fbpx
И аз съм човек

Лятото, в което няма значение дали водата е студена

27 май 2024
Pexels


Да влезеш в студената вода, когато никой друг не се осмелява да скочи, не е лесно, но със сигурност се оказва заразно занимание. До този извод стига Сара Асуел – майка към 40-те, която си припомня времето, когато без страх и задръжки се е гмуркала във водата, без да се вълнува колко са градусите ѝ.

Само за едно лято тя възвръща детското си отношение към плуването, а подвизите си разказва в Scary Mommy.


През май миналата година, по време на първото ни посещение за сезона в близкото езеро, децата ми си играеха във водата, а аз седях на кърпата, напълно облечена, и се грижех всички да са нахранени и със слънцезащитен крем.

Беше нормален летен ден и се чувствах добре. Щях да гледам как децата се забавляват в продължение на няколко часа, а след това щяхме да се приберем вкъщи. По-голямата ми дъщеря, Уила, която тогава беше на 11 години, ме молеше да вляза във водата, но аз се въздържах.

Плуването означаваше да ме видят по бански. Плуването означаваше да изстина и да се намокря, а в родния ни щат Монтана това често означава наистина да ти е много студено.

Плуването означаваше още повече време за подготовка преди пътуването и още повече пясък в колата, докато се прибираме у дома. А след това и повече пране. И за финал, необходимо допълнително време за душ.

И тогава дъщеря ми каза: „Ама плуването винаги подобрява всичко“.

И нещо ми прищрака. Плуването винаги е било страшно специално удоволствие за мен като дете. В действителност някои от най-любимите ми семейни спомени са летните дни на плажа, дори когато беше студено, дори когато беше каменисто, дори когато беше ветровито.

Какво ще стане, ако през 40-те си години си възвърна детското отношение към плуването само за едно лято?

Това ми беше достатъчно. Нямах бански, но все пак скочих. Нямах кърпа за себе си, но все пак се озовах във водата. И целият следобед с децата ми беше много по-забавен.

Това беше началото. Обещах си, че през останалата част от лятото ще влизам във водата независимо от всичко!

Ето какви бяха моите правила:

  • Ако се намирах близо до чиста, безопасна и годна за плуване вода, влизам в нея.
  • Да влезеш означава да потопиш цялото си тяло под водата!
  • Няма значение дали децата ми са там и дали те също влизат.
  • Светкавиците бяха единственото основателно извинение да не вляза.
  • Лятото продължава от Memorial Day (отбелязва през последния понеделник на месец май, бел.ред.) до Деня на труда (отбелязва се в първия понеделник на септември, бел. ред.).
  • В колата си имам бански и хавлия, в случай че ми потрябват.

Последва най-забавното лято, което съм имала, откакто съм възрастен човек. И открих, че това да скочиш, кара и други хора да скочат.

Първият път, когато усетих предизвикателството след онзи първи ден, беше в една хладна събота в началото на юни, когато бяхме на лодката на мой приятел на езерото Флатхед.

Никой друг не беше дошъл с бански, защото беше в началото на сезона, но аз – въпреки че честно казано не исках – си казах „Майната му“ и се хвърлих зад борда. Водата беше невероятна, а около мен планините все още сияеха от сняг. Плувах по гръб и бях радостна и спокойна. И тогава, един по един, приятелите ми се съблякоха по бельо и също скочиха.

Обикновеният ден се превърна във вълшебен.

През цялото лято продължавах да скачам. Скачах в река Блекфут от една голяма гладка скала отново и отново с моите момичета. Намерих перфектното място за плуване в река Бул с децата си и срещнахме най-очарователното бебе змия с размера на малко пръстче.

С партньора ми плувахме с бодибордове в Атлантическия океан, докато бяхме на гости на родителите ми. Обикновено до този момент оставах на брега.

Скочих в езерото Ту Медисин след тежък, горещ ден, в който правихме преход с раница на гръб. Водата беше толкова чиста и студена, че ми спря дъха. А когато с децата ми видяхме табела за естествен горещ извор насред нищото в Айдахо, направихме обратен завой, взехме кърпите си и влязохме.

Лятото сякаш отлетя. Бях по-ангажирана с децата си. Забавлявах се много повече да изследваме щата заедно. И един по един приятелите ми все се включваха.

Скоро дойде Денят на труда, а с него и официалният край на лятот. И краят на обета ми винаги да се впускам във водно приключение.

Успях. Предизвикателството приключи.

През следващия уикенд с децата ми решихме да направим последно пътуване до националния парк „Гранд Тетън“. Беше прохладно, но слънчево, когато стигнахме до езерото Джени – великолепно изумрудено езеро, захранвано от ледник, заобиколено от назъбени върхове. Бяхме с есенни якета и във водата нямаше абсолютно никой, но Уила ме погледна с палава усмивка.

„Дали банските ни са все още в колата?“ След бързото преобличане се надпреварвахме към водата, а след това се гмурнахме. Беше толкова красиво. Чувствах се толкова добре. Изобщо не ми пукаше, че е средата на септември и аз съм единственият възрастен по бански в претъпканата туристическа зона.

Беше ясно, че лятото, в което не спрях да скачам, ще продължи и следващото лято, както и по-следващото. Прекалено е хубаво, за да спра да го правя.

С децата ми се плискахме, играехме и плувахме и знаех, че това ще бъде важен спомен. Не само за тях, но и за мен. И тогава забелязахме, че и други хора по брега на езерото – деца и възрастни – са видели как се забавляваме. И ето че и те скочиха.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross