И аз съм човек

Когато не искаш бившия си, но не искаш и друга да е с него

1 юли 2020

Разводите са особена работа. Понякога се получава много добре за всички замесени, както в текста на Нети Коева „Моето голямо и щастливо семейство, пълно с разведени родители“, който публикувахме преди време. Друг път обаче нещата са особено трудни, защото се появяват разни аспекти на раздялата, които никак, ама никак не си очаквал. Като в историята, споделена от Линдзи Къшман, която се оказва щастливо и осъзнато разведена, но и в невъзможност да преодолее всички последствия от това.


Да продължа напред беше най-трудната част от развода ми. Ситуацията беше изключително странна и болезнена за мен без значение дали аз се срещам с някого, или бившият ми съпруг.

А това, което я влошава, е фактът, че вече дори не искам да съм с него, но все още ме боли като виждам, че ходи по срещи. Осъзнавам колко нечестно е това – и за мен, и за него, обаче е истина.

Опитвах се да разбера защо толкова ми пука, че излиза с други жени, и мисля, че успях да набележа няколко причини.

Друга да е майка на сина ми?!

На първо място, само като си представя друга жена, която се явява като майчина фигура в живота на сина ми, и усещам все едно някой буквално ме удря в корема. Когато родих преди 9 години, никога не ми е минавало през акъла, че един ден може да има „мащеха“. Тъща – да, мащеха – по никой начин. Разбира се, по това време бях влюбена в съпруга си, така че мисълта, че той може да се ожени за друга също не присъстваше в уравнението. Дори потенциалната бъдеща „майка“ на сина ми да е чудесна, ми се струва, че чувствата ми са нормални. Аз съм мама. И не искам никой друг, дори да се доближава до тази роля.

Друга да е жена на мъжа ми?!

Второ, много ми е трудно да се откажа от навика да мисля за бившия ми като за моя съпруг. Когато си с някого толкова дълго и си се обръщал към него като към свой съпруг повече от десет години, си отнема време да пренастроиш мисленето си и да започнеш да разсъждаваш за този човек само и единствено в качеството му на другия родител на детето ти. Странно е – щастлива съм, че вече не ми е съпруг, но съм и тъжна в същото време. Загубата си е загуба, без значение колко правилно е било решението. Трябва да се скърби по подходящ начин за загубеното, за да може истински да го превъзмогнеш.

Изневяра... Макар да не е!

На последно място, физическата част от нещата също е трудна. Да знам, че докосва, целува и обича друг човек, се усеща като изневяра, макар и да не е. Когато даваме онези обети, се програмираме вече да не искаме друг човек по този начин. Една хартия, на която пише, че вече сте разведени, не променя автоматично това. Даже в един момент се усетих, че се обръщам към човека, с когото излизам, с името на бившия ми. Това е неволна грешка, но тя само показва, че сме същества, които свикват с редица обстоятелства, и понякога е невероятно трудно да се откажеш от тези навици.

Връзката ми с бившия ми съпруг не беше добра от дълго време. С развода дойде огромно чувство на облекчение и свобода, но има разни индивидуални особености, които изскачат периодично и ми пречат да преодолея истински всичко това и да продължа.

Чудя се понякога кога ще спра да усещам нещата като изневяра? Кога ще стигна до момента, в който няма да ме боли, когато той се обръща към друга жена като към „приятелката ми“? Дали изобщо ще стане така? Дали някога ще приема да има друга жена в живота му?

Тези неща се появяват във връзките ми след развода. Фактът, че ме бърка дали бившият ми излиза с някого, е огромна бариера пред възможността да продължа с живота си и да бъда щастлива в нова връзка. Опитвам се с всички сили да се отърся от това. Защото наранявам не само себе си, а и човека, с когото се срещам. Давам си сметка, че изобщо не искам да слушам за неговите неустановени чувства относно това с кого излиза бившата му, така че защо той да може да понесе същото от мен?

Слушам как други разведени хора заявяват как въобще не им пука с кого е бившият им. Виждала съм безброй мемета, шегуващи се колко съчувстваме на жената, която в момента е с бившия ни, защото сега той е неин проблем. Ужасно силно искам и аз да се чувствам така. Не искам състоянието, в което съм в момента, да определя живота ми. Искам да стигна до етапа, в който гледам на бившия си съпруг единствено като на бащата на сина ми и нищо повече.

Не искам бившия си, но ме боли да го виждам и с други.

Знам, че звучи като оксиморон. Може би е егоистично. Може би трябва да желая да има щастлива връзка, дори и тя да не е с мен. Вероятно просто си трябва време, за да спреш да мислиш за своя бивш съпруг като за нещо твое.

„Да обичаш и почиташ, от този ден нататък, докато смъртта ви раздели“ – тези думи не трябва да се казват току-така. Разводът преустановява законовия аспект на брака, но емоционалният остава дълго, след като документите са подписани.

Не знам колко време е необходимо, за да се разкъса тази емоционална връзка. Мина година и макар че става по-лесно, щом чуя, че излиза с някоя нова жена, все едно сърцето ми се качва в гърлото за няколко секунди. И когато това се случи, си напомням всички причини, поради които се разведохме и колко далече съм стигнала, което някак позволява на сърцето ми да се успокои.

Без съмнение не желая да съм с бившия си съпруг, но все още ме боли, когато се среща с други жени. Така че засега мисля да оставя нещата така, понеже съм човек и разводът е трудно нещо. Ще проявя малко милост към себе си. Засега.


Източник: Scary Mommy

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross