След разкошния текст на Гергана Шкутова за ужаса и радостта да имаш породени деца, днес при нас е Дарина Рангелова, която ни споделя колко е забавно да имаш деца с голяма разлика.
Ами, имаш ги, каквото си направил - това е, трябва да ги гледаш.
И ето ме мен, кисела жена на 45 гoдини, майка на един възрастен и две деца. Разбирам, че вероятно звучи екзотично и си е така, де, щото не съм си планирала децата. Не правете като мен.
Нямам предвид, че съм майка на мъжа ми, а че едното ми дете е вече пълнолетно, съответно, съм майка на възрастен - 20-годишен, и на две деца на 11 и на 5 години. Кое не е така! Живот и здраве, след 7 години ще съм майка на двама възрастни и една тинейджърка и отсега може да ме оплаквате.
Сега ще ме питате защо съм ги родила така. Ами защо пък не. Имах някакъв план, ама не се получи както мислех. Така че, като родих второто дете, първото дете беше на 10 години и вече нищо не си спомнях. То и като родих третото нищо не си спомнях от второто. Съвсем нормално. Коя нормална жена, която си е спомняла нещо, би родила повече от едно дете?! А като родих третото дете, второто беше на 6, а първото на цели 16. Да, най-големият се сърди, че нищо не помня.
Понякога завиждам на майките с породени деца. Гледам ги как се мъчат и се разчекват да ги следят по площадката. Злорадствам малко, че те ще се помъчат няколко години и после като пораснат децата и си хванат пътя, и те ще хванат към Малдиви или къдете им душа иска. А аз, какво: тъкмо едното е станало малко самостоятелно, разбирай, че няма да се самоутрепе за петте минути оставено само, и айде… ново бебе. Понеже са с 10 години разлика, нали се сещате какви общи интереси имат. Играят там нещо, но малкото тормози по-голямото и то търпи.
И какво. Тъкмо и второто се очовечи (разбирай 6 години), и родих трето. Та кръговратът е същият. Всичко е точно, ако можете да изтърпите шума, имам предвид 20 години… Малкото тормози по-голямото. Майките с деца с голяма разлика просто цял живот имаме малко дете и слушаме един и същи шум.
И понякога изключваме иначе ще полудеем. Иначе не мога да си обясня как за 20 години не знам нито една детска песничка. Освен да съм много тъпа?
Най-голямото дете се изнесе на 17-годишна възраст да учи в друг град и каза, че не иска да има деца. Напълно го подкрепям. И аз не бих искала да имам деца, ако бях видяла някога какво правят моите деца.
Най-голямото ми дете ме пита на колко години съм го родила. Аз му казах, че съм била много тъпа да се оженя на 20 и да го родя на 24. Той каза, че е достатъчно възпитан да не използва думата "тъпа", ама е съгласен.
Като заключение, ако някой се е притеснил, много си обичам децата и е адски забавно.
Децата да имат късмет!
