За какво мечтаете вие? Някоя екзотична почивка? Може би круиз? Десислава Григорова има само една мечта – дъщеря ѝ да има нормален живот. Да има място, в което вече пораснали хора като нея, било то със същата диагноза или не, да имат нормални условия и грижа. И не на последно място – тя просто иска да помогне. И го прави, с желание да подкрепи и други майки с деца със специални потребности чрез изграждането на Център за деца с изоставане в развитието и дом за младежи в нейната наследствена къща. За щастие я посети най-известната бригада в ефира и успя да ремонтира цял един етаж, където мечтата на Деси да оживее. Но оттук нататък има още много работа и я поканихме да си поговорим какво ѝ е нужно, за да може да посрещне първите си посетители.
Деси, ние сме гледали епизода на „Бригада нов дом“, но за тези, които не са го гледали, представи се, сподели ни на какъв етап е твоята идея днес?
Аз съм Десислава Григорова и съм майка на Мѐлани, която е на 12 години, и е с аутизъм. Създадох Фондация „Прегърни Мама“ преди две години с идеята и мечтата да успея да създам Център за деца с изоставане в развитието и дом за младежи. Идеята ми възникна, когато установих, че след толкова много терапии, които приложих върху моето дете, ще мога да ѝ помогна да се възстанови донякъде. Името дойде от това, че повечето аутисти и деца с изоставане в развитието не обичат да се прегръщат. С години съм жадувала за прегръдка.
Фондацията и центърът ще са мястото, където децата ни със специални потребности ще могат да живеят щастливо и ще работят успешно, а съществуването им няма да завърши така, както обичайно завършва. А именно – упоени в някой дом за хора с увреждания.
А ремонтът на къщата?
Реших да съживя къщата на баба ми и дядо ми, която не е ползвана от 15 години в село Кътина, Нови Искър. След дълги ремонти по външното укрепване на къщата изградихме дренажна система, укрепващи колони, пояс, изляхме бетон на първия етаж, измазахме вътрешните помещения и финансите ни свършиха. Тогава реших да се обърна към екипа на предаването „Бригада нов дом“. Те откликнаха, защото каузата ми явно ги е докоснала силно, за което им благодаря от сърце.
Те направиха ремонт на първия етаж и в момента имаме готов за експлоатация Център – със сензорна зала и още две помещения за работа с деца и младежи с увреждания.
Вторият етаж обаче трябва да се довърши. Необходимо е и дворът да се облагороди, да се санира фасадата на къщата, да се изгради обезопасена ограда, която да отговаря на нуждите на нашите бъдещи посетители.
Всички пособия, които са необходими за започване на работа на центъра, вече съм набавила.
От какво имаш нужда сега, за да заработи центърът?
На първо място имаме нужда от доброволци, които да застанат зад каузата ни, да разпространяват идеята ни, и да помагат с физическа помощ тук. Защото екипът ни е следният: аз и семейството ми.
Имаме нужда и от финансиране, за да довършим всичко, както и да имаме пари за заплати на специалисти, които да работят с децата.
Има ли държавна или общинска помощ, от която да се възползваш?
Има такава. Ще опитам да кандидатствам за финансиране и доставчик на социална услуга. Процесът е много дълъг и тромав, но нямам право да се отказвам. Това е мисията на живота ми!
По план колко деца може да поеме?
Първоначално в центъра може да се обучават 20 деца, а впоследствие – 40. В пространството, което е предвидено за живеене, могат да живеят и 6 младежи със специални потребности.
Ще може ли да се издържа сам центърът?
На този етап е невъзможно да се самоиздържа без външно финансиране. Но моделът е заимстван от чужди практики, които се самоиздържат. Все пак извън България положението на хора като моето дете е различно. Там държавата се грижи за тях.
Деца с какви диагнози може да дойдат, когато го откриеш официално?
Нашият център може да се посещава от хора с изоставане в развитието си с всякакви диагнози. Разбира се, ще ни е необходим лиценз, за което също ни е нужен човешки ресурс.
Още не сме свършили, скрол надолу
Подкрепя ли държавата майки като теб?
Относно подкрепата от държавата спрямо центъра ще мога да коментирам дали това е реалност, когато получим въпросната подкрепа. Като цяло родителите като мен се опитват да се справят сами, защото процедурите са изключително сложни и тромави.
Какво би искала да промениш спрямо отношението и грижата за деца като Мѐлани?
Иска ми се хората да могат да бъдат по-отворени към заобикалящия ги свят, дори да е доста по-различен от техния.
Иска ми се дъщеря ми да има по-пълноценен живот, да има повече училища със специалисти, които да са подготвени да поемат деца като моето.
А най-голямата ми мечта и болка е да има живот за Мѐлани и след мен. Не искам да завърши упоена в някой дом за хора с увреждания.
