Всички сме ги виждали. Онези двойки в социалните мрежи, които ни заливат отвсякъде със снимкова и словесна информация за любовта им и прекрасния им живот заедно. Не спират да припомнят колко хубаво са си изкарали на морето тази година, как са влюбени като в първия ден и колко е важно човек да е като тях, защото това е любовта.
Учудващо, обаче има някои проучвания, които доказват, че в повечето случаи това е точно обратното, пише huffington.com. Навиците ни за постване онлайн са свързани с това, което учените наричат “видимост на връзката” или с други думи степента, до която правим връзките си част от нашия публичен образ.
Видимост на връзката
Прекалено голямата “видимост на връзката” и прекалено многото постове за партньора може да говорят за маскиране на несигурност в отношенията.
Научната хипотеза е, че стиловете привързване (как се свързваме емоционално и как се привързваме към другите в живота ни като възрастни) стоят в основата на видимостта на връзката и желанието ни да постваме за нея.
Според учените хората с избягващ стил на привързване, които са склонни да се отдалечават от партньорите си, показват по-малко желание за видимост на връзката, а тези с тревожен стил на привързване, които имат нужда от постоянно препотвърждаване на отношенията, имат по-високо желание за видимост.
Има и трети стил на привързване, т.нар. сигурен стил, но него учените не са успели да асоциират с определен тип навици за постване в социалните мрежи.
Хипотезата на учените е потвърдена след данни събрани от 108 колежански двойки, които участвали в изследването, като водели дневник за връзката си в продължение на две седмици.
Връзките и стиловете на привързване
“Когато хората се чувстват по-несигурни за чувствата на партньора си, имат навика да правят връзката си по-видима”, пишат изследователите. “Тези проучвания подчертават ролята на връзките в това как се представяме пред другите.”
Брачният консултант и семеен терапевт Дженифър Чапъл Марш, която не е обвързана с изследването, потвърждава тази динамика в двойките, тъй като я забелязва и в кабинета си.
“Хората с избягващ стил на привързване обикновено се дистанцират и отдръпват от партньорите си, докато тези с тревожен стил на привързване почти винаги търсят потвърждение на връзката си дори в социалните мрежи”, казва Чапъл Марш.
Тя дава следния пример, за да илюстрира разликата между двата стила привързаност. Ако в една връзка имаме партньори и с избягващ, и с тревожен стил на привързаност, партньорът с избягващ би бил доволен и на тиха интимна вечеря, а другият, тревожният партньор, ще е прекалено зает да поства всичко за вечерята, за да може да ѝ се наслади. И колкото по-студен и дистанциран става единият, толкова по-голямо е желанието в другия да поства.
“Тази загуба на свързаност помежду им провокира пик в тревожността на партньора с тревожен стил на привързаност, което резултира в постване на обща снимка във Фейсбук, за да събере “лайкове”. Много често тези хора имат нужда от положително внимание, когато партньорът им не предлага достатъчно сигурност за връзката им.”
Партньорът, който не поства, може да почне да се оплаква, макар и да не е задължително раздразнен от аспекта на свръхсподелянето. По-често тези хора се дразнят, че партньорът им предпочита постването пред прекарване на качествено време заедно”, казва терапевтът Зак Бритъл.
Тръпката от лайковете
“Наративът за социалните мрежи, който чувам най-често в кабинета си, е свързан с оплаквания, че единият или и двамата партньори са пристрастени към телефоните си”, добавя Бритъл. “Социалните медии са възможност хората да отвърнат глава от връзката си и да погледнат към някакъв друг стимул. Има си и обяснение защо го правят; съществуват достатъчно данни за допаминовия кик, който идва заедно с получаването на лайкове и със споделянето на твой пост от другите.”
Каквато и да е причината за свръхпостването – тръпката от лайковете или друга по-съществена причина за несигурност във връзката – ако сте страничен наблюдател, раздразнен от постоянните щастливи постове, имайте предвид, че хората обикновено споделят най-важните, интересни и вълнуващи моменти от живота си, а не най-тежките. И в края на краищата няма една категорична причина защо някои хора споделят толкова много самохвални постове.
“Свръхактивният ни приятел в социалните мрежи може и да е искрено щастлив и да иска да го изрази през платформите или може да чувства, че трябва да се докаже по някакъв начин пред аудиторията си, или пък му се иска да отвлече вниманието от други аспекти на живота си, в които се чувства несигурен”, смята Даниел Кеплер, терапевт с опит в консултацията на двойки.
В заключение може да се каже, че нито една връзка не е толкова перфектна, колкото изглежда в Инстаграм. “В момента живеем в такива времена, в които е социална норма да си усмихнат на снимки, дори когато пет минути, преди да бъде направена кадърът, си се карал с партньора си”, казва Кеплер.
И макар че за външните наблюдатели свръхсподелянето може да изглежда като напънато старание, Бритъл съветва да не си вадим крайни заключения за двойките само от това. “Ако се стараят да си докарат определен образ, вероятно пазят нещо – някакъв образ или идеал”, казва Бритъл. “Защо? Като терапевт смятам, че е важно да се задава този въпрос, без задължително да се очаква отговор. В края на краищата историята на всяка двойка е уникална. А социалните медии им позволяват да измайсторят версия на тази история, дори и да не е реалистична.”
