fbpx
от 0 до 3 години

Майчинство = нови приятели? А дано, ама надали

20 април 2023
unsplash

Надежда Попова ни идва на гости, за да ни разкаже, че случайните срещи с други родители по време на майчинството и след него невинаги прерастват в приятелства. Но пък може да попаднеш на един човек, който да те прави по-добър. И това е достатъчно. 


Може би сте от късметлийската порода, която преживява душевен ренесанс по време на майчинство. Съществуването ви преди да създадете човек е било тест драйв за това колко стабилно ще летите по магистралата от памперси, матури и хормонални отбивки. Като новоизлюпен родител сте дръпнали спирачка. 

Погледнали сте към корпоративните свлачища, 

които сте крепили с младостта си. И, опирайки се на партньора си, който може да ви осигури финансово този лукс, сте капсулирали всекидневието си в кварталния парк. Където най-добрата сенчеста алея край катерушките между 16:00 и 19:00 вечерта събира други изпаднали от въртележката на стария си живот заради избора да се възпроизведат. Постепенно сте заформили своя социална мрежа от ожулени колене, бюлетин за крадливи бавачки, спорове за хомеопатия, ценоразпис за пюрета и хотели, в които ви търпят с целия домашен зоопарк. Открили сте приятели, с които заедно растете като родители. Това е супер сценарий.

Но не беше моят. И въобще не се оплаквам. Опитът и всички срещи по пътя – от забавачката до момента, в който дъщеря ми сама започна да избира социалния си кръг, ме превърнаха в човека, който съм днес. Щастливо разделен, движещ успешен бизнес, слагащ на масата храна и самолетни билети само и единствено благодарение на главата на раменете си. И на стабилния WiFi. 

Не съм песимист, аз съм реалист. 

Ако си първата с дете в сплотената ви женска компания, гориш 

Общуването отива на кино. Ти си извънземната, която роди. Те са яките мацки, за които каишката може да води само към врата на садо-мазо любовник. Никога към семейство и ипотека. Шансовете в годините напред да се намерите отново и да реставрирате дружбата си са големи, стига яките мацки вече да са станали майки и да помнят защо са ви обичали някога. А вие да не ги съдите, че са избрали свободата си пред компанията на жена, която се е отрекла от своята. 

Бях социопат през първата година и половина от майчинството си. Три поредни часа сън на нощ бяха лукс, който ми върна килограмите от бременността. Паралелно с това продължавах да работя като журналист, пишейки от вкъщи. Влизах в ресторант, само за да го представя с ревю. В редките случаи, в които ползвах почасова помощ от баба, отразявах концерти. 

Осъзнах колко самотно приключение е майчинството ми след поредния ден, в който ме търсиха само хора, които ги „дават по телевизора“.

Необвързаните ми приятелки не разбираха в какво съм се превърнала и кое измерение обитавам. 

Отнесох доста вербални факли, които звучаха горе-долу така:

- „Кръчма след час на нашето място. Не можеш ли да Го оставиш на съседите?“

- „Жена, стегни се, приличаш на барбарон! Бабичките от групата ми по пилатес са по-жизнени от теб! Цъкни в YouTube нещо, тренировчици, да свалиш малко…“

- „Не ми се събира по къщите. Предпочитам да седна с хора, които не кърмят на масата.“  

Приятелството ни мина на командно дишане. Трети лица обаче ме „сватосаха“ с обща позната, която беше родила малко след мен. Доста по-възрастна, самотна майка. Беше бойна, забавна и с речников запас, който не се изчерпваше 

с десет синонима за ходене по голяма нужда при децата

Общите ни разходки прераснаха в дълги обяди. Те почти ми върнаха надеждата, че съм намерила оазис встрани от глутницата майки, за които меренето на белег от секцио бе спортна дисциплина.

Разбрах, че съм се заблуждавала, когато тази жена се разсърди, че не съм ѝ казала за старта на записванията в една ясла в квартала. Тя: „Ти май опитваш да ме саботираш нещо?“. Аз: Unfriend.

В същото време се преоткрих с колега от вестника. Той живееше наблизо и връзката му се беше развила светкавично като моята – искра и планове за дете месец след първата среща. Събрахме се заради децата, но кликнахме моментално. 

Бяха ми нужни 20 минути лаф на пейка в парка,

за да си задам въпроса: „Как не сме го правили досега?“ Десет години по-късно тази двойка е щастливо емигрирала в Дубай, но сме си близки.

Истинският купон настъпи в детската градина. Там бавно, но сигурно покрай приятелствата на децата ни се зароди стабилна другарска общност. Ресторанти, почивки, откраднат час за бира или кафе по време на урок по рисуване, малко лични драми, раждане на втори деца (при тях, аз се разделих, но свирих край на мача с размножаването преди това).

До деня, в който забелязах, че в общия ни чат отдавна не се случва нищо, което да ме касае пряко. Децата ни учеха в различни училища и съвсем естествено комуникацията се разсъхна. Избрах опцията Leave and Delete без драма. Просто вече съм прекалено стара, за да поддържам бял шум в телефона си за бира на пейка в парка от една пролет до следващата.

За 13 години като родител имам един приятел, който привлякох покрай детето си на морето, но с който симпатиите ни не бяха сезонни. Ива продължи да гравитира в моята орбита от август до август край барбекюто на съседната каравана. И от януари до юли, когато сме си в София и ни стегне шапката на живота. 

Човек не трябва да сочи с пръст ангелите си. Но всяка година се затварям в балона си на Корал и благодарение на нея започвам ювелирен процес на душевна реставрация. 

Гората и морето също помагат, разбира се. Но без моята Бирена сирена на лятото положението ще е просто къмпингуване с кафе на зърна.

Обичам я, защото:

  • е от другарите, които лекуват дори с мълчаливо присъствие;
  • е от хората, които ще дойдат да те вземат от Бургас по никое време, нищо че няма нито една табела и лампа до летището;
  • има зверско чувството за хумор;
  • има и брутално чувство за справедливост; 
  • има скандално добър вкус за музика и всеки път си тръгвам от морето с ъпгрейднат речник я на португалски, я на сръбски тираджия ;
  • ме влюби в книгите на Бакман;
  • прави най-якото Болонезе с кайма от карначе в Империята;
  • не познавам друг възрастен, който да се оправя с джедайско търпение и без нито един изстрел с караванното отглеждане на толкова пубертети, включително и с моя;
  • чупи кол с дебелината на бичи врат с голи ръце и пали огън за цигара време

Много мога да се обяснявам още, но ще ми почука на вратата и ще ме замери със скъсания си сандал, когато прочете това и ѝ дойде прекалено захаросано. Благодарение на Ива се прибирам в живота си като по-добър човек всяко лято. Пожелавам си кенчето ѝ с бира да ми съска още дълги години отдЕсно на хавлията, а пломбите ни да скърцат от пЕсък и истории до втръсване.

Надежда Попова

Автор в Майко Мила.

всички статии на автора
Споделете статията
cross