fbpx
Бременност

Най-кратката бременност: Когато разбереш в 6-я месец

22 май 2017


В Майко Мила! е време да направим рубрика за почти невероятни истории. Тази е за бременност и е точно такава. Идва от една непозната за нас жена (тук е моментът тя да се обяви и да ни каже името си). Ако 99% от жените знаят, че са бременни още от третата седмица, защото им е лошо, повръщат, депресирани са и като цяло - чувстват се ужасно, ето ви една жена, която не разбрала, че е бременна чааааааак ДО ШЕСТИЯ МЕСЕЦ! Като ви казваме, че е време за рубрика "Невероятно, но факт"... Четете сега и завиждайте!

**********************

Нали сте гледали онова предаване по TLC - “Не знаех, че съм бременна“? Всъщност може и да не го знаете, аз например не го бях гледала…

Моята историята започва година и нещо по-рано. Вече съм се върнала на работа след първото си майчинство, супер напрегнато ми е, защото ме местят в друг офис, с други колеги, шефът ми е доста нервен. А за капак съпругът ми пътува всяка седмица и се връща само уикендите.

Между целия този разкош ме „перва“ хормонът и решавам, че съм готова за второ дете. Ама толкова съм готова, че започвам да влизам във филми, купувам тестове за бременност и мисля да започна да си изчислявам овулацията, само да намеря най-точната формула. Всичко това е чудесно. ЧУДЕСНО! Но понеже съдбата винаги се подиграва с нашите планове, аз внезапно започвам да изоставам с цикъла и се стига до там, че близо 3 месеца не ми идва.

Тръгвам по лекари, хормонални изследвания, цитонамазки, ехографи. Говори се за скенер на глава и ЯМР заради завишен пролактин.

О, чудесно!

Аз искам дете, а се сдобивам с микро образувание в мозъка

Минавам на терапия и нещата с цикъла се нормализират. Вече е краят на септември и лекарката, при която отивам за N-то мнение, ми спира терапията. Според нея нивата вече не толкова завишени и няма от какво да се притеснявам.

Октомври ми идва. Ноември пък имам рожден ден и заминаваме само двамата със съпруга ми за любимия Истанбул.

След това всичко тръгва постарому. Супер ангажирана съм – офис, детска градина, оцеляване в делничните дни сама с дете вечер. И цикълът пак нещо започва да липсва.

Декември е. Продължавам да нямам цикъл. Пускам си един пролактин и, естествено, оказва се отново завишен. Ето защо нямам цикъл, умозаключавам аз. Обаче нямам никакво време и желание за лекари и нови лекарства.

Изведнъж спира да ми се пие вино

Задават се и празници, еуфория, на мен изведнъж спира да ми се пие вино. Ама до такава степен, че дори не мога да близна от спасителната течност. По Коледа се събираме няколко пъти с приятели и отказът ми от хубаво вино кара всички да ме гледат леко подозрително, но никой нищо не подхвърля. Аз пък не се чувствам добре, в депресия съм, реве ми се, едва изкарвам празниците, влача се буквално... явно е вирус!

Минават Коледа и Нова година, обаче депресията се задълбочава. Движа се по задължение, защото няма кой да ми гледа детето, трябва и на работа да се ходи.

Някъде по това време мъжът ми предлага да замина за няколко дни, да сменя обстановката. Една приятелка се съгласява и в края на февруари пътуваме за Испания.

Там като ми светна пред очите! Цял ден ходене и обикаляне, редуване на шопинг и забележителности, никакво спиране, никакви почивки. Изведнъж живнах, станах си пак АЗ, дори и сангрия пих, и ми хареса.

Спомени от първата бременност

Някъде нещо обаче започва да ми рови в главата... Уж съм на диета, обаче коремчето нещо е изпъкнало, вечерно време ставам по 1-2 пъти до тоалетната, а това само с първата бременност ми се е случвало, окосмяването е с осезаемо намален растеж... обаче аз пак бързам, това са само някакви проблясъци, за които нямам време да помисля повече от половин минута.

След Испания се впускам пак във вихъра на всекидневието. Но вече е почти март и всичко изглежда далеч по-приятно. На първи март се събираме у една приятелка, там има и други хора, част от които не познавам. Една леко подпийнала мацка ме пита в кой месец съм, а аз троснато ѝ отговарям, че не съм бременна, а и няма как, защото съм с хормонални проблеми. И заявявам на приятелката ми „Тая кукувица друг път ако я каниш, мен не ме викай!“.

Така де, имам си своите драми, а тя ме цели в слабото място!

Минава уикендът, мъжът ми заминава, ние с детето пак в минаваме в стандартния режим, дните и седмиците се сливат, но поне пролетта идва. Някак обаче нещо вече ми говори... не само пияната мацка, а и всички мухи вътре в главата ми жужат и успявам да намеря време да вляза в аптека и да си купя тест за бременност.

Аптекарят – млад и симпатичен, ме предупреждава да не го правя вечерта, а да чакам до сутринта с първата урина. Ами, разбира се, аз съм най-изпълнителният човек на света, пък и съм чакала толкова време, сега за една нощ какво ли ще ми стане! Ставам рано сутринта преди да се събуди детето, че после няма да имам възможност да вляза в тоалетната сама.

Правя теста и дори не е нужно да чакам 3 или 5 минути, втората черта за секунди ме удря в лицето, по-ярка и по-изразена и от Вечерницата на небето.

Такааа, всичко е чудесно, аз съм бременна, та нали това исках. Обаче това откога е, та аз не съм пила фолиева киселина, не съм ходила на прегледи. Какво ще обяснявам на лекарите, как така не знам в кой месец съм, луда ли съм, дали всичко с бебето ще е наред????

Трябва да кажа и на мъжа ми. Изстрелвам му го на съобщение в Скайп, а той казва

„Ох, много се върза на онази пиянка, остави я, нали видя че е луда…“

Е, да де, ама май лудата съм аз. Той спря да ми пише няколко часа, докато осъзнае какво му се случва. Аз пък се замъквам на лекар и започвам да се обяснявам, че всъщност нямам цикъл от октомври, но понеже еди какво си, чак сега отивам да видят дали всичко е ОК с бременността ми.

На първо четене всичко изглежда добре - сърце бие, ръце мърдат. В следващите 1-2 седмици успявам и да се вредя при някакво светило за фетална морфология, всичко си върви супер, нещо само бебето е по-малко, но това явно е, защото съм имала късна овулация и терминът е изместен. Тичам и да хвана последния влак за генетичните изследвания…

И така, изведнъж се оказах бременна в почти шести месец и летяща от щастие.

Разни приятелки взеха да ме бъзикат дали съм гледала „Не знаех, че съм бременна“ по TLC, а аз дори не бях чувала за това предаване.

Е, малко след това вече ми стана любимо и го гледах по време на второто майчинство.

Друга приятелка пък все ми разправя, че съм имала най-кратката бременност на света.

Но това беше истински прекрасна бременност, без абсолютно никакви проблеми. Бременност, която завърши с прекрасно раждане на красиво, русо и синеоко момиченце. Много кротко бебче, което към днешна дата се превърна в неудържима фурия, истинско малко бедствие и ураган, носещо ни такава радост, че няма как да му се сърдим за нищо.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross