fbpx
И аз съм човек

Ако детето ви каже, че е гей, не го лекувайте и не го гонете от вкъщи

26 октомври 2017

Има в световната съкровищница на поговорки една китайска, която гласи, че пътят от хиляди мили започва с първата крачка. Звучи уморително само като си го помислиш – аз лично бих се отказала веднага да тръгна на такъв път, или поне бих проверила дали няма билети за самолета, но, за щастие, повечето хора не са мързеливи и претенциозни като мен.

С двама такива ентусиасти в дългите и трудни пътешествия имах удоволствието за се запозная наскоро – те са Иван Димов и Николета Габровска от организацията Single Step, и за тях китайската поговорка е началото на дългото им и трудно общо пътешествие.

С Иван и Ники се срещнахме по време на общите ни обучения в Акселератора на „Промяната“ - най-голямата социално-отговорна инициатива на Нова броудкастинг груп в партньорство с фондация Reach for Change България.

Те, както и Майко Мила!, са сред селектираните хора и проекти, които искат да правят живота на децата в България по-добър, по-качествен и въобще – по-хубав. И - в техния случай, по-лесен, защото когато говорим деца и младежи с различна сексуална ориентация, трябва да имаме предвид, че животът им много често е всичко друго, но не и лесен.

Айде, сега ще кажете, пак драматизирате излишно и търсите под вола кокошка! Какъв секс, каква ориентация, та чак и различна???

Ами... такава. РАЗЛИЧНА.

Само преди няколко дни по Нова телевизия беше излъчен революционен за България репортаж – майка и син се появяват заедно, за да разкажат личната си история. Историята на Никола от Американския колеж, който един ден се върнал от училище и вместо да каже на майка си, че има шестица по физика, ѝ заявил... че е гей.

Никола и неговата майка. Снимка: Single Step

И тя знаете ли какво направила?

Нищо!

Или както самият Никола описва ситуацията:

„И какво стана, когато ѝ каза“?

„Ами... нищо. Нищо не стана“.

„Да, ето това е възможно най-добрата реакция!!“, казва Иван, основател на фондация Single Step, създадена да помага и подкрепя младежи от ЛГБТИ („лесбийки, гей, бисексуални, транс и интерсекс“) общността и техните близки и родители, в процеса на самоосъзнаване, разкриване и утвърждаване на сексуалната им ориентация и полова идентичност.

Иван и Николета с радост разказват, че след този репортаж за първи път, откак двамата говорят по темата пред медии, липсват негативни коментари. Според тях това се дължи на факта, че майка и син са застанали заедно пред камерите, и просто са разказали тяхната лична история. Без страх, без срам. И без опасения от обществената гилотина, съдържаща се в любимия за всички ни израз „Какво ще кажат другите“.

А това е история, в която ще се припознаят много деца като Никола. Надяваме се – и техните родители.

Никола вече не живее в България. Избрал е да учи в чужбина, въпреки че получава безрезервната подкрепа от семейството си. Защото грозната истина е, че нивото на хомофобия е толкова високо у нас (въпреки че всички се смятаме за толерантни и уверяваме хората с различна сексуална ориентация, че не те не са дискриминирани, а само си мислят, че са), че

Никола бяга в чужбина, за да не пострада физически

В репортажа младежът споделя, че често е изпитвал страх и притеснения да върви сам по улиците, защото се е случвало да го следят до вкъщи, а малко преди да замине, се разхожда за последен път в градината на Народния театър, обмисляйки дали взима правилното решение. Група момчета започват да го псуват и, един вид, му отговарят на въпроса. Да, избрал е единственият правилен път – този да напусне България.

Но, все пак, защо е нужда организация за подкрепа?

„До този момент по темата за ЛГБТ общността и техните проблеми медиите обръщат внимание предимно около Прайда и то ужасно истерично“, разказва Николета. Нали всички знаем - „Върнете дъгата на децата“, „Правете си каквото искате, но не парадирайте“ и прочие глупости, които набират сила всяка година около гей-парада, след това утихват. И всички продължават да се държат все едно проблем няма.

А проблем има и той е по-масов, отколкото дори можете да си представите.

