Текстът на Мила Георгиева е част от конкурса ни за летни разкази „Истории от лято 2022„. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – Да оцелееш като родител 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова Животът от нещата, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.
Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 10 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!
– Стиляне, хайде да заведем Габчо на море - обърнах се един ден аз към моя приятел.
– Не, не, моля те, много е малък.
– Ама няма какво да стане - настоявах аз.
Все пак майката на Пепи от Априлски бебета го беше завела и клипчета качи как се къпят. Стефи пък и тя си заведе малката, тя спала на плажа, голям кеф. Какво толкова може да се обърка.
Първо, към всички майки, чиито бебета спят в колите: "Абе вие с какво ги упоявате преди това?!"
След пет спирания, четири истерии, ревове вместо хитове по радио "Енерджи" мога да ви кажа, че пътуването ни от Велико Търново до Свети Влас отне само 6 часа и 45 минути. Урааа! И за какво ми е да слушам радио?! "Ууаааааааух", идващо от сина ми, също може да се превърне в хита на лято 2022.
Не знам как убедих Стилян да слезем на плажа веднага след като се настанихме. Все пак бях подготвена: крем 50-и фактор, шапка 50-и фактор, чадър, памперси, дрехи за преобличане, шише с вода (въпреки че Габриел като кърмено бебе отказва да пие от шише), хавлия - 2-3 на брой, да има, и две пълни, напръщели гърди, готови да заплуват в новия си бански.
Какво толкова може да се обърка?
Само 5 минути след като бях усетила пясъка под краката си, Габриел изпробва гласните си струни. Крещеше толкова силно, че германското семейство до нас реши да се върне доброволно обратно в Германия. Това не е всичко. Все пак реших да доближа Габи до вълните с надеждата да ги чуе, да се успокои и да заспи, а аз блажено да се гмурна в дълбокото... Само че се приземих на твърдия матрак във вече огласената от крясъци хотелска стая с все така сухия си бански. Не знам защо в съзнанието ми изплуваше магически клипчето на Пепи, който е само две седмици по-малък от Габриел, а вече шляпаше с крачета в морската вода, докато майка му и баща му с огромни усмивки окуражаваха малката жабка .
Към майката на Пепи: "Ти си русалка и затова синът ти обича водата и се е родил научен да плува".
Заключение първо: аз не съм русалка!
Щом доближих крачетата на Габи до водата и една вълна го заля до памперса (слава богу, че не беше по-нагоре), чух как вият десет вълчета и колят пет агнета, а едно прасе вече предусещаше съдбата си за Коледа.
Заключение второ: не всички бебета заспиват на плажа.
Към тези, които се унасят в зимен сън, притихнали от шума на вълните, докато родителите им се наслаждават на лятото с коктейл в ръка: "Вие сте митични създания от рода на еднорозите. Чувала съм много за вас, но не съм ви виждала".
Останалите 2-3 дни от почивката ще обобщя така: ядяхме на крак и се приспивахме до 12 часа вечерта. Ставахме по първи петли и ходехме на плаж. За да добиете представа по кое време ходехме и кога са прибирахме, ще кажа само, че така и не усетих горещия пясък. И на идване, и на отиване той все така не можеше да се стопли от току-що изгрялото слънце.
Мисля, че се прибрахме вкъщи по-бели, отколкото отидохме.
Все така не слушахме радио "Енерджи". Само да вметна, че след като втората вечер към полунощ крещях "Не издъъъъържаааам", докато си късах сутиена, а група английски туристи се изнесоха убедени, че е настъпил зомби апокалипсис.
Заключение трето: нашият Габи е още малък да го водим на плаж и море.
Мечтая си догодина да е по-добре !
