Преди дни дирекция „Образование“ към Столичната община изпрати писмо на районните кметове, за да напомни на детските градини, че нямат законово основание да затварят през лятото. Като се позовават на Закона за предучилищното образование и Наредба №5 от 2016 г., в които е описано, че работното време на детските градини е 12 месеца в годината и няма предвидена ваканция.
Практиката в последните години беше да има дежурни детски градини във всеки район, за да приемат децата от затворилите. По този начин определени градини затваряха в един от месеците юни, юли или август за планов ремонт или друго основание като например натрупан отпуск на персонала. Но общината в своя документ уточнява, че от директора на детската градина зависи да изготви график през годината, така че персоналът да е взел своите отпуски, но и да не се прекъсва учебният процес. Допустимо е единствено директорът да затвори детската градина за основен ремонт. В тази връзка от общината са категорични, че ще следят за злоупотреби и „фалшиви“ основни ремонти. От общината посочват детските градини в район „Изгрев“ като добър пример, тъй като не затварят през лятото.
Това писмо нажежи обстановката. След провела се работна среща с участието на общински съветници от комисията по образование в Столичния общински съвет и директори на над 120 детски градини в София стана ясно, че много от директорите са против да работят без почивка през лятото.
„Крайно време е законът да се спазва“
Според Антонина Кенова, граждански активист в сферата на образованието и създател на „Трайна образователна национална инициатива“, крайно време е законът да се спазва. „Както е описано в Закона за предучилищното образование работното време на детските градини е 12 месеца в годината, а това означава, че те могат да работят със сборни групи още от юни, но не могат да затварят и да изпращат децата в т.нар. дежурни градини. Детските градини трябва да работят през лятото, освен ако няма планиран основен ремонт на сградата. Но напомням, че пребоядисването на коридора или стаите не се води основен ремонт.“
Грешен ход или късно напомняне?
Пламена Николова, образователен експерт от фондация Risе България, е на мнение, че това е грешен ход на общината и се хаби ресурс. „Действително има злоупотреби и натиск върху родителите да не водят децата си през лятото, както и да се укрива информация за дежурни градини, но това се случва обикновено в едни и същи градини. И вместо да се справи с тази лоша практика, общината наказва добре организираните райони. Също така държа дебело да подчертая, че последните публикации и интервюта по темата оставят впечатлението, че градините затварят за три месеца от юни до септември и отварят в началото на учебната година, а това никога не е било така.“
Тя напомня, че градините винаги са затваряли за един от двата месеца – юли или август, с изключение на случаи на ремонтни дейности. „Ако има изключения и нарушения в гарантирането на дежурни градини в тези случаи, или ако в един район за юли или август са затворили всички градини, общината е отговорна да контролира процеса и да гарантира, че ще има подсигурен вариант за работещите родители. И това би следвало вече да се е случило, защото всяка година директорите се събират на срещи през пролетта, за да определят този график на дежурене. Ако пък в даден район е наложително градините да работят и през двата месеца поради малкия си брой, то нека се вземе разумно решение за този конкретен случай, а не едно универсално за цяла София, която е достатъчно голяма и разнообразна, за да не сработи то; както и да се осигури заместващ персонал“, казва още Пламена по темата.
А отпуските на персонала?
Столичният общински съвет гласува да бъдат отделени 310 хил. лв. от общинския бюджет за изпълнение на програмата „Учим се заедно“. Чрез нея студенти ще помагат на персонала в общинските детски градини през юли и август, за да може служителите в градините да не бъдат ощетявани откъм почивка.
„Чисто организационно няма логика цяла градина да работи за минимален брой деца през август. Ако има такива нужди по райони и в конкретни квартали, в които има една детска градина, и децата се разпределят към съседни райони, нека тези данни се предоставят. Вече на тяхна база да се направи планиране за този район. В този смисъл е неадекватно такава реорганизация да се прави през април. Би трябвало още през зимата да е планирано. Защото съвестно и добре планиращите градини вече са предвидили какво и как ще правят през лятото. И те вероятно са уведомили и родителите. А в момента се създаде хаос и паника от рязката промяна“, казва Пламена Николова.
„Храна на боклука“
„Няма как да се работи изцяло без сборни групи през лятото“, смята тя, като допълва, че другият проблем е заявяването за присъствие месеци по-рано.
