Проблемите на образованието в България са сериозни и ние сме писали доста за тях. Например - Математиката: новият национален спорт в търсене на нормално образование или Колко дървета умряха за учебниците в 10-килограмовата ученическа раница…. Но проблемите не са само наши - в по-голямата част от света образователните програми изостават от бързото развитие и промени наоколо. Това е опитът на един известен журналист от Великобритания да даде насоки за промяна.
„За един ден нашата професия беше заличена. Събудихме се и открихме, че уменията ни са излишни.” Това ми казаха двама успешни графични дизайнери за въздействието на изкуствения интелект. Старото обещание, че творците ще бъдат по-защитени от автоматизацията в сравнение с останалите професии, се срина за една нощ. А ако визуалните артисти могат да бъдат заменени от машини, то кой е в безопасност?
Няма разговор за „справедлив преход“ за графичните дизайнери или за другите професии, които ще бъдат унищожени. И макар да има много разговори как може да се промени образованието, много малко се прави, за да се подготвят учениците за свят, който се променя толкова бързо. Младите хора ще се сблъскат с внезапни промени не само в работата си. Вероятно ще станат свидетели на сериозен срив в околната среда и на колапса на някои системи, създадени от човека.
Защо сме толкова неподготвени? Защо управляваме живота си толкова зле? Защо сме толкова умели в материалните подобрения, но сме толкова неспособни в създаването на общество, в което всеки може да процъфтява? Защо бързаме да спасяваме банките, но зяпаме, докато системи на Земята отказват? Защо позволяваме на психопати да ни управляват? Защо очевидни лъжи се разпространяват като горски пожар? Защо се справяме по-добре в работните отношения, отколкото в интимните? Какво липсва в образованието, за да се получават такива пропасти в живота ни?
Думата education (от англ. – образование) отчасти произлиза от латинското educere: водя, извеждам
Твърде често обаче образованието ни води към стари начини на мислене, към умиращи професии, към механизъм за изяждане на планетата все едно всичко е постарому. Твърде рядко образованието ни извежда от нашите когнитивни и емоционални примки, от примирението с политическата и икономическата система – това ни убива.
Не претендирам, че имам точни отговори. Но вярвам, че някои принципи биха помогнали. Единият е, че сковаността е смъртоносна. Всеки аспект на образователната система, който приковава учениците към фиксирани модели на мислене и действие, ги застрашава да са по-уязвими от бързи и големи промени. Не може да има по-лоша подготовка за живота от стандартните тестове за оценяване. Всички мнения на родители са, че това е смазващо преживяване за повечето ученици. Че тези тестове потушават ентусиазма, че са спускане по тясна, оградена писта и изискват строги ограничения, точно когато умовете им се стремят да разцъфтят и да се разширят.
Екстремните изисквания на тестовете и изпитите през цялото ни обучение намаляват обхвата на нашето мислене.
Изпитната система създава яростно охранявани изкуствени граници между учебните предмети
В природата няма такива граници. Ако нашето интердисциплинарно мислене е слабо, ако продължаваме да не виждаме по-голямата картина, това е отчасти, защото сме били обучени толкова брутално да разделяме.
Образованието, във възможно най-голяма степен, трябва да носи радост и удоволствие. Не само защото радостта и насладата са от съществено значение за нашето благополучие, но и защото е по-вероятно да устоим на големи промени, ако гледаме на придобиването на нови знания и умения като на завладяващо предизвикателство, а не като на тежка заплаха.
Има аргументи за и против национална учебна програма. Това е нивелир, който гарантира, че всеки е изложен на общи стандарти за грамотност и смятане. Осигурява защита срещу измамни учения – като например отричането на Холокоста. Позволява приемственост, когато учителите напускат работата си, и ясна пътека на знанието от година на година. Но тази програма е силно податлива на коварните действия на политиците.
Когато ни учат едни и същи неща по един и същ начин, ние губим устойчивостта, която разнообразието ни осигурява. Това, за което най-много съжаляват учителите, с които говоря, е липсата на време. Интензивните комбинирани изисквания на учебната програма и режима на изпитване не оставят почти никакво време на учителите да реагират на възможности и събития или на децата да развият собствените си интереси. Един учител отбеляза, че
ако на покрива на училището кацне птеродактил, на децата ще бъде казано да го игнорират, за да могат да свършат възложената им задача.
Ако искаме да имаме национална учебна програма, съществуват определени теми, които тя със сигурност трябва да обхваща. Много ученици ще завършат образованието си, без изобщо да бъдат обучавани на принципите на комплексните системи. И все пак всичко, което е важно за нас (мозъкът, тялото, обществото, екосистемите, атмосферата, океаните, финансите, икономиката...) е комплексна система. Комплексните системи работят на коренно различни принципи от простите системи. Когато не разбираме тези принципи, тяхното поведение ни изненадва. Двете екзистенциални заплахи, които бих поставил в горната част на моя списък, класирани по комбинация от вероятност, въздействие и неизбежност, са сривът на околната среда и колапсът на глобалната хранителна система. И двете включват сложни системи, които минават отвъд критичните си прагове.
Вместо да налага граници между предметите, учебната програма трябва да ги разруши
Това прави International Baccalaureate*. Смятам, че тази опция трябва да е достъпна във всяко училище.
Способността ни да се адаптираме към голяма промяна зависи от това, което практикуващите наричат „метакогниция“ и „метаумения“. Метакогницията означава мислене за мисленето. В брилянтно есе за Journal of Academic Perspectives Наташа Робсън твърди, че докато метакогницията е имплицитна в текущото преподаване – „покажете работата си“, „обосновете аргументите си“ – тя трябва да бъде изрична и поддържана в бъдеще. Учениците трябва да бъдат научени да разбират как функционира мисленето – от неврологията до културното обуславяне. Трябва да бъдат научени как да наблюдават и осъзнават своите мисловни процеси. И как и защо могат да станат уязвими за дезинформация и експлоатация. Самопознаването може да се окаже най-важната тема от всички.
Метауменията са всеобхватните способности – като саморазвитие, социална интелигентност, откритост, устойчивост и креативността. Това са способностите, които ни помагат да придобием новите умения, изисквани от внезапната промяна. Подобно на метапознанието, метауменията могат да бъдат преподавани.
За съжаление
някои обществени органи са хванати в капана на мрачния и ограничен инструментализъм,
който трябва да преодолеем. Например след идентифициране на емпатията като решаващо метаумение, един наръчник на Skills Development Scotland съобщава, че: „Емпатията е идентифицирана като ключов фактор за успеха на бизнеса. Компании като Facebook, Google и Unilever са признати за отлични в това отношение.“ Рядко съм чел по-депресиращо изявление.
Обучението само по себе си няма да бъде достатъчно, за да ни изведе от многото кризи и бедствия, пред които сме изправени. Днешните възрастни трябва да поемат отговорност и да се изправят срещу тях. Но образованието трябва поне да ни даде факла, с която да осветяваме мрака по пътя.
*International Baccalaureate е фондация, базирана в Женева. IB е основана през 1968 г. и предлага четири образователни програми за ученици на различни възрасти. Целта им да научат учениците на колкото се може повече за света около тях и на уменията, чрез които се взимат отговорни решения за бъдещето. Финалната диплома от IB е еквивалент на гимназиалната такава, но на нея се гледа по-добре от големите университети.
Автор: Джордж Монбиът, Гардиън
