fbpx
Животът с деца

Кърменето, което невинаги идва естествено

28 юни 2021

Днес в Майко Мила е Цветелина Тенева, която реши да сподели опита си с кърмене на две деца. И не, нищо не е започнало като в реклама. Но то пък и не трябва.


Майчинството не е точно геройство, по-скоро се усеща като мъченичество, или както си говорихме с една приятелка наскоро - майченичество. И рязко ще навляза в темата и ще ви помоля да погледнете в google images всички картинки на тема breastfeeding (кърмене).

Е? На повечето виждаме красиви разгърдени жени с усмивка на лицето, доволни да кърмят още по-красивите си бебета. И аз имах такава картинка в главата си, но нека си стиснем ръцете - кърменето не е това, което е по телевизията.

И преди да започна, бих искала да кажа отначало - да кърмиш бебето си е от най-големите благословии. Изключително полезно за детето, изключително облекчаващо за родилката и от изключителна важност за връзката помежду им, която се изгражда именно в първите минути благодарение на контакта от кърменето.

Но!!!

Но се оказа, че този невероятен и божествен акт всъщност не е толкова естествен.

Аз съм от майките, които никога нищо не четат и не питат, основавам се на вродения си майчин инстинкт (отварям скобата да ви кажа какво е майчин инстинкт според мен - това е да не метнеш през прозореца бебето си, докато то реве неистово в два през нощта).

Стана така, че аз очаквах, че: раждам, мятат бебето барабар с пъпната връв и плацентата върху мен (да се оттича кръвта от плацентата с последните ѝ имуноглобулини, знаете как е, после да я замразя и на първата месечинка да я опека с лук и аспержи). И след контакта skin to skin да има веднага контакт baby to tit. 

НО, оказа се, то не е просто. Не е просто нито за мен и моите клети незасмуквани досега гърди, нито за малкото сукалче, което БИ ТРЯБВАЛО да има сукателен рефлекс. Но явно и то не е наясно, а и то не става само с рефлекс, има и специфично мърдане с език, устни и т.н.

И така, мъчихме се ние с първото ми дете доста време в АГ-то, докато се разберем как ще се кърмим (тук често ще използвам общата фраза НИЕ, защото определено процесът е двустранен и изисква максимум усилия и от мен, и от дъщеря ми). Горката сучеше колкото може, после се отказваше и си захапваше ръчичките за по-лесно.

А аз, горката, кърмех колкото можех и после си стисках неистово гърдите, за да видя дали капе кърма. Тук пак ще отворя една скоба да кажа, че по принцип е работа на акушерката да идва да помага и да показва как се кърми, а акушерката в болницата, където бяхме, отговори на молбите ми с думите: „Достатъчно драми за днес, госпожо. Знаете ли колко болни деца се родиха и са в неонатологията?“

Та наложи се да прочета в интернета как се прави и изключително съм благодарна на достъпната информационна система, която са създали Ла Лече Лига.

Начало на кърменето и ужасът от мастита

Започна някак си кърменето с истинско мляко благодарение на моите усилия да подам гърдата в устата както трябва и благодарение на помпата за кърмене, която също стимулира процеса. Започнах да пия лактогонни чайове, да ям ядки и тахани и да пия по 16 литра вода на ден.

Кърмата „слезе“ и изведнъж гърдите се напълниха. Толкова изведнъж, че една сутрин се събудих от такъв мокър сън, че още го сънувам. Подгизнала в собствения си матрак от собствената си кърма И С ТЕМПЕРАТУРА и адска болка в гърдите - мастит. Следва 1 седмица лечение на мастит.

После следват някакви безумни месеци, в които на три часа се кърмим с детето или се цедя с помпата, за да не стане пак мастит. За луд късмет дъщеря ми започна да спи от 40-ти ден по 100 часа на денонощие. Чудесно, но аз ставах, за да цедя гърдата.

Излишно е да казвам, че кърма имаше навсякъде - по всяка повърхност, във всякакви шишета, плюс складирана във фризера. Излишно е да казвам, че една година по-късно изхвърлих около 4 литра кърма (2 легена). Спокойно, преди това потърсих дали има къде да я даря. Нямаше къде, защото е биологичен продукт с неясен произход. Спокойно, проверих няколко рецепти за крем-карамел с кърма, но, спокойно, не съм правила.

Та така беше първият път, чувствах се като дойна крава, мъжът ми купуваше зелени салатки, за да се шегува с мен и обичаше да ме води на разходка из разни гори и полянки, за да съм се напасяла добре. Гърдите ми ги беше виждала цяла Варна, само по дискотеките не бях ходила да кърмя, защото е много шумно там и не ми е приятно. Но това нямаше значение, защото е голямо облекчение да излезеш навън, да огладнееш и манджата да е готова топла веднага.

Второ дете, второ кърмене

С второто дете нещата не изглеждаха по-различни: аз пак реших, че няма да чета нищо за кърменето, нали вече съм кърмила, няма какво да се обърка. Дойде момента със skin to skin и давам аз гърдичката - пак драма. Детето не знае как да засуче, аз не знам как да подам зърното...

Пак настанаха дни на глад, но това понеже е момче, то пищеше като заклано теле, преди да го заколят. Ядосваше се, че нямам кърма. Хайде пак четене и помпи, и стимулации. Очаквах тъжна съдбата си пак да се събудя някоя хубава сутрин с мастит. Но поне това вече знаех какво е и успях с големи усилия да го предотвратя.

Случи се обаче нещо друго. Гърдите ми се увеличиха не двойно, а тройно. Толкова големи, че като вляза в стаята, всъщност първо влизат те. Толкова самостоятелно големи бяха, че ги чувствах като второ тяло.

Излизането навън стана предизвикателство. Първо, нямах какво прилично да облека. Второ, привличах неудобно много погледи върху себе си - хората не се интересуват от бебето, а от майката кърмилница. Движението беше болезнено, а спането - не мога да го опиша... Легнеш по гръб, те се стичат от двете ти страни, легнеш по корем - няма шанс, легнеш настрани, едната гърда ще изостане някъде по пътя и ще се озове под туловището ми.

Добре, че и това премина. Но и то пак нямаше значение, защото е голямо облекчение да излезеш навън, да огладнееш и манджата да е готова топла веднага. А и сега второто ми дете е момченце и е изключително смешно и милно да го видя как очичките му светват и се втренчват, като видят идващата голямата гърда насреща.

Та, мили майки-кърмилки, знам, че всички преминаваме през това и образът на кърменето не е онзи от филмите, рекламите и социалните мрежи. Тежко е, трудно е и освен това сме прикрепени с бебето за една сравнително дълга година. Или за повече, или за по-малко. Всяка от вас решава, но най-доброто е винаги да давате на малкото да бозае.

Наздраве за нас с чаша топло мляко.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross