„Какво пък толкова ще промени в живота ми едно дете?!“ Сигурно повечето от вас са попадали в капана на тази еуфорична и нищо-неподозираща-нагласа. Правите почти същите любими неща, просто взимате бебето със себе си…
Е, дори и вие да не сте били с подобни наивни очаквания за бъдещето ви като родител, Тара Кени, авторката на този текст за Guardian, описва оптимистичните си мисли и дори практическите си опити да остане готина, яка и себе си.
Възможно ли е? Може би е въпрос на перспектива.
Когато бях бременна в шестия месец, противно на всякаква логика, организирах купон вкъщи.
Напрегната гостенка, която също беше майка, ме обгради, за да ми отправи зловещо, пиянско предупреждение: „Не можеш да си готина и да бъдеш майка.“
Прозвуча като нещо, което би казал човек, който никога не е бил готин – със или без деца.
„Не обвинявай клетото си дете за липсата на харизма“, помислих си с горчивина. Освен това знаех, че не е вярно, защото съм израснала, възхищавайки се на шикозните и силни майки на приятелите ми от началното училище. Имаха завидни гардероби, бивши гаджета рокаджии и буйна младост, прекарана в места като Прага и Берлин. Докато си играехме в дворовете пред апартаментите им, наслаждавайки се на епична свобода, майките пушеха цигари и клюкарстваха. Не бяха обременени от тревоги дали могат да отговорят на нечии стандарти за атрактивност.
Преди просто трябваше да имаш деца. Сега е по-съзнателно
Милениалите (родените между 1981 и 1996) стават родители на по-късен етап или въобще нямат деца. За повечето хетеросексуални жени преди децата бяха просто нещо, което се предполага, че правиш. Като всекидневен ритуал, сравним със съжалението, което изпитваш, когато необмислено си оскубеш веждите през пубертета или станеш вегетарианец през първата година в университета.
В наши дни родителството е по-скоро съзнателен, внимателно обмислен избор. Наред с притесненията за финансова несигурност, осуетени амбиции за кариера и общото мрачно състояние на човечеството, жените милениали – които са се радвали на продължителна младост и са били научени да възприемат своята идентичност като внимателно управляван личен бранд – може да се изправят пред един по-неясен, но също толкова дразнещ въпрос:
Ще бъда ли все още готина, когато стана майка?
Да си готин е неуловимо и субективно качество, но като го видиш, знаеш, че е такова. Когато разбрах, че очаквам дете, не бях напълно сигурна какво означава да съм „готина майка“, но предполагах, че включва минимален отказ от идентичността и начина на живот отпреди децата. Тази идеализирана майчинска фигура категорично нямаше общо с най-мрачните ми фантазии за една паралелна версия на мен самата, окована към разни бебешки неща, подвластна на първични телесни функции и строги графици за сън, и общуваща единствено с „гу-гу-га-га“.
„Бебетата са толкова адаптивни“. Дали?!
Встрани от натрапчивите привидения, бях уверена, че ще бъда точно като стилните и непринудени майки, които помня от детството си – шляейки се из града с таткото, съвременен еквивалент на рок звезда (създател на дигитално изкуство), и с нов, очарователен човешки аксесоар. Просто щях да вържа бебето за себе си и да продължа да живея както обикновено.
„Бебетата са толкова адаптивни“, настояваха също толкова невежите ми приятели. „Просто го вземи това бебе и прави, каквото винаги си правила!“ Повтарях си го като мантра, забравяйки, че основните ми хобита включват клюкарстване в сауна, филми на ужасите и изпросени дръпвания от електронните цигари на познати в бара.
Още не сме свършили, скрол надолу
Затова, шест седмици след раждането на сина ми, героично се съгласих да правя външни снимки и кратки интервюта по време на откриването на фестивала Rising. Задачата беше забавна, а щеше да е и плавният дебют на бебето в елитния арт свят на Мелбърн. Той щеше да бъде перфектната разчувстваща примамка, за да се приближа към непознати.
Опиянена от усещането за живот извън апартамента ми, щракнах и публикувах снимка на новороденото на фона на машина за дим. Бързо я изтрих, притеснена, че последователите ми ще решат, че сме на истинско рейв парти. Трудно задържах поглед и водех остроумни разговори, докато се опитвах, насред тътнещия бас от колоните, да разгадая защо гука бебето. На път за вкъщи трескаво потърсих в Google „слух на новородени и музика“ и изкарах цялата нощ в тревога, че съм му нанесла непоправими щети.
Хайде, маме, на бар!
Несломима, помъкнах новия си придружител на рожден ден в уестърн бар. Наблюдавахме отстрани как безгрижни купонджии яздят механичен бик, докато напълно осъзнавахме, че на нас като дуо ни липсват телесна сила и контрол на врата, които такова занимание изисква. Посетителка на бара, чиито чести посещения в тоалетната подсказваха или за медикаментозни удоволствия, или за стомашно-чревни проблеми, попита дали може да подържи бебето. Стиснала зъби, неохотно се съгласих, като нервно кръжах около нея.
Докато тълпата нарастваше и ставаше все по-шумна и разюздана, с бебето започнахме взаимно да си предаваме нарастващо чувство за паника, докато не потърсих убежище в скрита задна стая и зачаках да настъпи „часът на вещиците“. Без да съм обградена от кича на бара, осъзнах, че подсъзнателното ми желание да се превърна в „готината майка“ ми се отразява психически и душевно.
Въпреки че технически е възможно да правиш каквото си поискаш с бебе на ръце, беше шокиращо да осъзная, че някога приятните занимания често са изтощителни и не ми носят радост като майка. Но продължих напред убедена, че ако огранича спонтанното социализиране в среда с възрастни, това би сложило край на идентичността ми отпреди детето и на последните проблясъци на оригиналност и значимост.
Да си готина не е да се стараеш да си готина
И все пак, няма нищо по-неготино от това да се хабиш, правейки се на забавен и весел, от страх да не се превърнеш в скучен загубеняк. Като се отказах от нещата, които преди възприемах като знаци за успешен и зрял живот, открих здравословни, неочаквани източници на забавление и нови, също толкова непринудени, начини да бъда много яка. Часът за песнички ми е като времето за коктейли отпреди време. Парковете са ми модния подиум. Чантата за пелени ми се струва по-елегантна от всяко Fendi Baguette. Всичките ми най-добри приятели са бебета. И рядко ще ме засечете навън след 7 вечерта, за да не взема да се превърна в тиква.
За щастие, родена съм готина и нито едно бебе не може да ми отнеме това.
Източник: Guardian
