fbpx
И аз съм човек

Мило семейство, имам нужда да ме забележите

14 януари 2022

Всеки ден правим по инерция или не съвсем десетки по-малки и по-големи неща за семейството си и в това няма нищо странно, нито пък е някакво геройство. И никой не иска да се приемат като такова. 

Понякога обаче човек има нужда да се види оценен през очите на другите, най-вече през тези на семейството си. Колийн Томас говори точно за това в текста си и много ѝ се иска близките ѝ да разберат, че любовта и благодарността са действия.


Като съпруга и майка понякога имам чувството, че никой не ме забелязва. Винаги съм на разположение, когато се събудят и когато си лягат, а всичко изглежда безкрайно роботизирано. 

Аз съм човекът, който прави закуска и ги кара до училище. Обедите им са опаковани заедно с бутилките с вода. Не че се чувствам непременно пренебрегвана и приемана за даденост, но не знам дали имат идея колко много всъщност правя за тях.

Семейството ми е любовта на живота ми. Не знам какво бих била без тях. И заради това правя всичко за тях. Просто ми се иска да го знаят.

Чистя мивката в кухнята с белина, за да не би да се заразят със салмонела заради пилето, което размразявах за вечеря. Старая се винаги да има кухненска хартия на стелажа, в случай че нещо се разлее или някой има нужда бързо да си подсуши ръцете. Баните са излъсквани до блясък, така че да няма микроби, които да ги разболеят. Пералнята върви поне веднъж на ден, за да може винаги да имат чисти дрехи, които да миришат на “прането на мама”. Само моите чисти дрехи имат такава миризма. 

Нищо не правя с идеята за благодарност и признание. Просто си има определена причина, поради което правя всяко едно нещо вкъщи. Всичко е, за да съм сигурна, че съм се погрижила добре за тях. И това е от любов. Но когато тези действия биват постоянно пропускани, малко боли.

Ако грижата за всички малки неща остава постоянно незабелязана, то човек започва да си мисли, че всичко, което прави в живота си, е на халос. Ако никой не обръща внимание на измития под или на измитите чинии, тогава за какво го правя?

Да се грижиш за няколко души всеки ден, ден след ден, е изключително трудно. Когато си на работа и свършиш нещо хубаво, от време на време може би ще получаваш похвала или признание. Вкъщи никой не е особено благодарен, че си отделил 15 минути, за да изстържеш пастата за зъби от всяко кътче в банята. Но ти все пак го правиш. Винаги го правиш.

И може би точно тук ние, майките, схващаме нещата грешно. Може би семействата ни реално не са наясно какво правим. Може би трябва да променим това и да им покажем колко много неща вършим. Не е задължително да е под формата на скучна лекция за любовта и саможертвата.

Може да стане и като се дава по някоя и друга допълнителна задача от време на време. Може да измислим график кога всяко от децата да помага с прането - даже да им издадем специалните си тайни как става “прането на мама”. Така ще им помогнем да видят и да разберат колко старание се влага в едно пране. 

И това всъщност би искала една майка. Иска ни се семействата ни да ни забелязват. Иска ни се да сме нещо повече от шофьор, готвач и иконом. Близките ни трябва да осъзнаят, че много често сме лепилото, което държи всичко заедно.

Майките могат да предотвратят истинско бедствие вкъщи, докато пращат съобщение по работа. Майка ви ще изпере, изсуши и изглади екипа ви точно 10 минути преди мача. Майките стават посред нощ и кърмят децата си. Майката е супергерой. И понякога има нужда да ѝ се напомни. А това става просто като се почувства забелязана.

Ето какво ми се иска. Не е “благодаря”. Това е празно. Колко често благодарите по инерция? Да кажеш “благодаря” е като да смениш ролката тоалетна хартия. 

По-скоро искам някой да предложи той да закара децата на училище, за да мога аз да имам минутка за себе си. Или например топла прегръдка след хубава вечеря и предложение някой друг да оправи кухнята. Ето това е да кажеш “благодаря”.

Никога няма да спрем да мислим и обгрижваме семействата си. Благословени сме с тези дарове неслучайно. Вселената е решила да сме майки и трябва да дадем най-доброто от себе си. И ще продължим да го правим до края на живота си. 

И все пак, мили наши семейства, знайте, че имаме нужда да бъдем забелязани. Имаме нужда да знаем, че сме обичани и ценени. Едно мъничко “благодаря” прави разликата. Но не с думи, а като отвръщате на любовта с любов. Наистина е толкова просто.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross