Според ново изследване, проведено в университета Емъри в Атланта, Джорджия, бабите имат по-различна връзка с внуците си, отколкото със собствените си деца.
Емоционална емпатия
По време на изследването Джеймс Рилинг - професор по антропология, психиатрия и поведенчески науки в Емъри, проследил мозъчната функция на близо 50 жени, всяка с поне по едно внуче на възраст между 3 и 12 години. Това се случило, докато жените били помолени да разглеждат снимки на внучето си, на родителите на детето, както и на деца и възрастни, с които нямат общо, предава Huffpost.
Учените установили, че когато бабите гледали снимки с внуците си, една определена част от мозъка, свързвана с емоционалната емпатия, се активирала. “Най-просто казано емоционалната емпатия е способността ни да чувстваме емоциите, които изпитва друг човек”, пояснява Рилинг.
Когнитивна емпатия
Когато фокус групата разглеждала снимки с родителите на внуците, т.е. със своите собствени деца, се случило нещо друго. “Когато на снимката бил родителят на детето, и то родителят от същия пол с детето - който често, но невинаги, е порасналото биологично дете на жената, която гледа снимката, се задействат области в мозъка, отговорни за когнитивната емпатия”, казва Рилинг.
Когнитивната емпатия е разбирането на когнитивно ниво какво някой мисли или чувства и защо. В случая може и да има опит да се поставиш в неговите обувки, но има по-малко споделен емоционален опит, отколкото при емоционалната емпатия.
Бащите
При предишно изследване Рилинг и екипът му провели подобен експеримент с група от бащи. Показвали им снимки на децата им и следели как ги възприемат.
Данните от този експеримент показват, че бабите като цяло имат много по-силна активация на областите в мозъка, отговарящи за емоционалната емпатия, и на тези, свързани с наградата и мотивацията. Рилинг отбелязва, че и в двата експеримента резултатите варират от човек до човек и е имало бащи, които са показали по-високи резултати по отношение на емпатията от бабите.
От антропологична гледна точка
“Интересува ме с какво сме по-различни от другите примати и по какво си приличаме”, казва Рилинг. “Една много интересна разлика е начинът , по който отглеждаме поколението си. При човекоподобните маймуни майките отглеждат поколението изцяло сами. Човешките майки обаче обикновено получават помощ по време на отглеждането на своето поколение.”
И тъй като бабите често са част от тази помощ, Рилинг смята, че има определени доказателства, според които именно бабите могат да допринесат за благоденствието на детето.
Съществува теория, т.нар. “Хипотеза на бабата”, предложена от антроположката Кристен Хоукс и екипа ѝ, според която женските човешки видове оцеляват до много по-голяма възраст в сравнение с женските при всички останали големи примати, защото те са необходими за отглеждането на следващото поколение деца.
Какво мислят бабите
Каква теория за тази силна връзка между баба и внуче имат самите баби.
“Тъй като не си основният авторитет в живота на детето, а си по-скоро някой, който го насърчава и подкрепя, и двамата сте много по-отворени за връзка без стрес”, казва Марион Конуей.
“Различната привързаност, която изпитвам към децата и внуците ми, се базира на общата ни история. Родителството е много по-предизвикателна връзка - с установяване на различни граници, борби на его и сила, създаване на връзка, голяма отговорност в какъв човек ще се превърне детето ти. Това го няма с внуците. Просто ги обичаш безусловно и смяташ, че всичко, което казват и правят, е чудесно и невероятно”, казва Дън Дейвис.
Лиса Карпентър, която има шест внуци, е съгласна, че на бабите се пада “забавната част”. Според нея в проучването има неща, които са точно така, но не би казала, че се чувства по-близка с внуците, отколкото с децата си.
“Просто имам различни чувства към едните и към другите извън тези, че обичам страшно много всички. Най-голямата разлика е в това, че внуците ме карат да изпитвам голяма радост и удоволствие. Даже любопитство - какви са, какво им се върти в главите, какво ги интересува, в какви хора ще се превърнат”, казва Карпентър.
Колкото и вълнуващо да звучи това, тя признава, че в края на дълъг весел ден с внуците все пак се радва, че може да си почине сама, без деца. “Обикновено когато децата се уморят и баба им вече се е изморила, затова е време да си ходят, а родителите им да се оправят с мрънкането и реването, докато баба си почива”, казва Карпентър. “Ето тогава бабата има по-силни чувства към порасналите си деца - чувства на благодарност.”
