fbpx
Ние и детето

Може би прецаквам голямата си дъщеря, но не знам искам ли да спра

12 юни 2024
момичета сестри
Tetiana Nekrasova / corelens

Най-голямото дете в семейството, особено ако е момиче, сякаш е обречено да порасне по-бързо от останалите. Дъщерята носи отговорност за по-малките си братя и сестри, тревожи се за всеобщите семейни провали и се вълнува от фамилните успехи.

Дали да се тревожи за „отнетото“ детство на дъщеря си е темата, която засяга Мег Сент-Есприт в този текст. Авторката е майка на четири осиновени деца, като две от тях са близнаци.


Гостуваха ни приятели, които не живеят в нашия град, и ги изведохме да им покажем местните забележителности.

Докато се разхождахме, прескачайки от тема на тема, 10-годишната ми дъщеря ме дръпна настрани, за да ми напомни, че ни остава само час до края на времето за паркиране. Усмихнах се, като я уверих, че можем да го удължим през приложението – но почувствах и тревога.

Като най-голяма дъщеря, прекарала голяма част от живота си в непрекъснато притеснение за благополучието на семейството, започнах да се чудя дали и този път историята не е обречена да се повтори.

Защо дъщеря ми се тревожеше за логистични въпроси, вместо да се наслаждава на разходката?

Синдромът на най-голямата дъщеря е на дневен ред в обществото. Аз самата съм най-голямото дете в моето семейство, при това момиче, и да се тревожа и грижа за някого ми е в кръвта.

Дали по-малките ми братя и сестри имат нужда да се тревожа за тях сега, когато са в средата на 30-те си години?

Категорично не, но е доста трудно да изключиш подобна възможност, когато си го правил през целия си живот.

Тревожен микромениджър

Ннай-голямото ни дете е момче на 12 години. Следват близнаци – момче и момиче, на 10 години, а най-малката ни дъщеря е на 5.

Въпреки че най-голямата ни дъщеря не е най-голямото дете в семейството, тя върви точно по моите стъпки на тревожен микромениджър.

И въпреки усилията си се улавям, че разчитам все повече на нея. Когато съм със заети ръце на паркинга, тя автоматично посяга към ръката на малката си сестричка. Когато близнакът ѝ три дни подред не донесе вкъщи задачата си от училище, помолих учителката да я сложи в нейната раница. И тя стигна благополучно до мен, тъй като дъщеря ми гарантира, че това ще стане.

В определени дни се чувствам отчаяна и паникьосана, като виждам как поема отговорността в семейството. Притеснявам се, че ще ни се разсърди, че пропуска безгрижните години на детството, преди да нахлуе в света на възрастните.

Забелязвам как някаква проява на крайност или стрес в гласа ми не се регистрира от другите ми деца, но нея може да вкара в спирала на тревожност. Виждам го, защото съм минала по този път.

Страх, но и гордост

Друг път наблюдавам как тя взима решения и изпитвам гордост. Някои от чертите на характера ми, които дълго време съм считала за най-големите си недостатъци – шефстването, готовността да застанеш начело, спазването на традициите – са и някои от чертите, които са ме направили успешна и състрадателна.

Знам ли как да спра да се тревожа за близките си? Не. И може би това е нормално. В опит да подредя смесените си чувства, се разрових из интернет и потърсих известните личности, които са всъщност и най-големите дъщери в семействата си.

От Бионсе и Тейлър Суифт (две от любимите певици на дъщеря ми) до Ангела Меркел и Опра Уинфри първородните дъщери използват собствената си неистова енергия, за да постигнат изключителен успех.

Когато дъщеря ми беше съвсем малка излезе проучване, според което най-големите деца като цяло са по-упорити, но това важи предимно за момичетата.

На 10 години мечтите и стремежите ѝ се променят всяка седмица. И тъй като тези бъдещи планове започват да се утвърждават в юношеството, забелязвам как всеки един включва грижата, която вече проявява.

От учител по рисуване до козметик - моето момиче обича да се грижи за хората

Дъщеря ми би могла да усъвършенства тези умения в семейството. Дали това е нещо лошо? Беше ли лошо за мен?

Всеки един от нас се ориентира в света по свой собствен начин въз основа на опита и възпитанието си. Ако не бях най-голямата, щях да съм средната или най-малката. И всяка от тези роли в семейството също идва със своите отличителни белези. Може би трябва да приема особеностите в характера на дъщеря ми, докато се уча да приемам своите.

Наскоро чух размяна на реплики между близнаците ми. Той търсеше нещо в хладилника, но не успяваше да го намери, обяснявайки, че просто го няма. Дъщеря ми мина покрай него и ловко взе майонезата, която брат ѝ търсеше, и със сдържано леко присвиване на очи каза: „Беше точно отпред…“.

Наложи ми се да потисна смеха си. Истината е, че независимо дали искам да „спра“ това поведение на дъщеря ми, или не, вероятно и не мога. Все пак говорим за първородната дъщеря – тя ще се оправи.


Източник: Scary Mommy

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross