Монтесори е най-разпознаваемият образователен метод в сравнение с методите Реджо Емилия и Валдорфската педагогика.
Монтесори има универсална природа – изграден е върху научното разбиране за развитието на човешката личност и потенциал. Tова е методология, която се прилага по целия свят в много различен контекст.
Най-голямата разлика е, че в Монтесори децата се учат чрез специално създадена среда и материали, които отговарят на техните естествени етапи на развитие, докато Валдорфската педагогика акцентира върху творчеството и ритуалите, а Реджо Емилия залага на социалното и проектното обучение.
Всички тези подходи уважават детето като активно учещо, но методите и философиите им са различни.
А по темата какво всъщност възпитава Монтесори и какви са критиките към него си говорим с педагозите Анна-Мария Йоцова и Мила Томова – Прусийска.
Защо Монтесори?
„Светът вече е друг и обществото осъзнава нуждата от различни умения – разсъждение и свързване на данни по нов начин, критично и творческо мислене, умения за планиране на ресурси и реализиране на мащабни проекти, умения за сътрудничество, глобално мислене. Това е територия на човешкия потенциал. Не могат да бъдат постигнати със стария начин на образование и оценяване. Монтесори методът с холистичния си подход за образование на човешкия потенциал дава отговор на тази нужда“, казва за Анна-Мария Йоцова, Монтесори педагог и съосновател на „Монтесори Общност България“.
За взаимовръзката между свободата и дисциплината в Монтесори подхода Анна-Мария допълва, че е важно да говорим с децата, за да разберат как се изграждат взаимоотношенията в обществото и как функционира самото общество. И дава повече яснота по възрастови периоди.
- Във възрастта 0 – 3 години границите са свързани със създаването на безопасна среда. Тези граници се определят от средата и от възрастния. Децата са изследователи и имат нужда от такива граници като основно разграничение между добро и лошо. В този период детето е с „поглъщащ ум“ и моралните представи се формират чрез физически преживявания;
- С израстването на детето във възрастта 3 – 6 години тези граници се надграждат с дисциплината, свързана със способността да бъдеш господар на собствените си действия. Чрез практически дейности децата естествено развиват силите на волята. Детето изгражда способност да координира тялото си, да контролира емоциите си и да развива съзнание. Дисциплината означава да овладееш себе си, да се грижиш за себе си, за другите и за околната среда. Детето все още се намира в егоцентричната фаза на развитието, затова дисциплината е свързана предимно с неговите собствени действия, а не с околната среда;
- Във възрастта 6 – 12 години се развива инстинктът за принадлежност към групата. То иска да бъде част от отбора. В същото време детето развива самостоятелно мислене, усеща своите силни страни и се стреми да използва свободата си. В този възрастов период се формира разсъждаващият ум, което позволява на детето да разбира взаимовръзките между нещата;
„За всяка възраст концепциите за граници, дисциплина и отговорност са свързани с развитието на личността и особеностите на ума на детето. Постепенно се изгражда вътрешно разбиране за последствията и усещане за степента на тяхното влияние“, обяснява Анна-Мария. Монтесори методът залага на това, че съществуват паралели между биологичното развитие на човешките същества и техния психологически и духовен растеж.
Най-големият мит е, че Монтесори дава безгранична свобода
„Има хора, които вярват, че подходът дава на децата твърде много свобода и това може да доведе до хаос или до липса на дисциплина в класната стая. Родителите може да се притесняват, че децата ще се разсейват или няма да се научат на основни социални умения. Но свободата в Монтесори не е безконтролна“, категорична е педагожката. Има ясни граници и правила, които гарантират сигурност, докато децата изследват. В същото време методът дава свобода да мислиш и да действаш независимо и отговорно, така че децата да могат да правят избори и да поемат отговорност за своето учене. Всъщност, както обяснява и Анна-Мария Йоцова, Монтесори им помага да развият самодисциплина и инициатива с времето.
Монтесори е визия за мир
Монтесори философията е психолого-педагогика с екологична визия за света. Тя се базира на научното разбиране за психологическите нужди за цялостно развитие на личността от раждането до зрелостта. Всеки развитиен етап надгражда предходния спрямо характеристиките и нуждите на всички аспекти от личностното развитие – духовно, емоционално, когнитивно, социално, физически.
„Монтесори подходът подпомага децата да се развият в способни, знаещи и можещи личности, които имат умения за самостоятелно мислене, за изследване, за сътрудничество и работа в екип, за състрадание и разбиране на другите, за комуникация, за работа в постигане на лични и общи цели. Освен това подкрепя личността да израсне цялостно и в интегритет, поведението да е водено от ценности, а не от страх от наказание или стремеж към награда. Ако обществото ни е изградено от личности с такъв калибър, хармонията ще е норма“, казва Анна-Мария.
Методът може да е успешен за деца с различни потребности, ако е прилаган правилно
Макар и популярен, не е задължително Монтесори методът да е подходящ за всяко дете. Според Анна-Мария, въпреки че подходът се фокусира върху индивидуалните нужди и уважение към естествения темп на развитие на всяко дете, има някои фактори, които могат да направят метода по-малко подходящ за определени деца.
„Монтесори подходът поставя във фокус самостоятелността и самоинициативата, което може да бъде предизвикателство за деца, които имат затруднения в социализацията или при регулирането на емоциите. Някои деца може да се нуждаят от повече структурирана подкрепа и насоки“, допълва тя.
„Въпреки че Монтесори методологията може да бъде адаптирана за деца със специални образователни нужди това предполага специализирана работа с допълнителен подход, който да включва повече индивидуализирана подкрепа или специализирани педагогически интервенции, отколкото в автентично Монтесори училище. Например деца с изразени езикови или когнитивни забавяния може да се нуждаят от методи, които предлагат различна структура и ръководство.“
Как родителите да разпознаят автентичното от просто модерния етикет „Монтесори“?
