Едно от нещата, които несъмнено чакаме с голям трепет, е проговарянето на децата. Кои ще са първите им думи? Дали ще е "мама", или "адронен колайдер"? Колко бързо ще започне да говори като голям човек? Колко време ще ни отнеме, за да го накараме да замълчи поне за миг?
Но какво да правим, ако на детето не му се говори с нас и това си е. Да посетим специалист е задължително. Но има и някои техники, които можем да прилагаме вкъщи.
За тях ни разказва Ели Мантовска, която е съосновател, заедно с психолог и логопед, на курса "Сладки думи", помагащ на родителите с техники за стимулиране на проговарянето и общуване с малкото дете.
Може би най-често даваният съвет (дори и от педиатри) на родители с дете на около 2 години, което все още не говори, е „Да изчакаме и да видим“. Причините са много:
- стандартите за проговаряне са много широки;
- много деца днес проговарят по-късно, без да има очевидна причина;
- малцина експерти работят със съвсем малки дец;а
- в България доскоро нямаше курсове за родители за подпомагане на говора и общуването с малкото дете.
Но какво да правим, ако детето вече е на 2 години и казва едва десетина думи?
Предлагаме ви няколко прости и забавни игри, базирани на академичния и професионален опит на психолог и логопед (общо над 35 години), научни изследвания и опита на над 100 семейства в България, преминали онлайн курса ни, с които да се опитате да съдействате на детето за по-интензивно проговаряне.
Майчински език (реч, насочена към бебето)
Това е езикът, който всички майки по света използват, за да говорят на децата си; онзи език на нежност и радост, който може да разбереш и на китайски.
Звънливи, високи тонове, изпълнени с емоция. В този момент думите звучат като песен и са чудесен начин детето да разбере как използваме езика, за да предадем емоция.
Гласните се издължават, думите се преувеличават, говорът става по-бавен, изреченията са по-къси и опростени. Поставя се акцент на определени думи. Това не е говорено по бебешки („ам-ам“, „папкаме“ и т.н.).
Какво казва науката?
Научни изследвания сочат, че този начин на говорене помага на бебетата и малките деца да развият няколко ключови способности:
- да разграничават между различни звуци;
- да откриват края и началото на думите в речта;
- да разпознават конкретни фрази в речта.
Изследвания от още 1995 г. сочат дори нещо повече: „майчинският“ изглежда помага и на възрастните. В експеримент с англоезични възрастни, на които са пуснати записи на китайски, се оказва, че участниците могат да различат и научат нови думи по-лесно, когато записът включва реч, насочена към бебета.
Как да го използвате, за да стимулирате говора и общуването с детето
Използвайте го в ежедневни ситуации. Например може да научите детето да казва „пак“. Играйте на любима игра и със звънлив глас и преувеличена емоция кажете „Хайде отново? Пак?“ и изчакайте. След като повторите още няколко пъти, вероятно детето ще опита да покаже, че иска да играе отново или с жест, или с опит да каже „пак“.
Техниката „Саботаж“
За да поканите детето по неустоим начин да общува с вас, се придържайте към мотото: саботаж на средата, рутината и играта. Например:
- за средата: сложете стола за хранене легнал на земята и изчакайте реакцията на детето – то ще забележи и ще иска да ви покаже, че нещо не е наред;
- за рутината: дайте на детето купата със супа, но без лъжица и изчакайте реакция;
- за играта: подайте му играчката в затворена с капак кутия, която детето не може да отвори само. Изчакайте да поиска помощ.
Функционален речник от разнообразни форми на речта
До втората година около 60% от речника на детето се състои от съществителни имена, защото “учим” детето, като наблягаме предимно на тях. Но да не забравяме и останалите части на речта, за да може то пълноценно да се изразява и да е готово да формира фрази и изречения към втората година.
Може да използвате предложения от нас функционален речник или да си съставите собствен списък с разнообразни думи, с които да улесните детето в общуването. Това са думи, много по-важни от цветове, форми, числа или букви, които ще имате време по-късно да упражнявате.
Функционалният речник е особено важен, ако детето предстои да тръгне на детско заведение или да го гледа друг човек. С тези думи новият човек ще може по-лесно да разбира и откликва на нуждите на детето.
Как психолозите, педиатрите и логопедите броят думите, които детето казва?
Нещо важно, което малко родители знаят, и вярваме, че ще ви успокои – всъщност как да броим думите на детето?
Дума е това, което детето използва последователно, с намерение, независимо (не просто като повторение след родителя).
Това може да са:
- думи, приближаващи се по звучене или част от дума ("ноч" вместо “нощ”, “да”, вместо “вода”);
- думи, измислени от детето – „ита“ за катерица;
- жестове, възклицания (“о-о");
- звуци от ежедневието ("бууу" за кола)
- дума на чужд език, ако детето е в многоезична среда ("я" за “да”);
- звуци на животни ("бау" за “куче”).
Ето защо възклицанията и звуците на животните, които са лесни за произнасяне, могат с времето да се превърнат в срички, които изграждат правилно произнесени думи.
