Всеки атлет има своята индивидуална вдъхновяваща история, с която блести не само на спортния терен. Обичаме спорта (особено да го гледаме!), защото може да изкара на преден план най-хубавото в нас – силата на човешката воля, която разбива стереотипи и установени норми.
Две истории от Токио 2020 (всъщност 2021!) влязоха в полезрението ни в последните дни и ви ги представяме накратко като пример за това, че може да си елитен спортист и още куп други неща.
Анна Кизенхофер
Никой не говореше за Анна Кизенхофер преди колоезденето за жени по време на Токио 2020, пише CNN. Но днес вече всички знаят коя е.
Австрийската колоездачка беше смятана за новак в сравнение с конкуренцията си – прочутата шампионка Анна ван дер Бреген, носителката на олимпийски бронз Елиза Лонго Боргини, британката Лизи Дейнан, германката Лиза Бренауер и бившата носителка на световната титла Анемик ван Флойтен.
Но Кизенхофер, която е картотекирана сред професионалистите колоездачи едва през 2017 г., явно не се впечатлява особено от световноизвестната компания. Успява да спечели за Австрия първия златен олимпийски медал в колоездането от 1896 г. насам, карайки в жестока жега и при унищожителна влажност.
Състезанието
“Винаги я има малката надежда, онази малка мисъл, че може и да спечеля”, казва Анна. “Ако съм на старта, значи съм подготвена, искам да спечеля. Но знам реалистично, че няма как да победя тук.”
Анна е част от откъснала се бърза група още в началото, но едва на финала на 147-километровото състезание тя дръпва самостоятелно за последните 40 км, в които “кара за злато”.
Да се състезава без бремето на очакванията може би успява да ѝ помогне да завърши състезанието за под 4 часа – 75 секунди преди сребърната медалистка Ван Флойтен.
“Беше нереално. Просто на никого не му се е вярвало. И аз не можех да повярвам, даже като преминах финала, пак не можех да повярвам”, казва Анна.
Подготовка с математическа точност
Анна има магистърска степен по математика от Университета в Кеймбридж и докторска степен по приложна математика от Политехническия университет на Каталуния в Барселона. “Като математик съм свикнала да решавам задачи сама, та затова се отнесох по този начин и към колоезденето”, казва Анна, обяснявайки защо предпочита да се подготвя сама – тренировъчни планове, хранителен режим, състезателна стратегия, всичко.
“Много колоездачи имат хора, които правят всичко това – имат си треньор, нутриционист, човек, който планира състезанието. Аз просто върша всичко сама.”
Според нея ключът към успеха ѝ е смелостта ѝ да е различна.
“Осмелявам се да съм различна. Имам различен подход, което означава, че съм непредсказуема и точно това се случи на финала. Хората не предвиждаха, изобщо не мислеха, че може да спечеля”, казва Анна. И добавя, че се надява историята ѝ да вдъхнови и други хора да не се отказват, да устоят и да правят това, което най-много подхожда на характерите им.
Габи Томас
В Токио американската спринтьорка Габи Томас беше по петите на нещо, което никой друг възпитаник на Харвард не е постигал – златен медал в лекоатлетическите дисциплини на олимпиада, пише Time. (През 1986 г. има харвардски студент, който печели златен медал на троен скок, но той така и не завършва Харвард.)
Томас беше една от силните претендентки за финал на 200 м. През юни по време на американските квалификации успява да пробяга дистанцията за впечатляващите 21,61 секунди – третото най-добро време на 200 м спринт за всички времена. Това я прави втората най-бърза жена в историята на дисциплината. Първата е легендарната Флорънс Грифит-Джойнър, която поставя световния рекорд за жени на 200 м през 1988 г.
Постигането на златото обаче означава победа над изключително талантливи атлетки. Илейн Томпсън - Хера от Ямайка, която има злато от Олимпиадата през 2016 г. и злато на 100 м от Токио, и Кристин Мбома от Намибия - и двете бягаха по-бързо от Томас в полуфиналните си серии.
На финала Томас завърши трета с 21,87 след Томпсън-Хера с 21,53 и Мбома с 21,81 секунди.
Преди медала
Достигането до олимпийски медал е само едно от впечатляващите постижения на Томас, която в момента прави магистратура по епидемиология и здравен мениджмънт в Университета на Тексас в Остин, подтиквана от желанието си да намали неравенствата в здравеопазването и негативния изход от заболяванията на база расова дискриминация.
“Това, че съм редовно в университета, ме кара да оценявам всичко, което правя на пистата”, казва Томас.
Родена е в Атланта. Има брат близнак. Започва да се състезава, подтиквана от майка си – Дженифър Рандал, която казва, че дъщеря ѝ си е била роден атлет.
Томас започва да се занимава с бягане малко по-сериозно през първата година в гимназията. Става много добра и е привлечена в Харвард, за да се състезава на 100 м, 200 м, дълъг и троен скок.
Докато е в Харвард става най-добрият лекоатлет на Бръшляновата лига за 2017-а и 2018 г. Но всъщност бягането е само допълнение, тъй като Габи Томас била изключително отдаден и мотивиран студент.
В Харвард избира невробиология и световно здравеопазване като основни специалности, като споделя, че конкретно изборът на невробиологията е продиктуван от личния ѝ живот – нейният брат близнак има ADHD, а по-малкият им брат е с аутизъм.
През май, точно преди квалификациите, Габи Томас научава, че има тумор на черния дроб. За щастие образуванието е доброкачествено и Томас успява да влезе в олимпийския лекоатлетически отбор на САЩ по впечатляващ начин.
