fbpx
от 0 до 3 години

Кажи ми как плаче бебето и ще ти кажа защо плаче

18 април 2024
новородено бебе плаче

Плачът е универсалният език на новородените и чрез него те изразят своите нужди и чувства. Има изследвания, които показват, че бебетата прекарват между един и три часа на ден в крещене, скимтене и хлипане (разбира се, има и сладки малки чудовища, които минават с лекота средната стойност и имат капацитет да станат вокал на метъл банда). Този универсален език обаче най-често предизвиква объркване сред родителите. И причината е, че не всеки плач е еднакъв. 

Науката отдавна се опитва да дешифрира тази комуникационна система, търсейки модели и динамика на поведението, които обясняват какво точно означава всеки тон. Изследване на болницата в Барсеона Hospital Clínic Barcelona-IDIBAPS и швейцарско-каталунския стартъп Zoundream AG отваря вратата към разбиране на плача на бебета и различните му интерпретации.

Изследването класифицира плача на здрави бебета според определени характеристики, базирани на акустика, поведение и неврофизиологични модели. Авторите твърдят, че техните открития ще помогнат за тълкуването на плача. Освен това риданията и свързаните с тях физиологични променливи може да функционират като клиничен биомаркер и да служат за оценка на здравословния статус на бебето.

Въздействието на детския плач

„Въздействието върху родителите на детския плач може да варира. Има тревожност, депресия, безпомощност, гняв и чувство на неудовлетвореност. Всичко това се отразява негативно на връзката и възприятието на родителите за бебето“, заявяват авторите в статията си. Съответно знанието как да се тълкува плачът на новороденото може да бъде от ключово значение за гарантиране на общо благополучие.

Учените изследват тази тема в продължение на шест десетилетия. Развитието на изкуствения интелект през последните години обаче дава все по-надеждни и точни алгоритми за анализиране и интерпретиране на детския плач. „Клиничният ви опит [ако сте педиатър] казва, че новороденото плаче различно в зависимост от това какво му се случва. И като педиатър имате чувството, че можете да се научите да тълкувате този плач. Е, според нас това наистина е така“, обяснява Оскар Гарсия-Алгар, ръководител на отделението по неонатология в Hospital Clínic Barcelona-IDIBAPS и съавтор на изследването. Другият автор е Ана Лусия Палтриниери, която също работи в отделението по неонатология в клиниката.

Бебето плаче? Запишете и изпратете

Стартъпът за здравни технологии Zoundream AG е специализиран в анализирането на плач. През последните години компанията е събрала над 100 хил. часа рев на новородени. „Искахме да видим дали има различни модели на плач въз основа на различни променливи. Ако акустичните и физиологичните характеристики, свързани с плача, позволяват да го интерпретираме, това ще ни даде възможност да го използваме. И в домашна обстановка, и в контекста на здравеопазването, и в интензивно отделение с бебета, които имат някакъв вид заболяване. Досега плачът никога не е бил използван за измерване на клинична ситуация“, обяснява Гарсия-Алгар.

Изследването е проведено върху 38 здрави новородени. Когато те плачат спонтанно, са засичани силата на плача, израженията на лицето, движенията на тялото. Вземани са данни за електроенцефалограма и данни за насищане на мозъка с кислород. След това събраната информация е анализирана и обработена със системи с изкуствен интелект. 

„Освен акустичните разлики успяхме да определим свързани променливи като сърдечен ритъм и индекс на насищане с кислород. Можем да ги измерваме и наблюдаваме. С тези параметри плачът отговаря на нещо конкретно. Проучванията са проведени върху здрави бебета, но сега събираме данни от недоносени бебета и такива, които имат някакво заболяване, за да видим дали моделите на плач се променят“, казва Гарсия-Алгар.

Какво ни казва начинът, по който бебето плаче

Учените са установили следните модели:

  • глад – постоянни, ритмични викове с кратка продължителност; 
  • страдание – непостоянни и по-остри викове; 
  • умора – плачът е по-продължителен и монотонен;
  • стрес – плачът е непостоянен, с по-малко паузи, с дълга продължителност и висок тон.

Авторите също така откриват модели на повишено безпокойство в електроенцефалограмите на бебетата, както и във физическите движения, изражението на лицето и мускулния тонус при глад. Тоест, когато кърмачетата са гладни, те са по-неспокойни. „Като цяло гладът при новородените може да предизвика различни изражения на лицето и движения на тялото, предназначени да привлекат вниманието на родителите или хората, които полагат грижа за тях. Тези изражения и движения показват нужда от храна. Такива например са рефлекс на търсене, сукателни движения, безпокойство, гърчене и извиване на гърба“, твърдят учените.

Изследването на електрическата активност на мозъка също разкрива повишена възбуда в контекста на страдание и дискомфорт. Бебето показва, че е неспокойно и има някакъв дискомфорт като увеличава двигателната активност и прави лицеви гримаси, размахва ръце и крака, извива гръб или стиска юмруци.

Начинът, по който бебетата плачат, когато трябва да се оригнат, е подобен на начина, по който плачат, когато са в беда, но е по-дрезгав. „Според нашите резултати в случаите, когато бебетата трябва да се оригнат, тези със стомашно-чревни проблеми произвеждат по-дълъг вик (в сравнение с останалите, които са гладни или в стрес) с по-променлива височина и интензивност, отразявайки нестабилността на гласните струни“, обясняват авторите. 

Що се отнася до насищането с кислород, изследването идентифицира най-ниските нива в случаите, когато има стомашно-чревни проблеми, например рефлукс. Заключението е, че тези проблеми могат да попречат на правилното дишане и да намалят нивата на насищане с кислород.

Предварителна стъпка към бъдещ инструмент

Авторите признават, че тяхното изследване има ограничения. Най-големият проблем е малкият размер на извадката (само 38 бебета). Освен това може да има и промени в държанието на бебетата, причинени от факта, че трябва да носят шапка и да имат сензор на челата си, за да се съберат данните за електроенцефалограмата и за кислородното насищане на мозъка. Въпреки това изследователите твърдят, че техните резултати представляват „предварителна стъпка“ към разработването на ефективен инструмент за анализ на плача и казват, че измерването на неврофизиологичните модели на мозъка и поведението на бебетата потвърждава акустичните данни. „Потенциалното използване на акустиката на плача като биомаркер за оценка на благосъстоянието на бебето не трябва да се подценява“, казват авторите.

Според Гарсия-Алгар констатациите от проучването са само първите стъпки. „Ние сме в начална фаза. Анализираме характеристиките на плача и дали той съответства на физиологична ситуация“, подчертава той. „Плачът е форма на комуникация. И ако можем да интерпретираме това, което бебетата казват, ще е прекрасно. Така плачът ще се превърне в ценен инструмент“, добавя Гарсия-Алгар.

Сигурни сме, че е така. Все пак векове наред майките се ориентират именно по този начин за нуждите на бебета си. Но ако можеше плачът да не е толкова стресиращ за родителите, щеше да е чудно.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross