Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay. Рубриката дава глас на тези, които са избрали да не работят на твърдо работно време и на постоянен трудов договор. Те споделят за възможностите и трудностите на своя избор, така че да използвате опита им и да се престрашите да тръгнете подир тях, ако мечтаете за това.
Да бъде майка и да пише: това са двете любими неща на Катя Антонова, която има четири деца, създателка е на издателство „Рибка“, авторка е на многократно награждавани детски книги. В нейните вени тече страстта и любовта към създаването на истории. И не го възприема като бизнес. За нея издателството е петото ѝ дете, както са „част“ от семейството и героите от „Феята от захарницата“ – Ванилия и Филип. И колкото и да е странно, за Катя не е необходим баланс между личен живот и работа – тя съществува, за да пише и – пише, за да съществува. Какво повече му трябва на човек?
Началото
Кога разбрахте, че искате да сте свободна и какво за Вас означава „да работя за себе си“?
Аз обичам да работя. А вдъхновението за работа го получих още като дете, гледайки баща ми как работи с голяма страст. Изглеждаше като да прави нещо, което му носи истинско удоволствие. И винаги съм имала нагласата да работя по този начин – с удоволствие. Бях служител в творческия отдел на една от най-големите рекламни агенции. Кипяха идеи, атмосферата наистина беше чудесна. А и определено се чувствах добре там, виждайки, че правя неща, които са от полза за работодателите ми и за клиентите.
Издателството дойде в живота ми не защото съм търсила свобода – даже в никакъв случай – а защото ми се струваше, че няма кой в онзи момент, през 2013 г., да направи това, което исках да се случи в нашата държава. Издателството за мен е кауза, ентусиазъм, идеал, дори мога спокойно да го нарека рицарство.
С цялото си същество усещах, че се забърквам в нещо трудно, изтощително и то ще ми вземе много. Точно така и стана. Впоследствие, обаче, ми даде и твърде много. Започнахме с Милен Антиохов и Евгения Николова. Въвлякох тези двамата в моята лудост, винаги ще съм им благодарна и признателна, че дълго време седяха до мен и ме подкрепяха, макар на моменти да са имали своите колебания.
Цената на свободата
Какво Ви взе и какво Ви даде издателството?
Издателството ми се отплати в емоционален план многократно. То ми даде смисъл, даде ми толкова обич и и толкова прекрасни моменти, че аз не мога да ги побера в думи. Но и във финансов план мога да успокоя всички, че също се отплаща. Искам младите хора да знаят, че могат да бъдат успешни и да живеят прекрасно, занимавайки се с творчество в България. Да знаят и да вярват, че такъв сценарий съществува.
Какво ми взе? За да стартирам, се наложи да продам почти всичко, което притежавах. В името на съществуването на „Рибка“. Нямахме пари да отпечатаме първата книга, която също се казва „Рибка“, но в нея се разказва за един прекрасен котарак. Тогава направихме нещо, което впоследствие стана обичайна практика. Продадохме 500 билета за книгата „на зелено“, за да можем да съберем пари за отпечатването.
Как се справихте в онзи момент?
Плаши ме въпросът, защото връщайки лентата назад, сякаш е било невъзможно да се справя сама, но ето че стана. Николета – голямата ми дъщеря, беше на 10 години. Маргарита – малката ми дъщеря, тогава беше на 3 години. И бях бременна с близнаците Ангел и Коста. Справях се с много неща, но този период не го свързвам с трудност или с неприятности. Трудностите не ме плашат, даже напротив. Предизвикват ме.
Какво направи според Вас „Феята от захарницата“ бестселър?
Ако можех да дам отговор – щях. Всички искат да знаят как се е стигнало до този успех. Но нямам никаква представа. Писането при мен е много интуитивен процес. Впоследствие забелязвам толкова много несъвършенства на текста точно защото съм действала много емоционално и интуитивно. Обичта ми към децата може да се види и да се прочете в книгите ми – мисля, че е и в основата на моя успех.
За ролите и титлите в живота
Вие сте майка на четири деца, собственик на издателство, автор на детски книги, коя роля е по-трудна за Вас и защо?
Тези титли са най-любимите ми неща в живота – да пиша и да съм майка. Това тече във вените ми. Обожавам да бъда майка. Обожавам и да пиша. Как може неща, които толкова обичаш, да са ти трудни?
Разбира се, че има умора. Влизам в положението на всички жени, които споделят, че на работното си място си отдъхват от децата. Няма нужда да се чувстват виновни заради това признание. Напълно нормално е, но за мен не е така. Може би затова успявам да правя всичко, защото правя само неща, които обожавам. На мен времето с децата ми е любимо. И винаги е било така. А писането е потребност, без която не мога да живея. Може би най-трудно ми е да бъда мениджър на издателството. Това ме кара да се чувствам сякаш съм в чужди обувки и ми убиват. Да разпределям задачи и бюджети.
Децата помагат ли в издателството?
Разбира се, те са били във всички обекти на издателството. Дори си спомням как голямата ми дъщеря щеше да получи акт от НАП, че продава книги на щанда на „Рибка“ по време на едно събитие, тъй като се наложи да се прибера до вкъщи при малкия ми сиън, който имаше много висока температура тогава.
Малката ми дъщеря пък има интерес към илюстрациите. Отправила съм ѝ едно творческо предизвикателство за ваканцията – да се опита да създаде илюстрации за мои книги. Прегърнала е идеята и нямам търпение да видя резултата. Най-малкият ми син не е творчески настроен, но е много аналитичен и се интересува от самата структура на даден бизнес. Прекрасно би било, ако Коста и Маргарита поемат някой ден издателството. А Ангел се грижи всички да сме добре – той наистина е нашият ангел и също има творчески заложби.
За творчеството, уроците и свободата да работиш това, което ти харесва
Какви уроци искате да предадете на децата си?
Иска ми се да им покажа колко е важно да си добър. Какво ще вземем с нас един ден? Дрехите ли, устройствата ли, парите ли? Ще вземем само каквото сме сложили в душата и в сърцето си.
В какво намирате мотивация?
Ако творческата личност не намери начин да интегрира дисциплина в творческия си процес, настава един голям хаос. И според мен в този хаос рискуваме да загубим големи произведения.
Какво Ви дава усещане за независимост?
Фактът, че имам толкова успешни книги, ме кара да се чувствам независима. Защото в най-големите ми страхове, в които нещата хич не вървят добре, винаги мога да продам правата за книгите. И това ми дава някакво усещане за сигурност.
Също, работейки за себе си, наистина мога да правя само това, което ми харесва. Това е най-важното. Не приемам никога да напиша книга по задание. Дори от самата себе си. Пиша само тогава, когато смятам, че това, което искам да кажа, е полезно, интересно, смешно, вълнуващо. Чувствам го вътре в себе си. Никога няма да напиша книга, понеже някой ми е казал, че ще е успешна. Това, може би, е най-големият позитив да работиш за себе си, че правиш каквото ти харесва. Плащаш си цената за този лукс, а тя е висока. Но е великолепно!
Какви бяха първите Ви сблъсъци с личното счетоводството, когато изведнъж минахте в графа „Сам съм си шеф“?
Всеки човек, стартиращ малък бизнес, в началото влиза в ролята на счетоводител, адвокат и още там каквото се наложи. Тогава трябва да разбереш как работи данъчната система и да си коректен към нея. Навлизаш в отвратителни материи, но трябва да го направиш. Това е твое задължение като собственик на фирма.
В свободните професии невинаги всичко може да е „по банков път“. При Вас как е?
В издателството всичко се случва по банков път. Спрямо личните ми финанси – никога нямам кеш в мен. Най-ужасно е някой да каже, че не мога да платя с карта. Това, за щастие, вече се случва много рядко. Но в такива моменти се чувствам глупаво.
Имате ли професионален и личен облик?
Аз съм си аз навсякъде. Даже както си говорим с вас, така общувам и с моите деца. Това е тонът ми. Това са думите. Разбира се, там има гушкане, но като общуване е същото. Аз съм суетна в ежедневието си, задълбочена в разсъжденията си и постоянно споделяща ги с любимите ми хора.
Още не сме свършили, скрол надолу
Съжалявате ли за нещо?
Аз съм човек, който не съжалява за абсолютно нищо в живота си. Освен че пропуших някога! Наистина за нищо не съжалявам. Нито за грешките, нито за паденията, които съм имала като всеки нормален човек, че и повече. С времето и опита разбрах, че всичко е полезно, стига човек да е отворен да учи.
Има неща, с които много се гордея. Това са децата ми и издателството. Категорично смятам, че то промени ситуацията с детските книги в България радикално, и то в много добра посока. И на всичкото отгоре от него произтекоха книги, които днешните уж нечетящи деца четат с настървение. И смятам, че толкова много чудеса се случиха… Радвам се, че не се отказах от него, колкото и откровено неприятна да е била ситуацията на моменти. Подлагала съм на ужасни лишения семейството си в името на съществуването на издателството. Смятам, че е било правилно. Интуицията ми е прошепвала, че съм длъжна да го направя.
Как си представяте живота Ви след 10 години? Имате ли планове?
Планове нямам. Мечти имам. Голям мечтател съм от дете. И до ден днешен съм си такава.
Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay.
Mastercard от EasyPay е разплащателна карта, която ви дава:
– свобода – няма такса за поддръжка;
– бързина – издава се на момента в каса на EasyPay само за 5 минути срещу лична карта;
– лекота – проследяване на сметката във Viber без инсталиране на сложни приложения с пароли;
– надеждност – безплатно захранване до 3 000 лв. на месец на EasyPay банкомат или на каса;
– независимост – абсолютен еквивалент на дебитна карта и работи в чужбина, в интернет, както и безконтактно;
– сигурност – издава се от два бранда, доказани на местно и на международно ниво – EasyPay и Mastercard.
Повече информация за Mastercard от EasyPay можете да откриете тук.