„Монтесори не е просто име или набор от играчки – това е цялостен подход към детското развитие“. Според Мила Томова – Прусийска много детски градини, центрове и дори играчки носят етикета „Монтесори“, но невинаги следват истинските принципи на метода. За съжаление, популярността на педагогиката е довела и до комерсиализация. „Някои места използват името просто като маркетингов трик“, обръща внимание тя. И споделя няколко характеристики, по които да направите разлика:
- Подготвена среда: Пространството е подредено така, че детето да може да се движи свободно и да избира дейности самостоятелно. Няма хаос, но няма и строга структура като в традиционните детски градини и ясли;
- Разновъзрастови групи: Истинските Монтесори класни стаи включват деца от различни възрасти (например 3 – 6 години), за да се учат едни от други. Ако виждате строго разделение по набор, това не е типично за Монтесори;
- Образователни материали, а не играчки: Истинските Монтесори материали са създадени с конкретна цел и помагат на детето да учи чрез действие. Ако виждате основно пластмасови играчки, „образователни“ електронни джаджи или анимационни герои, това не е Монтесори.
- Учителят следва детето: В истинската Монтесори среда рядко има „уроци за всички“. Учителят основно наблюдава детето и му представя подходящи материали според неговото темпо, без да насилва процеса.
Ако се чудите дали една детска градина наистина е Монтесори, Мила съветва да попитате за подготовката на учителите. Имат ли сертифицирано Монтесори обучение (AMI, AMS или техни партньори)? Разгледайте средата – изглежда ли спокойна, подредена и достъпна за децата? Наблюдавайте какво правят децата. Свободни ли са да избират занимания, или всички следват една и съща програма?
Универсален ли е Монтесори методът?
Според Мила Томова – Прусийска методът е подходящ за всяко дете, но не за всяко семейство. Въвеждането на Монтесори у дома означава да създадете среда, която насърчава самостоятелността, реда и естественото детско любопитство.
„Кой не би се чувствал добре в среда, която хем те оставя да обследваш, подхранвайки любопитството ти, хем научаваш много повече от връстниците си? Насърчава малките победи, вместо да те критикува, учи те на самостоятелност, отговорности, уважение и взаимопомощ, дава ти любов и подкрепа във всеки един момент? Децата често пъти не искат да си тръгват от детската градина. Не всяко семейство обаче е привърженик на позитивното родителство, съзнателното вникване в нуждите на детето и изследователското „да следваш детето“ с неговото темпо и интереси за учене“, казва Мила.
И допълва, че методологията има много положителни качества, но като всяка образователна система, тя не е перфектна за всяко дете и за всяко семейство. Родителите и учителите трябва да се вгледат в своите вярвания, философия и визия за образованието на техните деца и ако принципите им намират отговор в Монтесори методологията – тогава това е подходящото образование.
Един ден в „къщата на децата“
„Неслучайно Монтесори детските градини по цял свят се наричат „къща на децата“ – всичко е съобразено с нуждите им“, обяснява Мила. „Те например са първите в света, които въвеждат стандарта за детски мебели в детските ясли и градини, вместо мебели за възрастни. Целта ни е да подготвим децата за живота, като ги учим на отговорност, любов към знанието и науката, приятелства и грижа за околната среда. Едни от най-открояващите се аспекти на Монтесори детските градини, в сравнение с останалите са:
Навлизане в дълбочина на познанията – уменията на децата често надхвърлят с много очакваните резултати по държавните образователни стандарти, защото никой не ги ограничава, а точно обратното – насърчава се изследователството;
Смесването на деца от различни възрасти – както в реалния живот не сме разделени по набори, така и децата биват учени да са кооперативни и подкрепящи по-неопитните си приятели;
Учене без стриктна програма – децата свободно избират от десетките образователни материали спрямо интереса и нивото на уменията си, като понякога ги насочва учител;
Всяка сутрин след закуска децата се поздравяват в Монтесори кръгче. Там могат да споделят преживявания, да разглеждат календара, да си говорят за важни теми като празници, сезони, рождени дни и др. След това започва т. нар. Монтесори работен цикъл, по време на който работят индивидуално или в малки групи с материали, подкрепяни от учител, когато е нужно“, разказва Мила.
Още не сме свършили, скрол надолу
Възможно ли е да се интегрира Монтесори методът в държавните градини?
Внедряването на Монтесори в държавни ясли и градини е възможно, но изисква промяна в мисленето и обучение на персонала и управлението – а това е дълъг процес. Теоретично, елементи от Монтесори могат да се интегрират в учебните дейности на общинска ясла, но има няколко сериозни пречки:
- фиксирани програми и строг график – в яслите и градините често има фиксирани часове за хранене, сън и занимания, което противоречи на Монтесори принципа за индивидуално темпо;
- липса на подготвена среда – пространството обикновено не е организирано така, че децата да могат сами да избират и използват материали;
- методи на работа – на много места подходът все още е „възрастният знае най-добре“ – всички деца изпълняват една и съща дейност по команда, вместо да бъдат насърчавани към самостоятелност;
- недостатъчно обучение на персонала – повечето възпитатели не са обучени в Монтесори философията и често работят по старите, авторитарни методи;
- големи групи – индивидуалният подход е труден при 20+ деца с един възрастен;
- много деца на една и съща възраст – за да сработи методът, децата в групата трябва да са на смесена възраст в 3-годишен диапазон (0 – 3, 3 – 6, 7 – 10 г. и т.н.).
