fbpx
Истории с dm

Майка ми, която ме научи да "чистя"

7 март 2021

Текстът на Вера Валериева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Майка ми е, как да кажа... Тази жена има "проблем" с почистването. До такава степен, че това е единственото, което прави цял живот. Нагледно. 

Тя е една абсолютно "обикновена" жена без професия, на която се е посветила, или образование, което я е иградило, или куп други клишета. Тя може да чисти.

За разлика от всичките си връстници, когато е на 20 си събира багажа и изчиства сметките си с родителите и очакванията им. Ей така, на чисто, започва да опознава света, до който не е имала досег преди това поради прекалена обгриженост.

Този ѝ урок е за мен, така тя никога не постави на съмнение моя избор и гледна точка. Където и да пътувах, каквото и да исках, тя казваше: "Иди, виж и лошо да е, пак ще знаеш какво е от личен опит, защото друг да ти говори, няма да го чуеш".

По-късно в живота ѝ се раждам аз, но преди това баща ми я изоставя бременна в 6-и месец и тя без капка колебание си разчиства сметките с него в съда, като дори за момент не ѝ минава през ума да се откаже.

Само да вметна, че тази чистота в отношенията, се случва в едно време и на едно място, когато този избор е героичен. Говорим за 80-те в китно село до Перник, където всички са "почтени" и имат семейства по еталон. Децата им ще станат стойностни хора с устои и ценности, а пък аз – кой знае...

Така майка ми ме научи, че да си чист пред съвестта си и да си сигурен в себе си и изборите е доста по-голяма ценност от тази да имаш какво да е семейство. "По-добре сам, отколкото зле придружен."

И след този урок следва друг, а именно, че компромис с хигиената на отношенията не се допуска, ако искаш да бъдеш истински щастлив. Няма само добро разбрах от живота извън къщи още в първи клас, когато доста момчета ме тормозеха в училище.

Сега, тук всеки един баща би дал съвет как да се защитиш с юмруци, как да се оплачеш, в крайна сметка би отишъл да пие по ракия с бащите на тези хлапета и да изчистят тези неща. Обаче майка ми... Нямаше как да го направи това и ми каза: "Ти нямаш баща и си мислиш, че няма кой да те защити от боя с бой, но аз ще дойда утре в училище и не се тревожи, защото всичко ще бъде наред".

Влезе в клас с един цикламен тълковен речник. Извика госпожата и помоли да сподели дали всички знаят вече азбуката. След това извика момчетата от системния тормоз над мен и ги помоли да отворят тази така красива и дебела книга на думата "достойнство", за да прочетат на всички какво означава.

Никой не се справи със задачата и тогава тя тихо и категорично каза: "Когато се научите да уважавате жените, както книги, и когато научите значението на думата "достойнство", тогава имате право да удряте момичетата. Между другото, ако това някога се случи, в което се съмнявам, тогава няма да имате тази смелост и желание". 

УАААААААУ, мамо! Що за урок по феминизъм, урок по човещина, по сила на знанието пред простащината, урок по достойнство. Никога повече не позволих някой да се подиграва с достойнството ми.

Не, че това не ми струваше понякога работното място, понякога разрушена връзка, друг път сбиване в дискотека, но си заслужаваше. Просто се научих да си разчиствам сметките с по-глупавите, с насилниците, простаците, с по-известните, с по-важните – така, с достойнство и над нещата.

В тинейджърските ми години тази жена преживя много, наистина много, което аз лично не съм способна да преживея (дано не ми се налага, макар, че може би точно това заслужавам), но всеки път ми казваше "О, опита това и как беше, разкажи?!" с най-спокойния тон на планетата, нарушен само от доза любопитство, но не и от гняв, укор или друго негативно чувство от ред страхове.

Накрая завършваше само с: "Гледай да не прекаляваш, стой на чист ум, без много излишни емоции, той ще ти покаже кога, как и какво. Днес е едно – хубаво е да знаеш, да опитваш, но винаги мисли дали това след 10 години ще има значение. Добро ли е било, лошо ли, никакво ли?".

Така правя и до днес. Давам време на ума си да надживее емоциите, желанията, модата, да се изчисти от всичко и да вземе рациото в свои ръце. Е, естествено, че не ми се получава, но знам пътя и това за след 10 години действа страшно успокояващо!

Тази малка женица, тежаща 40 кг и висока цели 146 см се биеше като змей горянин с какви ли не чудовища в този живот като например манталитет, крайна бедност и нищета, работа на нивите на хората, за да върне дългове за новите ми дрехи за училище, цепене на дърва, садене на градина, носене на болно дете 6 км пеша, нашествие на гълъби в квартира, наводнение 11 етажа, пожар от загоряло зеле и какво ли още не.

Много често падаше разгромена в буквален и преносен смисъл. Всеки път ставаше, взимаше душ, излизаше на разходка с чисти дрехи, говореше с часове с приятелка и си пречистване мислите - културно.

Научи ме, че в живота, когато си сам, си доста безпомощен, болезнен и жесток. Но има неща, които ти принадлежат. Като да имаш себе си, да си гледаш работата, да гледаш винаги да имаш работа, да си разчистиш къщата, главата и душата от излишните неща.

Научи ме, че не ти трябва половинка, за да бъдеш цял, а че ти трябва още един цял човек, за да има смисъл. Че краката ти трябва да са гладки не за друг, а защото ти ги харесваш така – чисти. И че маса се подрежда без повод, под леглото не се чисти само за гости и дрехите се простират по цветове и по дължина.

Това последното така и не го схванах поради бунтарския си нрав да не съм като другите и "хич ми не е какво ще каже баба Пенка", което само по себе си е доста добър урок за мястото, на което живея и до днес. 

Когато отказах да имам деца и семейството тази жена се срина, както никога не я бях виждала. Дълго време не каза нищо, накрая сподели, че уважава този избор и само съжалява за лошия пример, който е дала и с него най-вероятно ме е изплашила.

Е, сега чака втори внук, за да го обича и него повече от мен, с което мисля сме изчистили и тази грешка в моя софтуер и нейното: "Никога не можеш да обичаш някого повече от първото си дете!!!". 

Мама е просто голям човек и тъй като скоро си чистих къщата от стари неща и подреждах важните, намерих всички нейни картички през годините. В едни особени години тя нямаше възможност да ми купи абсолютно нищо дори за рождения ден.

Подари ми една тетрадка със събрани най-скъпите ѝ емоционални спомени и пожелания за мен на всяка страница, за да стана голям по дух човек.

Не знам дали го постигам, но след като видях с очите си как тя на 50 скача с парапланер, на 55 носи бяла рокля на рози с розово палто, ходи на опера, балет, пие два пъти годишно водка в 10 сутринта, без да се интересува кой какво ще каже, определено каквото и да съм постигнала, имам още какво да уча.

Например, че може да останеш вечно млад и никога да не напуснеш момичето в себе си

Тя е Маги на 58 по паспорт и на 20 по душа. Майка на момиче и баба на момчета. Аз бих казала за финал, че ще се радвам ако успея да стана поне наполовина силна, колкото нея.

Остани все така чиста в емоциите и действията си! Честит празник, мамо! Заради ей такива жени като теб го има! 


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross