Това е текстът на Пепи Гърбучева за нашия конкурс „Истории от лято 2023“.
Включете се и вие, като ни изпратите текст на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.
Тази година основен партньор на конкурса е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Това лято скиторим с преданата Скарлет О’Хара или Жан Валжан, разбирайте другото ни продължение, наричано според настроението „алтер его“, а именно класическата и елегантна Ситронета.
То не бяха местности, реки, водопади, поляни, стръмни пътища, в дъжд, бури и изгаряща жега и, ако километражът не подвежда, то Скарлет О'Хара е навила на над 3000 километра.
Скиторенето го превръщаме в хоби, а защо не и нужда от първа необходимост.
Обикаляме по селските и очарователни панаири и пазари и особено там, където всичко е мешана и привлекателна шарения, абсолютно автентична. И искам да опитам от всичко.
Пазарим се с поредния колоритен байно по колко дава дините и пъпешите и няма и по две за лев. Какво му плащаш?
Изкушавам се и от дъхавите круши и апетитът ми става невъзможно невъздържан. После ще ми се приядат и смокини… В крайна сметка има сделка и взимаме по две дини и два пъпеша, а крушите ги оставяме за следващия път с мисълта, че после сигурно вече няма да ги има. Но те ще са копнеж за следващото лято – къде в ранния юли или в презрелия август.
Скиторим, докато отмалеем и прежаднеем и жаждата и гладът са определящи.
Бирата, изпита извън града, винаги е по-сладка и по-коварна, тоест хваща ме бързо. И после като в просъница се возя на предната седалка с полузатворени очи и си мисля, че сънувам. Нека прозвучи като невинна хвалба. Отмалата е разтапяща и удоволствието е безценно.
Бирата върви с кебапчета, поръсени със шарена сол, и питка дъхаво препечено хлебче. А останалото са подробности.
Някъде в периферното ми зрение грейват слънчогледови ниви и след една бира ми се струват като огнени късове, разпилени из цялото поле и току-що родени от самото слънце.
Още не сме свършили, скрол надолу
Скиторим като в магия, като в сън или като в бъдещето на другия ни живот.
Минаваме край симпатични лозя и между сребристозелените листенца зърваме, че гроздето тепърва има да зрее, но само за дяволията си открадваме по една или две още кисели чепки и семките стават повод за дебелашки шеги. Целомъдрените да не слушат.
После бегом нагоре по поляните – там, където дишането се променя и душата се отваря, за да попие всички миризми, аромати, цветове. Навсякъде прелива от туфи жълт кантарион, мащерка, бял равнец, подбел, маточина, папрат и милиони, милиони билки, които не познаваме, но ни очароват. И късам от всичко по малко, за да им се радвам колкото се може по-дълго.
После дни наред Жан Валжан е напоен с най-луксозния парфюм на този свят – този на билките.
Скиторим до отмала. Докато не заспя каталясала или в колата, или късно вечерта, и все ще сънувам това лято.
И после посред нощите в просъница ще отворя очи и ще прошепна: „Донеси ми малко река, вълшебна мирта и шепа узрели смокини!“.
