fbpx
Uncategorised

Млади, стари и щастливи – как се съчетава дом за възрастни хора с детска градина

8 февруари 2024
Belong хоспис в Честър

Старата пословица казва, че за да отгледаш дете, е нужно цяло село. И тази пословица, за разлика от „Старите пословици“ на Джани Родари, си е напълно валидна. Всеки, който е отглеждал или отглежда деца, може да потвърди. Оттам и нуждата да се намери работеща концепция, която не включва особено консистентно работещите родители на малки деца. 

Идеята за съчетаване на малки и големи, често с голяма разлика във възрастта, не е нова. Заражда се в Япония през 70-те години на миналия век и бавно, точно както правят всяко нещо хората над 80 години, си пробива път из останалия свят. 

Последният успешен пример е от Честър – главният град на едноименното графство на границата между Англия и Уелс. Необикновеният дом за възрастни хора Belong е открит през 2023 г. и вече има куп награди до името си. Голяма част от тях са заради съчетаването на грижата за възрастните с грижата за малки деца. 

Belong е първата подобна организация във Великобритания. Помещава се в пететажен комплекс от червена тухла, построен в центъра на града. Бистрото и фризьорският салон на приземния етаж са отворени за всички жители на Честър. Над тях обединени в дом за възрастни хора са шест „домакинства“ от по 12 души – общо 23 апартамента, които могат да се наемат или да купят.

Тук е весело. Ама наистина

Бистрото е светло и весело. Място, където бихте избрали да обядвате, дори и да не е включено в таксите за детската градина или за дома. Belong също е светъл и весел. Работещите тук не носят униформа, защото се опитват да изградят чувство на общност. Персоналът за децата и възрастните е различен и наблюдава отблизо всички взаимодействия. Жителите започват деня си с въпрос дали са в настроение за млади посетители и никога не остават сами с децата. А тези възрастни, които са твърде зле, за да слязат до детското отделение, могат да изпратят бележка на децата чрез специалната червена пощенска кутия на рецепцията.

Много от жителите на Belong имат деменция, но всички разполагат с възможността всекидневно да общуват с децата. Всеки месец жителите на дома са преглеждани от учени от девет различни университета по проект, който изследва ползите за физическото и психическото здраве от общуването между поколенията.

Детската градина на Belong

Детската градина на Belong се управлява от благотворителната организация Ready Generations. Съоснователката Сю Егерсдорф гледа с лека насмешка към конкуренцията. „Много хора казват, че правят подобно нещо. Но не е всеки ден, както е при нас. В повечето случаи на другите места децата идват веднъж на срок, на Великден или на Коледа“, казва тя пред „Гардиън“. Сю и другата съоснователка, Лиз Лудън, са участвали и в предишни проекти за връзка между поколенията. „Не бяха автентични и съответно бяха краткосрочни. Шестседмичен проект за смесване на деца от детски ясли с жители на домове за възрастни. С нулева полза, защото всички – и млади, и стари – остават тъжни и объркани, когато всичко приключи“, категорична е Лудън.

Егерсдорф обяснява, че чувството за принадлежност е различно, въпреки че децата се прибират при семействата си всяка вечер.

„През деня наистина има реален живот заедно. Това, което открихме, е, че истински специалните неща не се получават непременно в планираните занимания. Това са спонтанните моменти, в които се случва магията, истинското учене.“

Belong хоспис в Честър
Morris Minors в хоспис Belong

Но това не означава, че няма планирани събития. Има ден, в който се събира хорът, съставен от малки и големи. Сряда пък е денят на Morris Minors и това занимание е отворено за всички от града, не само за обитателите на Belong. Родители, баби и дядовци и прабаби и прадядовци могат да доведат бебета и малки деца на възраст до 18 месеца за споделени преживявания, включващи игра, разказване на истории и музика.

„Всички поколения се смесват и взаимодействат естествено с детски песнички и меки играчки. Всички възрасти имат ползи от споделения опит, а има и подобрения във физическото и психическото здраве, ученето и развитието“, казва координаторът Анджела Лукет.

Връзката деца – възрастни

Алън Хайд и съпругата му Даяна, и двамата на по 82 години, често канят децата в апартамента си, за да им покажат вълнистото папагалче Джоуи. Даяна е с алцхаймер, но винаги е обичала децата, както казва Алън. „Ако денят ѝ не е добър, я завеждам в детската част и все едно някой ѝ включва тока. Толкова енергия придобива.“

Да обичаш и да се грижиш за някого с деменция може да бъде трудно, признава Алън. „Неотдавна бях в селото, където живеехме преди, за да заведа Даяна на фризьор, и те казаха: „Сега изглеждаш много по-щастлива.“ По-рано тази година Даяна влиза в болница след инсулт и счупване на ръката. Някои от децата забелязват Алън сам. „Питаха ме: „Алън, къде е Даяна?“, спомня си той явно трогнат.

Според Лудън връзката работи и в двете посоки. „Децата грейват, когато видят Даяна“, казва тя. 

Родителите са на същото мнение. „Някои от възрастните хора са инвалидна количка, други имат ограничена реч или комуникация. Това направи Джейкъб по-съпричастен“, казва Мейв Фарел, майка на тригодишния Джейкъб. 

