Родителството е като едно дълго и непрестанно пътуване. В момента, в който мислите, че сте се справили с трудното, детето ви пораства с още eдна година или достига нов етап от развитието си. И без изненада се появяват нови поведенчески прояви, навици и вкусове. С които трябва и вие да свикнете.
Разбира се, някои ще кажат, че най-трудният етап от родителството е този, в който се намират в момента. Но докато всички деца преминават през възходи и падения, определени етапи от развитието носят повече предизвикателства от други. Периодът на новороденото е синоним на безсънни нощи. Тийнейджърските години са изпълнени с учебен и социален натиск. А какво да кажем за екшъна в годините между тях?
Малки деца (2 до 3 години)
Крилатите фрази обикновено се основават на истината и „ужасните две“ не са изключение. След периода от 1 до 2-годишна възраст, когато бебетата обикновено спят спокойно и изглеждат възхитени от новата си мобилност, децата от 2 до 3-годишна възраст сякаш внезапно придобиват ново усещане за света и се появяват нови и силни емоции, които могат много бързо да излязат наяве, което води до така прословутото тръшкане. И то може да се случи навсякъде и по всяко време – от посещенията при лекар до избора на грешното сладко, с което сте намазали филията хляб. Тези изблици могат да включват викове, плач и дори удряне. Те могат да продължат няколко минути или дори часове (Ауууч).
Възрастта, когато избухванията достигат пик
Въпреки че може да ви изглежда така, сякаш етапът на тръшкането продължава вечно, децата са склонни да регулират по-лесно емоциите си след третия си рожден ден. Изследванията показват, че емоционалните изблици се появяват при:
- 87% от 18 до 24-месечните деца
- 91% от 30 до 36-месечни деца
- 59% от 42 до 48-месечни деца
Отдайте го като фактор от здравословното развитие на мозъка. Докато ги запознаваме с нови места, хора и преживявания, малките деца развиват предпочитания и стремеж към по-голяма независимост. Но на повечето им липсват език и умения за контрол на импулсите, за да изразят ясно и спокойно своите нужди до около 4-5-годишна възраст.
За да помогнете на 2 до 3-годишните :
- Дайте приоритет на съня: На добре отпочиналите деца им е по-лесно да контролират емоциите си. Повечето деца на тази възраст все още се нуждаят от следобеден сън или поне от почивка, за да се заредят с енергия. Двегодишните се нуждаят от 11 до 14 часа сън за 24-часа, а 3-годишните се нуждаят от 10 до 13 часа;
- Фокусирайте се върху калориите: Гладните 2 и 3-годишни деца могат бързо да се превърнат в „ядосани гладни“. Те се нуждаят от между 1000 и 1400 калории на ден. Въпреки че здравословната храна с много фибри, протеини и хранителни вещества на растителна основа винаги трябва да бъде цел, не отлагайте храненето, само за да организирате „перфектното“ меню;
- Спрете тръшкането със спокоен, но категоричен тон: Уверете се, че детето ви не наранява себе си или другите, и след това направете всичко възможно, за да запазите спокойствие. Можете да валидарите емоциите чрез: „Добре е да се чувстваш ядосан…“, като същевременно останете категорични и наложите граници: „…но никога не трябва да удряш“. Най-добрият начин да научите детето си на поведението, което очаквате от него, е като го моделирате вместо него в тези моменти;
Големи - малки деца (8 до 9 години)
8-те години страхотна възраст ли е? Разбира се, това е възраст, в която много деца изграждат по-широк приятелски кръг, научават по-сложни умения и развиват нови интереси, като започнем от музика и стигнем до спорт. Мнозина изглежда процъфтяват социално, академично, спортно. Въпреки това според проучване, направено по поръчка на Mixbook, най-трудно е с децата на 8-годишна възраст.
Има резон: това е възрастта, в която мозъкът и тялото започват да се променят. Предпубертетът обикновено започва още на 8-годишна възраст за момичетата и на 9-годишна възраст за момчетата. В резултат на това децата на тази възраст често се чувстват разкъсани между света на малките и големите. 8-годишните могат да затръшват врати и да въртят очи, за да отстояват своята независимост и индивидуалност. Често, когато вършат задълженията си вкъщи, се държат така, сякаш това е акт на изтезание, а директното игнориране на родителите им е отличителна черта за тази възраст. Те искат сами да избират какво да обличат, да ядат и да играят. И въпреки това те все още избухват в плач от нищото и търсят прегръдки и валидация от възрастните.
За 8 до 9-годишните помислете за следните родителски стратегии:
- Дайте на децата задачи: домакинската работа не само е в полза на семейството, но също ще помогне на децата да имат чувство за значимост и гордост;
- Бъдете ясни по отношение на правилата и последствията от неспазването им: Налагането на граници, например около сутрешното излизане за училище, домашните и времето пред екраните, помага на децата да се чувстват по-сигурни, като същевременно им позволява известна свобода да правят избор в рамките на тези ограничения;
- Използвайте „похвала на процеса“: Изследванията показват, че децата на възраст от 8 до 12 години са по-мотивирани и решителни, когато ги похвалите за избора и действията им („Ти работи толкова усилено върху задачите си по математика!“), отколкото за техните личностни черти („Ти си толкова умен!“);
Началото на тийнейджърството (12 до 14 години)
Ако 8-годишна възраст е вратата към пубертета, 12-годишна е основното препятствие – с акцент върху думата „препятствие“, за много семейства. Мащабно проучване показва, че майките на децата между 12 и 14 години са доста по-нещастни. Защо е толкова трудно с тази възрастова група?! В юношеството децата преминават през големи хормонални промени, които променят телата и настроенията им. Може внезапно да се почувстват неуверени относно външния си вид или способностите си, което ги кара да не желаят да участват в предпочитани преди това дейности. Юношите може да имат периоди в лошо настроение и да се дистанцират от семейството. Социалният живот изглежда е приоритет за тази възраст, но тормозът и игнорирането достигат своя връх именно в годините на средното училище. Дори когато изглежда, че тийнейджърът не иска да има общо с вас, той все още се нуждае от съветите и подкрепата ви, повече от всякога.
Още не сме свършили, скрол надолу
Помогнете на 12 до 14-годишните с тези стратегии:
- Не правете график на живота му: Изборът на дейности след училище и през уикенда изобилства за тази възрастова група и децата биха могли да участват в спорт, музика и други активности всеки ден от седмицата. Работете с детето си, за да създадете график, който да го държи заето, без да го изтощава;
- Обърнете внимание какво прави в интернет: Това е възрастовият диапазон, когато много деца започват да навлизат в света на технологиите с малко или с никакво наблюдение от възрастен, което може да бъде свързано с проблеми. Докато 42% от 10-годишните имат телефон, този процент нараства до колосалните 91% за 14-годишните. Уверете се, че знаете какво прави детето ви онлайн и задайте ограничения за съдържанието и времето пред екраните;
- Проявете обич: Само защото детето ви расте, не означава, че то не иска прегръдки и други форми на обич от родителите си. Потупване по рамото, преносно и буквално, може да бъде точно нещото, което да преобърне настроението и гледната точка на тийнейджъра.
Източник: Parents.com
