fbpx
И аз съм човек

Metallica, мамо, ама през крив макарон

4 юни 2024
Metallica група концерт

Ах, да си в Италия през май… Въздухът ухае на цветя и радост, пеят птички, всичко е зелено, кокетните ресторантчета те примамват с обещания за греховно добра паста, феноменална пица и освежаващ Аперол, а джелатото се топи в устата, но сякаш не се лепва по бедрата.

Обичам да съм в Италия по това време от годината. А тази година посещението ми не беше случайно – в Милано имаше концерт на Metallica. И така, запасени с билети, бира и чисто нови тениски на любимата банда, аз и мъжът ми си „откъснахме главите" заедно с още десетки хиляди фенове. Нима има нещо по-хубаво от комбинацията между паста, джелато и добрия стар хеви метъл? 

Има по-хубаво от това, дами и господа, и ще ви кажа какво е. ЩЕШЕ ДА Е ПО-ХУБАВО, АКО БЕШЕ СТАНАЛО!

Обаче какво стана вместо това? 

2:00 сутринта, всички вкъщи спим блажено. Сънувам какви ансамбълчета ще си наредя в куфара за Италия, почти усещам вкуса на пицата, а до ушите ми сякаш достига ангелски хор, който припява смесица между Ерос Рамацоти и Metallica. И в този момент тишината на нощта е раздрана от крясък, изпълнен с болка и мрак. „Мамооо, боли ме гърлото.“ Ококорвам очи и сядам в леглото като вампир, излизащ от ковчега си. Гледам в тъмното, безмълвна съм, а 3-годишната ми дъщеря идва и ми сочи с пръст къде я боли. 

Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си. Ако искаш плановете ти никога да не се случат и да ревеш като бизон, оплаквайки съдбата си, роди си дете.

02:01 – Вече съм будна, шокът ме напуска лека-полека и минавам към първа фаза. Отрицание. „Сигурно се е прехапала, докато спи“, „Яде солети преди лягане, сигурно си е разранила гърлото с тях“, „Колко градуса е в стаята, колко процента е влажността, пресъхнало ѝ е гърлото. Нали?! НАЛИ?!“. Мъжът ми се съгласява с мен и енергично кима с глава.

02:02 – Преминавам към следващата фаза. Приемане. „Дете е, болна е, това е положението. Италия отпада. Не мога да я оставя така, а аз да си развявам задните части в Милано.“ Реве ми се, тъжно ми е за мен си и започвам да се самосъжалявам. Мъжът ми ме успокоява, че не всичко е загубено. Имаме още 3 дни до пътуването.

02:03 – Лягаме и тримата в леглото. Дъщеря ми преглъща едва-едва. Аз стискам очи и се моля на всички богове да е от солетите. 

На следващия ден сме при педиатъра. Разбира се, събота е и трябва да минем през дежурен кабинет. След един бърз преглед и стотина лева по-късно, става ясно, че уви, не е от солетите. Червено гърло, сополи, кашлица – класически вирус.

Прибираме се, започваме лечение и стискане на палци някак да се оправи за 2 дни и половина, да я оставим с куфарчето при баба и дядо и газ към летището. Следващите 2 дни и половина преминават в мерене на температура, дърпане на сополи с прахосмукачка, даване на сиропчета по три пъти на ден.

Палците ми вече се бяха изкривили от стискане до вечерта преди пътуването ни. Дъщеря ми беше по-добре. Не напълно здрава, но достатъчно добре, за да не се чувствам като най-лошата майка на света, ако я оставя с баба ѝ и си бия камшика към Италия.

Официално съм във фаза три – див оптимизъм

Решихме – ще се ходи! Metallica, чакай ни! Паста и джелато, чакайте ни! Събрахме багажа, дадохме инструкции на баба и дядо. Направихме live демонстрация по смукане на сополи и правене на инхалация.

И тогава я усетих. Точно преди да си легнем. Раздиращата болка в гърлото. И нос, който е на път да се запуши.

Седнах на леглото, без капка сила, без капка сън за последните три дни, погледнах се в огледалото – една бледа сянка на жена. Жълто-зелена на цвят, отпаднала, физически неспособна да стигне до летището. След като дъщеря ми хладнокръвно кихаше и кашляше в лицето ми през последните три дни, вирусът най-после се беше настанил доста удобно и в мен. Sad but true, както биха изпяли Metallica.

Прецених, че не ми се умира на стадион по време на концерт. Нямах желание и да ям пица и паста и да не усещам нито мирис, нито вкус. А с болката в гърлото, последното нещо, което исках да погледна, беше сладолед. 

И така, вместо да слушам „Nothing else matters“ на живо, слушах прахосмукачката, която издърпва сополите на дъщеря ми.

Вместо да ям паста, ядох мусака.

Вместо да пия Аперол, пих Тайлол. 

Както казват хората – „С дете е така“. И ми се повръща от тази фраза. Защото е голямо клише, но е самата истина. Дъще моя, дължиш ми една Metallica и едно ходене в Италия. Плюс около 2 години сън. Записвам си!

Вяра Иванова

Отговорен редактор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
cross