Текстът на Моника Тинчева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Сигурна съм, че майка ми е ангел. Представям си, че ме гледа отнякъде и от време на време изпраща по вятъра малки бели перца, които се заплитат в косата ми и падат леко в качулката на якето ми. Понякога пък долитат пеперуди, които танцуват около мен и едва ме докосват като майчина въздишка.
Въздъхвам и аз, а пред мен на улицата вървят майка и дъщеря. Младата жена е приблизително на моята възраст и говори усмихнато на майка си, а тя води за ръка момченце на около 5-6 години. Проследявам ги с копнеж по възможността им да са заедно и да споделят този момент.
Майка ми казваше, че най-хубавото нещо на този свят са внуците. Помня сълзите в очите ѝ, когато видя за първи път в родилния дом дълго чаканите ни момчета. Помня и вълнението, с което чакаше да ѝ се обадят за раждането на племенника ми.
А ако знаеше, че има вече и още един внук, щеше да е изключително горда и щастлива. Понякога си я представям заобиколена от вече порасналите си внуци, а тя в средата, грееща от любов.
В последните ѝ месеци тя живееше с мисълта за мен, за сестра ми, за децата и за баща ми. Правеше огромни усилия, преглъщаше болката, надскачаше себе си, само за да има малко повече време с нас.
Моята майка имаше способност да привлича хората около себе си. Излъчването ѝ беше топло като на уютен дом сред зима. Винаги имаше много приятелки, които ѝ се обаждаха по телефона, прегръщаха я на улицата, когато я срещнеха, и ѝ подаряваха разни неща, които още пазим. Чаши, книги, картини и сувенири, които ми напомнят за нея винаги, когато погледна към тях.
Няколко седмици след като си отиде, намерих една папка, в която тя беше оставила листи, на които децата обичаха да рисуват. Сред тези листи ни беше скрила послания, които да прочетем. Имаше мисли за живота и за това колко е хубав и как трябва да се радваме на всяко малко щастие и да не се отчайваме никога.
Тя не обичаше несправедливостите и твърдо заставаше срещу тях. Не обичаше лицемерието и лъжата и не възприемаше лошото. То я нараняваше дълбоко.
От нея съм съхранила любовта към семейния уют, желанието, с което приготвяше домашна храна, способността да предугажда какво се харесва на всеки.
Бях непокорна тийнейджърка и помня как на един неин рожден ден облякох скъсани дънки и карирана риза без ръкави, а тя много търпеливо и внимателно ме помоли да сменя облеклото си с рокля. В очите ѝ се четеше колко е важно за нея. Направих го точно заради това и тя беше много щастлива.
Обичаше хубавите дрехи и се грижеше всички да сме добре облечени. Въпреки това с разбиране прие периода, в който носех дрехи, с които заявявах индивидуалността си.
Моето поколение сигурно помни режима на тока и дългите часове, в които бяхме на тъмно, но аз и от тогава имам хубави спомени. Помня как лягахме на голямата спалня и си говорехме, разказвахме си истории, а аз се взирах в лицето на майка ми, осветено леко от пламъка на свещта. Очите ѝ бяха уморени от дългия работен ден, но усмивката ѝ ги огряваше и умората отстъпваше.
Загубих дома, в който най-много обичах да се завръщам – нейното сърце. Но получих сила да бъда майка такава, каквато тя ми беше и каквато ще остане винаги, защото любовта е вечна и за нея няма измерения дори и когато не сме заедно във физическия свят.
Обичам те, мамо!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