„Често родителите се застраховат и пишат максимално дни присъствие, а след това плановете им се променят и децата не отиват в заявените дни. Това означава храна на боклука, непредвидимо прекъсване или връщане обратно в отпуск на учителите, несигурност точно колко групи трябва да работят, дори ден за ден в дадена седмица“, обяснява Пламена. Според нея малко са присъстващите деца през август, дори при наличието на дежурни градини, каквато е практиката до момента.
„Едва ли се събират повече от 50 деца в една детска градина през летните месеци, освен в районите, където детските градини просто са много малко. Но тук се връщаме към проблема с недостига на градини по райони, който е първопричината. Не разбирам и аргумента, че като всички градини работят през юли, това значи, че няма да има сборни групи и всички групи ще са отворени за потенциално присъстващите 2, 3 или 5 деца“, казва още тя.
Прегарянето на учителите
„Когато лекарят ни е в отпуск един месец през лятото, отиваме при друг или чакаме нашият да се върне, ако държим на него и случаят го позволява. Не очакваме да работи без прекъсване като поточна линия, защото това е трудна и отговорна работа с хора и води до лесно прегаряне. Учителите в училище също използват ваканциите на децата за почивка, а такива има и през годината, макар и кратки, за разлика от детската градина, която е целогодишна услуга“, казва Пламена Николова.
И допълва, че за нея е важно учителите да имат възможност качествено да се отделят от процеса и да си починат, за да са налични и адекватни през цялото останало време от годината. „Те нямат възможност за хоумофис или работа от разстояние за разлика от много други професии особено след пандемията. Не бива да се допуска противопоставяне между учителските и родителските нужди. Разбира се, че работещите родители, за да продължат да са такива, имат нужда от алтернатива и през лятото, защото малцина имат 60 дни отпуск или възможност да вземат пълен месец наведнъж. Затова и решението е заместващ персонал и разнообразни възможности за занимания през лятото за всички деца.“
Все пак Пламена казва, че е важно да се дава възможност на родителите да прекарват време с децата си, а не просто да имат къде да ги оставят, докато работят цяло лято. Такива са и практиките в повечето европейски държави, където грижата е не само негарантирана и платена, но може да е по-скъпа в периода извън учебната година. В същото време общините се стараят да създадат възможности и да дофинансират родителската издръжка за малките деца под формата на различни ваучери или компенсации за такси. Все повече родители избират дистанционните възможности за работа не само заради гъвкавостта, а и за да имат опция да не са физически свързани с работно място, което освен всичко друго позволява и да се пътува по-често. Това също поставя въпрос за реалния обем на нуждите на големите градове през лятото от напълно отворени детски градини.
Опитът на Хелзинки
Пламена ни споделя каква е организацията през лятото в други държави. Обикновено те просто затварят планирано за 3 седмици през август и хората си организират почивката тогава. „Такава е организацията в Исландия например. Друг добър пример е от финландската столица Хелзинки, където само някои детски центрове остават отворени през лятото, като както децата, така и персоналът сменят мястото, което посещават или в което работят.
За децата това може да е стрес, но също така може да е и интересно ново преживяване. Друг важен детайл е, че през лятото децата и учителите прекарват много време навън в различни дейности, свързани с природата и хубавото време – нещо, което не се коментира у нас. Какво всъщност правят децата през лятото и дали посещаването на детска градина през август не означава просто стоене в стаята, колкото да мине денят, и липса на условия за игра през горещите летни дни?“, казва Пламена.
„Децата страдат“
И все пак, дори в непрестанен режим на работа, има сборни групи във всяка детска градина и някои деца страдат от тази промяна, както и от смяната на обстановката, на учителя и на останалите в групата деца. Според психолога Теодора Генова практиката на сборните групи или преместването на децата в напълно различна детска градина не е препоръчителна. „При най-малките това може да доведе до сериозно емоционално сътресение и повишена тревожност. Не е изключение това да се наблюдава и при по-големите деца – някои от тях просто не се адаптират толкова бързо и също могат да страдат от такава промяна. В крайна сметка в образователната ни система съществуват достатъчно предизвикателства и едно допълнително преместване и смяна на средата по-скоро би причинило вреди, отколкото ползи.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Тя подчертава, че възрастта на детето и дали вече е преминало през първоначалния адаптационен период са ключови фактори. „Нека не забравяме, че по-големите деца са имали повече житейски опит, чрез който са се научили, че се налага да се адаптират към различни ситуации. За по-малките обаче всичко е много по-ново, непознато и често плашещо. Не на последно място значение имат и различните педагогически подходи, които се прилагат в отделните детски заведения.“