Идеята за организацията се родила през 2016 година, когато Иван, който дотогава живее в САЩ, се връща в България и отива на парти с приятели. Там към него се приближава непознат младеж, който го моли за помощ и разговор, тъй като няма с кого да сподели това, което го тормози.

„Беше казал на майка си, че е гей, а тя... тя го завела на психиатър. Той пък я успокоил, че ще го излекуват“, разказва Иван.

Момчето, разбира се, избягало от вкъщи.

И опитало да се самоубие – за щастие, неуспешно

А след това  потърсило помощ от непознатия му до този момент Иван.

Иван и Николета от Single Step.

„Има много драма в нашите животи. В книгите, във филмите, във всичко около нас. Но когато виждаш езика на тялото на едно дете, на което очевидно му е много трудно, и иска все пак да сподели всичко с един непознат, разбираш, че става въпрос за много сериозно нещо. Защото това момче просто е готово да си тръгне от този свят! То не иска да живее!“, обяснява Иван.

След като преодолява първоначалния си гняв от всичко, което е чул, се връща в Ню Йорк и се свързва с двама свои приятели – българи, които, също като него, са напуснали България отдавна, и сега са успешни предприемачи и банкери, омъжени за партньорите си.

Заедно решават да предприемат нещо, а за да е абсолютно сериозен в изпълнението, Иван решава да промени живота си тотално. И се прибира в България. Тук среща и Николета, която дотогава работи в друго НПО, обединяват усилия и така се появява Single Step – първата крачка от дългия им път.

Само година по-късно организацията вече предлага първия в България онлайн чат за деца и родители, които имат нужда от подкрепа, консултация или разговор.

Той работи официално от 23 октомври и е на разположение на всички желаещи да пишат - от 20 до 23 часа всяка вечер. Там всеки, който иска да сподели тревогата или притесненията си, ще може да говори с един от деветимата доброволци, обучени от Single Step.

Всички те са или психолози със собствени практики, или студенти от подходящи специалности. А и доста от тях са част от ЛГБТ общността.

Преди да пуснат чата, двамата проучват редица организации по цял свят, които предлагат подобна услуга.

Разбрахме, че децата чатят, а родителите звънят по телефона.

Затова искаме да имаме и двете“, споделя Николета.

Телефонната линия също предстои да бъде пусната скоро. След това ще дойде ред и на общностен център, където ще има събития - културни, социални, ще има кафене, в което всеки да се чувства добре и приятно. Там ще бъдат предлагани и други услуги. Например медицинска помощ и информация, консултации, групи за взаимопомощ, правни съвети.

„Надяваме се така да подпомогнем общността, но и да се отворим за съюзници. Да протегнем ръка на съмишленици, които дори не знаем, че са съмишленици. Защото е наше задължението да я протегнем тази ръка. Никой не ни дължи нищо. Ако не излезем открито и не кажем – вижте, става въпрос за базови човешки права. Става дума за едни младежи, здравето им и съществуването им, никой друг няма да го направи вместо нас“, разказва Иван.

Той самият е минал лично по целия труден път на младеж, който трябва да сподели „страшната“ истина с родители, приятели и близки. След като завършва гимназия през 1991 година, заминава в колеж в САЩ, който е много либерален и има всякаква подкрепа за хора като него.

Аз скрито си знаех, че съм гей, но не го признавах и пред себе си.

Отне ми много време да си го призная. А веднъж признаеш ли го, следващата стъпка е да го кажеш на някого. Но тези думи трудно излизат от устата. Много младежи ги е страх. Често се случва така, че родителите изхвърлят детето си от вкъщи“, казва той.

В неговия случай нещата се развиват много благоприятно. Приятелите и сестра му го разбират и подкрепят веднага. Майка му обаче минава през всички фази, които Иван вече е установил, че са универсални за всички майки, които чуят такова нещо от детето си.

Първа фаза: СИГУРЕН ЛИ СИ? Ще ти мине! (като че ли е шарка)

Втора фаза: Аз съм виновна. Къде сгреших, какво стана с детето ми?

Трета фаза: „Приемам те, но не казвай на никого“. Според Иван обаче това се дължи на страх - страх от това какво ще направят другите с детето ти, от любов към него, защото се притесняваш, че то няма да успее да се интегрира.

И, разбира се, защото се страхуваш

какво ще кажат другите

„Ето, в САЩ например има хомофобия, базирана на религия. Там хората те заклеймяват, че ще гориш в Ада. Тук това го няма, но неговият еквивалент е „Какво ще кажат другите“, смята Иван.

„Има една стена, едно разбиране, че няма дискриминация, че нашето общество е най-толерантното.

И когато започнеш да обясняваш, че едни хора наистина си гонят децата, че едни хора лекуват деца с медикаменти, и по този начин ги докарват до свръхтежки психологически състояния, депресии и самоубийствени мисли, от които с години не могат да се спасят, хората са изумени.

Ето това за обществото не съществува. Защото децата ни разказват личната си история и ние я знаем, но тя не излиза никъде другаде. Никой не научава за тях и техния ужас“, продължава и Николета.

Истината е, че тази група младежи имат две опции - едната е да се крият и да живеят, лъжейки себе си и другите, а другият е просто да си вдигнат багажа и да се махнат от България.

Както, всъщност, постъпват много от тях.

Затова напуснах България

„Откакто се разчу това, което правим, много успешни българи, живеещи в чужбина – в САЩ, в Лондон, се свързаха с нас и казаха – „Това е моята история, затова напуснах България!!“ Сега те са успешни хора, които ни помагат с контакти и с пари, защото те самите са минали през всичко това и знаят колко нужно е това, което правим“, разказва Иван.

В личен план пък проблемите са за двете страни. За родителите започва ужасът от това, че детето ти е различно. Ужасът от съмненията, лутанията. „Какво ще кажат другите?“. Усещането, че само на теб се случва такова нещо!

За децата пък проблемът е с приемането. С това, че ги е страх, че семейството им ще ги отритне, ще ги изхвърли или че ще пострадат физически.

„Имаше случай на дете, за което цялото училище по някакъв начин беше разбрало, че е гей. То не искаше да се прибере вкъщи, защото казваше - „Ако баща ми разбере, ще ме убие!“.

Засега обаче основната им цел не е да променят обществените нагласи към това да си гей или да формират изцяло ново мислене у хората, а просто да предложат помощ и подкрепа на деца и родители, които минават през труден момент и имат притеснения как да реагират.

На едните искат да кажат, че не са сами, а на другите – че не са единствените. И просто трябва да подкрепят и обичат децата си.

„Ако искате детето ви да се интегрира и социализира – и ако не го подкрепите – то наистина няма да успее. Няма да се справи. Обичайте го и го приемете“, казва Иван и добавя, че след няколко случаи, в които научава, че родители изхвърлят детето си от вкъщи, защото им е споделило, че е гей, стига до момента, в който се пита:

Кое е онова чувство, което е по-силно от любовта към детето ти?

И разбира, че трябва да намери отговор точно на този въпрос, за да знае как да работи с родителите на тези деца.

Уви, както и сами можете да се сетите, отговорът е:

„Какво ще кажат другите!!“.

„В такъв случай, имате два варианта: любовта към детето ти и срамът от другите. Кое ще изберете?“, пита Иван и в заключение отправя апел към майките, защото те са хората, на които най-често децата се решават да споделят:

„Помислете си преди да кажете нещо на детето. Преди да му кажете, че ще му мине или че ще го излекувате. Защото ще го нараните и то ще страда целия си живот. И ще избяга. Това ли искате? Нещата са много прости - ако сте силни заедно, няма да ви пука какво ще кажат другите.

А ако любовта не е достатъчно убедителна, помислете и върху това – всеки човек е комбинация от милион неща. От навици, хобита, мечти, умения, таланти и дадености. И ето, едно от тези милион неща може да е, че си гей. Но не би трябвало всички около теб да те съдят по това, че си гей, нали? Или по това, че си кривоглед, с наднормено тегло или имаш мустаци. Не може целият ти живот и всичко, което правиш, да бъдат гледани единствено през призмата на това, че си гей, и то да те определя като човек в очите на околните.

Всички сме много неща и сексуалността е само едно от тях. Различна или традиционна – това няма никакво значение. Тя е просто част от твоята уникална идентичност и нищо повече.

Красимира Хаджииванова

Съосновател и редакционен директор на Майко Мила

всички статии на автора
Споделете статията
made by cog + weband
cross