачка робот, фурна с 400 степени, дизайнерски котлон и всякакви други щуротии.

Не е имало Монтесори играчки, пеещи, интерактивни и супер интересни джаджи, за таблети и игри на телефона дори не споменавам.

Имала е леген – оставяла ме е 2 часа да си мисля, че пера. Имала е буркан с копчета – оставяла ме е до безкрай да си ги редя. Чела ми е приказки до посиняване. Будувала е с мен, защото и аз като моята дъщеря съм била някакво дете чудо – караконджул, което може да оцелее с общо 3 часа сън на денонощие. Само че, за разлика от мен, ВЕЛИКАТА ми майка не ми е крещяла, нито пък сега ми натяква какъв урод съм била и не съм я оставяла да спи.

ВЕЛИКАТА ми майка може да успокои всеки – ревящи чужди бебета в самолета, откачени непознати на улицата, супер гневни клиенти и най-вече лудата си дъщеря и още по-лудата си внучка.

ВЕЛИКАТА ми майка е и ВЕЛИКА тъща. Нито веднъж не се е изказала, не се е намесила, не е дала съвет. Да се сърди, че детето ми не е кръстено нито на нея, нито на друг, съвсем не ѝ е присъщо. Мъжът ми истински я боготвори. Нейният мъж – моят феноменален баща, също.

Човекът е на 50+, но физически не може сам да си намери чорапите, да си намаже една филия с лютеница и да се сети къде са му документите/ ключовете за колата/ нахапаната наполовина бисквита.

Затова пък майка ми винаги му е сготвила по няколко манджи на ден, изгладила му е дрехите, прибрала му е нахапаната бисквита и почти винаги може да отговори къде са му документите.

ВЕЛИКАТА ми майка е преминала през много бури в своя живот, включително е победила и рака. Аз съм била малка тогава, може би в 3-4 клас, и дори не съм разбрала, че майка ми е била болна, камо ли че се възстановява от супер тежка операция.

Майка ми не мрънка, не се оплаква, а стиска зъби и кара стремглаво напред! Обикаля света, пие си коктейлите по круизи, купува си уникални дрехи и аксесоари и просто дори непознатите виждат колко е ВЕЛИКА. Просто самата ѝ осанка няма как да остане незабелязана. С други думи, разбрала е смисъла на живота, а какво по-велико от това?!

Ето защо с целия този текст искам да ѝ кажа да спре да страда, че не са я кръстили Велика – тя си е ВЕЛИКА и точка. За мен и завинаги!

Най-голямата ми мечта е някой ден моята дъщеря да се гордее поне наполовина толкова с мен, колкото аз се възхищавам на моята майка! Макар че знам, че не мога да ѝ стъпя и на малкия пръст...


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross