fbpx
Специални проекти

Каква беше първата ви работа?

26 юни 2023
първата работа

Зададохме горния въпрос на няколко души, реализирали се в различни професионални поприща. Върнахме ги назад във времето и полюбопитствахме какво си спомнят от първата си работа като деца или младежи и какво са научили от нея. 

В Майко Мила смятаме, че първата работа може да те научи на много неща, които после да използваш в професията, в която си решил да се развиваш, дори и тя да няма нищо общо с първото ти занимание. Покажете тези кратки истории на някой тийнейджър покрай вас, който се колебае накъде да поеме и дали изобщо да се хваща на работа, защото може и да са му полезни за вдъхновение. 

А вие спомняте ли си каква беше първата ви работа, какво си купихте с първите изкарани пари, какво научихте…?


Камен Алипиев–Кедъра

Журналист и спортен коментатор, който няма нужда от представяне, защото всички си го спомнят много добре от ефира на БНТ. В момента коментира баскетбол, води две радиопредавания, както и различни събития и има свободата да съчетава всичко това.

Първата ми работа беше асистент-режисьор в рекламата на тогава още само БТ, а не БНТ. Започнах през февруари 1987 г. още ненавършил 21, веднага след казармата. 

От тази първа работа научих страшно много неща за телевизията, които ми помогнаха изключително, без дори да си представям, че ще остана на „Сан Стефано“ цели 32 години и половина. 

Най-важният урок получих от режисьора Найчо Токин. Тук ще има тавтология – той ме извика един ден и ме попита кое според мен е най-важното в живота. И след доста тъпия ми отговор, че най-важното е да има купон, пари и готини гаджета, отговорът му беше, че най-важното е да си намериш работа, която ти дава смисъл и удовлетворение! Е, аз я намерих преди няколко години и още се занимавам с нея.


Оля Малинова 

Мнозина я познават като управляващ партньор в „Трастена“. (Има ли нужда да обясняваме какво е „Трастена“? Ако все пак се налага, трябва да знаете, че ако ще си купувате плодово вино, то нека те да са го правили.) Но втората ѝ работа е още по-вълнуваща и започва като хоби, но вече си е съвсем сериозен ангажимент – от няколко години Оля се занимава със стендъп и разсмива хора от сцените на клубове и зали. 

Първата ми работа беше много, много отдавна. Бях ученичка и майка ми живееше в Кипър. Ходех при нея всяко лято през ваканциите. Още като бях на 13–14 години, тя ми каза, че трябва да работя, за да си имам мои пари и да мога да си ги харча както си искам. За мен концепцията за собствени пари беше много привлекателна и започнахме заедно да търсим работа. 

Кипър е остров в Средиземно море и основният поминък там е туризъм. Всяка година населението се утроява и хотелите и курортите се пълнят с туристи, които почиват активно. Още на първата седмица отидохме при приятел на майка ми, който държеше водни спортове на един плаж пред огромен хотел. Човекът се съгласи и ме прие да се уча да бъда инструктор водни спортове. 

Всеки ден сутринта ме караше да плувам до дълбокото и да се връщам, постепенно ми обясни устройството на джетовете и как да ги карам, след това как да закачам надуваем банан за моторна лодка и как да карам моторна лодка. След като знаех базовите неща на водните спортове, моята задача беше да ги продавам. Ходех от чадър на чадър и от шезлонг на шезлонг, представях се на хората и им разказвах какви атракции предлагаме. Уговарях се с тях за определен час и ги инструктирах как да карат джетове. Слагах и свалях милиони спасителни жилетки всеки ден, говорех със стотици хора и вечер се прибирах скапана, но много щастлива, защото бях изкарала 20 кипърски лири, което бяха много пари по онова време. 

Работата ми ме научи да продавам. Да отидеш до двойка, която си спи на шезлонга и иска да почива, и да им продадеш возене на надуваем банан, от който със сигурност ще ги събориш, изисква търпение, увереност и да си мил и възпитан. Тази работа продължи поне три лета – всяко лято по време на ваканцията. Английският ми език стана на много добро ниво, започнах да разбирам и гръцки и плажът стана моя втори дом. Научих се как да спасявам костенурки, оплетени в рибарски мрежи, и как да скачам по вълните с джет, познавах всички морски работници в района и се чувствах част от едно страхотно общество, за което слънцето, пясъка и солената вода бяха източник на прехрана и лятото беше най-активният, най-изморителният и най-благодатният сезон. 

Най-ярко помня глада. Тогава бях слабичко, хилаво момиченце и според мен горях по поне 5000 калории на ден. Гладът след водни спортове беше най-големият глад, който съм изпитвала. Тогава открих любовта си към клуб сандвич и пържени картофи.

След няколко сезона смених работата и станах спортен аниматор в същия хотел. Вече имах увереност как да ангажирам хората, да им организирам турнири и спортни активности и да печеля повече пари. 

Щастлива съм, че имах възможност да работя от толкова малка. Още повече в чужбина. Щастието да си дадеш заплатата за цяла седмица за една риза Mango не може да се сравни с нито един клуб сандвич на този свят.


