fbpx
Животът с деца

Кои са трите „С“-та на удавянето и как да ги избегнем

10 юли 2023
ръце над водата

Басейни, язовири, море – когато температурите отвън чукнат трийсетака, водата в открити пространства ни привлича както сладкарска витрина – дете. Преди да положим морно бедро на пясъка, да опаковаме шезлонга в балдахин и рози като магнит за лайкове, или да разпънем бивак с тонколонки като добре епилиран Беър Грилс на хип-хопа от Северозапада, е добре да се подготвим. Но не с арсенал от слънцезащитни кремове или с бидони зелев сок срещу махмурлук. А с елементарните правила, които трябва да спазваме, за да не се „набълбукаме“. 

Човек не се дави като по филмите. 

Няма възможност да маха с ръце драматично в продължение на минута и да вика за помощ на четири езика. Цялата хореография на смъртта може да се случи за по-малко от 30 секунди. И ако в периметъра на лобното ни място няма кой да се притече на помощ, шансът да си отидем тихо и безславно е огромен.

Трагедията се случва, когато ни превземат „Трите С-та“ – Страх, Слабост, Студ. „Всички животни плуват по рождение, само човека не може, защото разсъждава. Дойде ли страхът, мускулите се свиват, кислородът се изтласква и тялото става като желязо. Потъваш“, казва Наско Лечев, дългогодишен спасител на българското Черноморие. 

Теченията в нашето море не са повече от 15–20 метра. Когато се появи така нареченото „мъртво вълнение“, единственият ни полезен ход е спокойствието. „Отпускате се. Основната ви цел е да се задържите на повърхността. Течението ще ви отпрати навътре в морето, но след това ще ви „пусне“. И ще може да се върнете към брега. Минете през тази ситуация без страх“, съветва Лечев. 

„Когато срещне съпротива, в случая природна, егото се включва, тръгвате да плувате. Опитвате се да надхитрите течението, но то се движи със 7–8 км в час, а човекът – с около 5. Няма как да компенсирате разликата чисто физически. Ако има спасител наблизо, вдигнете ръка. Сигнализирайте за опасността. Ако не, насочете цялата си енергия към това да се задържите на повърхността и изчакайте водата да отпусне хватката си.“

Клише е, но е добре да си го кажем – за пияния морето не е до колене. 

Всеки втори на плажа игнорира телефона си за сметка на чашката. Ако трябва да подходим хуманно-бохемски към темата, алкохолът в умерени количества е важен self-care фактор. Особено ако се опитвате да рестартирате пълноценно в своите десет дни извън офис матрицата за цялата година. Но едно е да удариш чашка розе или бира на обяд, съвсем друго е да изсмучеш нивото на река Дунав в промили, докато си под чадъра. Край открит водоем тази разлика често може да бъде смъртоносна.  

„Както с доста неща в живота, така и във водата, алкохолът засилва желанието, но намалява възможностите“, казва Наско, който през последното десетилетие е отговорен за туристите по трасето Лозенец–Корал–Морско конче. „Бутилка край хавлията значи червен флаг. Няколко бутилки значат край на купона. Стъпи ли във водата такъв човек, веднага го изкарваме. Той не е на себе си. Може да се удави и в локва и пак няма да разбере какво се случва. 

Вадил съм пиян руснак, който залита по брега и вълните го отнасят. Друг влиза с маска и шнорхел на плиткото и докато се обърне, вълната го събаря, маската му се пълни с вода, той не знаеше как се казва, като го извадих на брега. Един, не беше пиян, но доста пълен, направо квадратен, влезе до колене в бурно море. Беше нахакан, каза „Знам какво правя“. Първата вълна го събори, втората го потопи и вече не можеше да се обърне. С морето майтап не бива. Може да си всякакъв – атлет, културист, подпийнал шампион... Във водата законите са други.“

Децата са най-опасните мишени за спасителите на плажа.  

Защото близостта с водата събужда в тях малки камикадзета. Да си сладък и смел, докато се плацикаш върху надуваемо фламинго с големината на Еверест бързо може да се превърне от забавление в ад. Същото важи и за басейните, където тригодишно дете потъва за секунди на метър от полата на баба си и при дълбочина, в която възрастните влизат само за да охладят коляно. 

Лечев е имал точно такъв случай. „Възрастните са до детето и си говорят. То си щъка, водата му е до кръста. В един момент се захлупи по очи и взе да бълбука. Всичко става за секунди“, казва спасителят. „Ако глътнеш вода, тя отива в стомаха, но ако вдишаш вода, тогава става опасно, защото тя попада в белите дробове и се развива емболия, която е скоротечна. Има случаи, в които вадим удавник, на брега е добре, но вечерта умира. След такъв инцидент дробовете трябва да са под задължително медицинско наблюдение.“

Признаци за поета вода в дробовете при деца и възрастни могат да бъдат: 

  • Кашляне, стягане в гърдите
  • Зачестено и затруднено дишане
  • Сънливост, температура
  • Загуба на памет или рязка промяна в поведението
  • Повръщане 

Деца до 10 години без придружител нямат място на плажа, но неглижирането на това правило вече граничи със спортна дисциплина. В такива случаи разчитаме на три неща: добър спасител на пост, хубаво време и елементарното чувство за самосъхранение на малкия човек. 

Цветовете на банския също са важни. 

Неоновите нюанси на жълто, зелено и оранжево се забелязват и от птичи поглед в морета и езера. За басейни фаворити са неоново розово и оранжево.  

Пояси, дюшеци, възглавници и всякакви производни, с които децата обичат да се реят по вълните, са по-скоро пречка. „Тези атрибути са опасни, могат да се спукат, да се изхлузят, да захлупят детето. А под вода без въздух то не може да издържи повече от 5–10 секунди. Нетрениран възрастен може да изкара до 20 секунди“, казва Лечев. 

За да избегнем инциденти, основните правила са:

  • Наблюдавайте децата си през цялото време – никога не ги оставяйте в компанията на приятелче и в свободен режим във водата, особено ако са слаби плувци и имат навика да забавляват останалите за сметка на собствената си сигурност. При хлапета в яслена възраст е ясно – вие сте като скачени съдове и детето е вид естествено продължение на тялото ви. Но в случай че хукне на персонална експедиция по плажа, бъдете на ръка разстояние от него. Родители на тийнейджъри, не разчитайте изцяло на спасителя. Грижата за децата ви, дори вече да си отглеждат мустак и да са минали успешно матурите, си остава приоритетно ваша. 
  • Избирайте внимателно местата за плуване – Ако сте на плаж, или край езеро, уверете се, че детето влиза в участък, в който плуването е разрешено и наблизо има спасител. Информирайте се за неравни повърхности, течения и променливо време. 
  • Изяснете основните правила за забавление – Нека са наясно, че край басейн не се тича и че трябва да поискат разрешение, преди да влязат във водата. Нямат работа край отходни канали и шахти. И не скачат във водата, преди да се проучили дълбочината и дебне ли някаква опасност по дъното.
  • Изберете отговорник за басейна – Ако правите купон с много семейства, обикновено ставате жертва на заблудата, че с толкова възрастни наоколо инцидент не може да стане и все някой ще види потенциалната опасност. Изберете един човек, който да отговаря само и единствено за безопасността на децата. Никакви разговори, питиета и танци, той е изолиран с благородната кауза да следи водата като запалянко на мач от Световното.
  • Научете детето да плува – Ако вие самите не се справяте добре във водата и не искате да давате кофти пример, запишете го на уроци. Изключително важно е детето да не се страхува от водата и да усеща с всяка своя клетка как да се справя в свят, в който техниката на дишане е по-важна от това как използваш крайниците си.

Когато са във водата, децата почти винаги са шумни. Ако утихнат, значи има проблем и трябва да реагирате мълниеносно.

Според Наско Лечев има два вида удавници. Едните са тези, които не могат да плуват, а адреналинът отключва огромна сила, с която могат да повлекат всеки необучен желаещ да им помогне към дъното. За това оказването на помощ от цивилни, които виждат давещ се, е силно рисково изпълнение. 

Вторият вид удавник е „послушният“. Успял е да надвие „Трите С-та“ и не е паникьосан. Обикновено той се изважда втори. „Спасителят не е добър заради уменията му като плувец, оборудването е 90% от успеха на всяка спасителна акция. Случвало се е хората на брега да правят жива верига, обикновено ако някой се дави през нощта. Най-близкият до удавника подава плаващ предмет, за който той да се хване.“  

Един от начините да разберете, че имате насреща си удавник, е да попитате „Всичко наред ли е?“. Ако не ви отговорят или реагират с празен поглед, може да имате по-малко от 30 секунди, за да стигнете до тях.

За да не се налага да ставаме от хавлията си и да влизаме в новините по бански, е желателно просто да внимаваме. Да си спомним, че фразата „Имам глава на раменете си и не се страхувам да я използвам“ може да е колкото спасителен пояс, толкова и воденичен камък при извънредна ситуация във водата. Защото първосигналният страх е това, което може да ни свърже с „Титаник“ завинаги. За това не ни остава нищо друго, освен да ядем, да обичаме (както повеляваше филма с Джулия Робъртс), а когато попаднем в морски капан – и да се молим, защото водата е като жената. Тя е стихия и сменя настроението си за минути. За разлика от жената обаче може и да не даде втори шанс на онези, които не уважават силата ѝ, приемат красотата ѝ за даденост и се потапят в нея с апломба на завоеватели. 

Надежда Попова

Автор в Майко Мила.

всички статии на автора
Споделете статията
cross