Днес в рубриката ни “Жените могат всичко” ви споделяме историята на Eva B - първата жена рапър в Пакистан. Интервюто е взето от кореспондента за Пакистан на The Guardian.
Истината е, че в Пакистан, и особено в квартала, от който идва Ева в Карачи, жените НЕ могат всичко. Тоест, те могат, но не им се позволява. Затова се изисква особена смелост, за да правиш това, което прави Ева.
Вижте я. И нещо вече - чуйте я. Може и да не разбирате урду (ако разбирате, простете), но, особено ако сте фенове на тази музика, няма как да не разберете, че е истински добра.
Коя е тя
Телефонът ѝ вибрира от постоянни съобщения и обаждания. Ева Б., доскоро слабо позната рапърка от квартала на Карачи - Лияри, се превърна в най-новата музикална сензация на Пакистан с милиони гледания в YouTube.
Тя не просто е първата рапърка от Пакистан, тя е и първата рапърка с никаб от пакистанската малцинствена група белуджи. Ева разказва, че брат ѝ ѝ казал, че ако иска да рапира, трябва да носи воал, но сега никабът е част от идентичността ѝ и образа ѝ като музикант.
“Не се чувствам комфортно, а и не мога да рапирам, ако не съм с никаба. Воалът просто покрива лицето ми, не прикрива и не отнема от таланта ми.”
Как започва
Пробивът ѝ в музикалната индустрия идва след обаждане от продуцента на уебкаста Coke Studio, който е “отговорен” за откритието на някои от най-големите музикални звезди в страната.
“Понеже тогава не ми звъняха толкова, колкото сега, реших да вдигна”, подсмихва се Ева Б. в първото интервю, което се съгласява да даде след това обаждане.
“Представи ми се и ме пита дали искам да пея в рамките на франчайза, а аз му отговорих “Че кой не иска да работи с Coke Studio?” Малко след това се появява тракът Kana Yaari, който става номер 1 в YouTube в Пакистан с 3,2 млн. гледания само в първите три дни от пускането си в платформата.
Тя пише на урду и на езика на белуджите. Името ѝ е комбинация от Ева - първата жена, и Б. като белуджи. Текстовете ѝ докосват различни обществени проблеми.
Пътешествието ѝ в света на музиката започва, когато се сдобива с компютър с папка с песни на Еминем. Без да знае какъв жанр слуша, малката Ева Б. се влюбила в стила и ритъма на музиката.
Изпълнена с любопитство, разпитала как се казва този невероятен стил музика. “Това е рап. И трябва сама да си пишеш текстовете и да пееш”, ѝ казали. Ева започнала да рапира през 2014 г., след като овладяла основите, самообучавайки се от интернет.
Семейството
“Искам чрез рапа хората да чуят историята ми и историята на жените в Лияри. Израснала съм на място, където само шепа момичета работят и обществото не смята момиче, което рапира, за почтено. Иска ми се да се противопоставя на това”, казва Ева, докато си играе с татуировката на дясната си ръка, на която пише “майка”.
Майка ѝ я подкрепила, но брат ѝ я помолил да не рапира, защото не било подходящо. Тя разказва как приятелите му го подигравали, че сестра му е рапърка. И всеки път, когато качвала някой фристайл в YouTube канала си, започвали кавги вкъщи.
“Съседите идваха да слушат как брат ми ми се кара и ми вика”, разказва Ева.
Вследствие на това Ева спряла да записва рап музика от 2015 до 2019 г. Но не спряла да пише нови песни. “Горях отвътре и пишех за обществените ограничения за момичетата, за Лияри, за всичко.”
През 2019 с нея се свързали от най-голямата пакистанска музикална стрийминг платформа Patari, за да я поканят да напише и изпълни песен. Тя нямало нито музикално, нито аудио оборудване, затова я записала на телефона си.
За една нощ станала известна като “Gully Girl” - по името на песента, която записала, разказваща наново история подобна на боливудския филм от 2019 Gully Boy. В него се разказва за едно момче от гетото на Мумбай, което мечтае да стана голям рапър.
Успехът
Но Ева трябвало да мине през доста трудности, преди да настъпи нейният миг.
“Налагаше се да лъжа брат ми, когато трябваше да ходя да записвам. Казвах, че отивам в университета. Дори когато трябваше да репетирам за Kana Yaari в Coke Studio, пак излъгах, че отивам на сватбата на приятел. Молех всички да правят графиците така, че да давам по-лесни обяснения вкъщи”, казва тя.
След успеха ѝ обаче, брат ѝ вече не възразява.
Лияри - с младежкото си население от 2,2 млн. души, е известен на останалата част от света с насилие, гангстери и наркотици. За последното десетилетие там са убити стотици хора, а хиляди са го напуснали. Мирът се връща през 2017 след серия полицейски операции.
Ева казва, че Лияри е известен и с футболистите, художниците и музикантите си, но “насилието стана нашата визитна картичка, тъжно”.
Жените в Лияри, а и в цялата страна, казва Ева, са талантливи, но много от тях се смятам за недостойни и са зависими от мъжете покрай тях. Индивидуалността им е ограничена до това да са нечии дъщери, сестри или съпруги и всяко тяхно движение е следено изкъсо.
Докато говори, телефонът ѝ продължава да вибрира и тя го оставя без звук. “Жените трябва да работят много здрава, за да заемат полагащото им се място в обществото”, казва тя. “Трябва да грабнем това, което не ни е дадено.”