„Бременна съм в шестия месец и бях много болна. Когато Джейкъб ме видя неразположена, ме „прегледа“. Не знам дали това е нормално за тригодишно дете, но Belong определено учи децата, че трябва да бъдат внимателни с възрастните хора.“ 

Ейми Лиу казва, че тригодишната ѝ дъщеря Шарлът е по-напред от приятелките си. „Езикът на Шарлът в сравнение с нейните връстници от нашата предродилна група е в пъти по-добър и по-богат. Тя използва думи в правилния контекст и говори с цели изречения“, твърди Лиу.

Праходка за поколенията 

Съвсем естествено, не всички възрастни са били убедени, че това, което се случва, е правилно. Сред съмняващите се е била и 87-годишната Дороти Хълфорд, бивша университетска администраторка, която живее с 95-годишния си съпруг Франк. „Бях скептична. Безразлична“, признава тя. Но сега прекарва толкова време в детското отделение, колкото може. „Не съм по гушканията. Но ми харесва, че децата ме приемат“, казва тя. „И ми харесва да ходя на праходка.“

Думата „праходка“ (pramble на английски, от pram – количка, и ramble – пълзя, разхождам се) е измислена от обитателката на дома Джоан, запалена скиталка, тъжна, че вече не може да се катери до хълма.

Праходката покрай канала (през Честър минава реката Дий и градът е пресечен от няколко канала) е една от най-популярните дейности на Belong. Тя е истински карнавал от детски колички, инвалидни колички, проходилки. Неизменно начело на шествието, бутайки гордо шестместно бъги, е 68-годишният Ралф Барнс, който живее в апартамент в Belong с 87-годишната си майка Дорийн. „Виждам внуците си през телефона. Но с тези деца е различно. За мен децата на три са магия. Могат да говорят, да правят много неща и винаги искат още“, казва Дорийн.

Възрастни хора с деменция на разходка с тригодишни деца… Звучи рисковано, нали? Но не е така. „Взети са всички възможни предпазни мерки, има и допълнителен персонал. Всички се познават и имат изградена връзка помежду си. Няма абсолютно никаква причина разходката да не се осъществява“, убедена е Лудън.

Ползата за възрастните хора

Твърде често възрастните хора, живеещи в домове или хосписи, не получават подобни възможности, казва главният изпълнителен директор на Belong Мартин Рикс. „Основната ни философия е, че се опитваме да дадем възможност на хората да живеят щастлив, радостен живот. Интегрирането на детската градина добавя изцяло ново измерение“, казва Рикс.

Според Егерсдорф промяната при някои от по-възрастните жители е забележителна. „Ние го наричаме разгръщане. Когато възрастните хора пристигнат, те са малко затворени. След това децата влизат в живота им и се вижда как се отпускат и разцъфват“, казва тя.

Хелоуин в хоспис Belong
Хелоуин в хоспис Belong

83-годишната бивша детска учителка Джун Дейвис пристига миналата година в инвалидна количка, трепереща от паркинсон и объркана поради деменция. „Беше счупила бедрената си кост и беше претърпяла операция за слагане на изкуствена. Никога не сме мислили, че ще проходи отново“, казва дъщеря ѝ Паула.

Сега Джун не само може да се качва и слиза по стълбите, но и да се разхожда до близкия парк. Освен това чете на деца в библиотеката на Belong и пее в хора.

Когато идва Иън Уилтън, 84-годишен ветеран от кралските военновъздушни сили, не е сигурен, че ще иска да прекарва време с децата. Сега използва инвалидната си количка, за да се състезава с тях. И им позволява да натискат бутони, та количката да бибитка. „Интеграцията между болни възрастни и немощни хора и деца е чудна. Всички сме тук заедно. Това е смисълът на живота. Обичам децата“, казва той. 

Престоят в Belong не е евтин

Цялото това приказно изживяване обаче не е евтино. Belong приема и жители по здравна каса, но само ако има гарантирано допълване от трета страна (обикновено семейство или приятели) за покриване на седмичната такса (това, което държавата отделя, не е достатъчно). Самостоятелните едностайни апартаменти могат да се купят за 209 хил. до 270 хил. паунда (480 – 619 хил. лв.), а двустайните за 286 – 396 хил. паунда (656 – 908 хил. лв.). Другата опция е седмичният наем – между 826 и 1541 паунда (1900 и 3500 лв.). В него се включва услуга за 24-часово повикване на медицинска сестра, а има и допълнителни пакети срещу още пари.

Belong е единственият такъв дом във Великобритания. Причината? Изисква много труд и огромна инвестиция. Детската градина има 25 места в момента и носи минимална печалба, защото взима такса от 59 паунда (135 лв.) на дете на ден (средното за Великобритания е около 45 паунда на ден). Цената е такава, защото нито Егерсдорф, нито Лудън получават заплати и освен това не се плаща наем на Belong. „Знам, луди сме“, казва Егерсдорф. „Ако бяхме търговско дружество, щяхме да губим огромно количество пари.“ Но се надяват, че като работят в екип с учени, ще могат да докажат, че това е по-добър начин за образование в ранна възраст и грижа за възрастни хора.

Егерсдорф има и идея за развитие на концепцията, предлагайки настаняване на студенти. „Това е университетски град, а студентите искат по-евтини квартири. И може да получават намален наем в някой друг дом, но ще трябва да полагат 20 часа седмично социален труд. Мисля, че хората са готови за промяна. Всеки е готов да преосмисли човешките ценности след ковид ерата. Важното е да се попитаме как искаме да живеем и как да направим повече за нашите местни общности?“, завършва тя.


Източници: The Guardian; itv.com

Петър Хераков

Редактор в Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията

Най-четеното от Uncategorised

cross