Самуил Петканов

Най-приятно лудият мозък в българския ефир и онлайн пространство. Човекът зад „Не!Новините“ е и водещ в „Дарик“. Освен това е автор на три книги – „Съвременна българска митология“, „Гарванът, който можеше да спира времето“ и „Съвременна българска митология том втори“.

Първата ми работа беше в ученическите години по време на лятната ваканция. Състоеше се от двумесечен ангажимент за един проект, който така и не се осъществи – създаването на спортна онлайн енциклопедия на базата на „Уикипедия“. Моята задача беше да намирам и събирам данни и да въвеждам статии. 

Научих се, че в Столичната библиотека на „Славейков“ определени книги не може да се взимат, та трябваше да преписвам неща на ръка, защото нямах лаптоп. Оттогава не ходя в библиотеки.


Камелия Калайджиева

Главен счетоводител и управител на счетоводната си кантора „Формейт“ ООД. Повече от 20 години работи за себе си и това ѝ харесва страшно много.

Започнах да работя във втори курс студент, когато учех специалност „Счетоводство и контрол“ в УНСС. За мен беше голям късмет, че една моя състудентка успя да ми съдейства да стажувам в счетоводната кантора, където тя работеше. Разбира се, безплатно. В далечната 1998 г. така се случваха нещата. Но аз бях на седмото небе, защото много исках да се науча да работя счетоводство. 

В началото колегите малко се чудеха какви задачи да ми дават, защото аз още нищо не можех. Заподскачах от радост, когато един колега каза: „Хайде, ела да лепиш отчети от касовия апарат в касовата книга“. Цял ден лепих съвестно касови отчети за няколко години – никога няма да го забравя. Колегите бяха прекрасни за разлика от шефката – дребнава стара мома, която беше доста мнителна. Тя никога не крещеше, но говореше през зъби на всички колеги, гледайки злобно. Винаги беше убедена, че някой изнася тайно кламери и химикалки от офиса. 

По онова време още нямаше електронни подписи и всичко се случваше на място на хартия в данъчната служба. По този повод, тъй като аз бях „заекът“, все мен пращаха. Нямаше и системи за управление на опашките и доста често се случваше да има големи опашки, особено когато приближаваше крайният срок. Накрая се връщах в офиса, каталясала от висене права и изслушала житейските проблеми на хората пред мен и зад мен, а шефката ми вдигаше скандал, че прекалено много съм се забавила и явно нещо съм скатала. 

Там някъде си казах, че някой ден, ако успея да си направя собствена счетоводна кантора, ще купувам на колегите си винаги колкото кламери поискат и никога няма да ги обвинявам, че скатават, базирайки се на собствените си предположения или предразсъдъци. 

Към днешна дата мога гордо да заявя, че съм изпълнила това обещание пред себе си и колегите си и сбъднах, както собствената си мечта, така и помогнах на колегите си да сбъднат техните. И съм благодарна всеки ден!


Гергана Турийска

Поетеса, основателка на инициативата „Пощенска кутия за приказки“ и на едноименното издателство, предприемач. Един от познатите гласове, минали през ефира на БГ Радио, и едно от познатите имена, отговорни за написването на някои от най-емблематичните текстове в съвременната българска музика.

През далечната 2000 г. бях на цели 16 години, когато се наложи да започна да си изкарвам парите сама. Тъй като бях още ученичка, вариантите не бяха много. Учех в Текстилния техникум в София, но компанията, с която се мотаех, беше от Испанската гимназия. Училището им имаше традиция на всеки свой празник да организира концерт с училищни групи. Така от концерт на концерт се запознах с много непрофесионални тийн музиканти, някои от които се превърнаха в професионални по-късно. Още тогава пишеха авторска музика. Аз междувременно пишех поезия и от дума на дума започнаха да пишат песни по моите стихове. 

Така дойдоха и първите ми професионални поръчки за лирики. Само след година бях на правилното място, в правилния момент и създадох текста към песента „Ти“ на Нина Николина. Оттам насетне всички искаха да пиша. Имаше месеци, в които пишех по 10 и повече песни. Но такова беше времето тогава – към българската музика имаше голям интерес.

Тази ми първа работа на поет ме отведе в телевизия ММ, където ми предложиха работа след едно интервю, което дадох на Роро. Беше много вълнуващо, защото това беше любимата ми телевизия и винаги съм си мечтала да бъда част от екипа им. 

Работих там 3 години – пишех музикалните новини за рубриката „Музинки“, впоследствие станах и изпълнителен продуцент на следобедния блок. Когато телевизията спря да съществува, ме поканиха да водя собствено предаване в БГ Радио, понеже ме припознаваха като човека, който най-много е помагал за ефира на българската музика в телевизията. Това продължи 5 години. 

Паралелно пишех за списания, сайтове, издадох книга, измислих „Пощенска кутия за приказки“, а в момента, на всичкото отгоре, организирам цели фестивали и менажирам Лятното кино в Царево. Направо не смогвам. Но винаги това съм искала – динамика, приключения, шум, пътувания и приятели, с които да работя. В момента имам две фирми и с мен по моите проекти работят шест човека. 

Така че, ако сте поет или поетеса и не смятате, че това е сериозно начало на вашия професионален път, аз бих поспорила. Човек може всичко, стига да не се отказва. Но най-вече да не се доверява на концепциите на другите. Те нищо не разбират.

Някой ден може да се окаже, че колелото така се е завъртяло, че сега от вас зависи началото на нечий професионален път. Това е сериозно мерило за успех. 

Желая ви го!


Елена Нейкова

На визитката ѝ пише „Маркетинг, PR и специални събития“ в Bibendum, но освен това е създател на една от първите специализирани медии за вино „Еносиасти“, а на всичкото отгоре е и дегустатор и съдия в международни конкурси за вино и спиртни напитки.

Работех в една голяма компания в Испания като качествен контрол на стоки, които пристигаха от България. Бях на 18. Започнах работата, защото исках да уча там и това трябваше да помогне с езика, социализирането и сметките за няколко месеца. 

Научих, че човек сам трябва да си създаде основните стандарти, от които да разбира дали е истински доволен от свършеното. Разбрах също, че аутсорсването и делегирането невинаги са добри идеи – все още внимавам като ми хрумнат такива. 

Успоредно с това за първи път живеех сама и се борех със самотата, пък и с готвенето, прането и съседите, когато се наложеше. Беше шарено по отношение на уроците – може би повечето бяха житейски.


Михаил Биров

Строителен инженер, меломан, баща на две деца, които, като гледаме биографията на татко им, отрано ще трябва да се стягат за труд и техника.

Още като дете помагах на баща ми да пускаме кабели и да връзваме техника по различни концерти. Той беше озвучител. Разнасях техника нагоре-надолу – един куфар с кабели за микрофони и колони, един с микрофони, още един с кабели за връзване на декове, пултове и каквото друго има да се връзва. Към това се мъкнеха още стойки за микрофони, колони и осветление. 

Водеше ме с него още откакто бях на 9–10 години. Не съм получавал пари, възнагражданието беше под формата на това, че съм бил покрай баща си, научил съм все пак някакви неща и съм се забавлявал, защото беше интересно и се срещах със забавни хора.

Първата ми работа, от която успях да изкарам някакви пари, беше пресяване на кварцов пясък за побългарен вариант на минерални мазилки. Накратко, по цял ден пренасяш с количка пясък от една купчина 4 кубика и после с две сита с различна зърнометрия сееш като луд. Бил съм на 14 години и майка ми ми намери тази работа. С парите, които изкарах за два месеца през лятото, играх на електронните игри на морето. Беше супер. 

Но работата, от която изкарвах истински добри пари за първи път в живота, беше като продавач на картофи на пазара през лятото и в събота и неделя. Бях на 17–18 години. С мой съученик – който впоследствие се разви в този бизнес и стана истински картофен бос, ама не като тези, дето ги стрелят, а реален – работехме при брат му. 

Започвах работа в 8:00 сутринта, като ми караха количество картофи и лук, което са преценили, че трябва да ми стигне за деня – обикновено около 400–500 кг, но съм продавал и до цял тон картофи за един ден. И ако ме питате дали съм цакал хората в кантара – не, не съм или поне не умишлено. 

Надницата ми беше 7000 лв. на ден, което сега звучи като за футболист, но като махнаха нулите, си беше 7 лв. Само че тогава със 7 лв. можеше да си купиш повече неща и като цяло не е съизмеримо с днешните заплати и пари, защото беше различно.

От тази работа научих как да общувам с всякакви хора и въобще как се работи с хора. Което ми помага и в настоящата ми работа, защото и в нея ми се налага всекидневно да общувам с всякакви хора – архитекти, инвеститори, строителни работници. 

Мисля, че е важно младите хора да започнат някаква работа колкото се може по-рано, за да придобият самочувствие и независимост. Освен ако, разбира се, не са „деца на хора“ и искат просто да се занимават с благотворителност. Лошо няма.


Текстът е създаден с подкрепата на HAPPY и е част от кампанията „HAPPY с първата си работа“.

Кампанията „HAPPY с първата си работа“ цели да информира младите хора (ученици, студенти, току-що завършили) за възможностите за работа в компанията и да ги покани да кандидатсват за различни позиции – барман, сервитьорсушистготвач. Могат да работят и само за летния период, а предишен опит не се изисква. Освен добро заплащане, компанията предлага различни финансови и социални привилегии. 

  • Настаняване или работа в удобна локация до дома
  • Месечни ваучери за храна
  • Платени обучения
  • Бонуси
  • Социален пакет с различни дейности (билети за театрални постановки или концерти, карти за фитнес на преференциални цени, тиймбилдинги, партита и отстъпки при партньори на HAPPY – оптики, магазини за техника, автосервизи и др.).

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross